Баба Цоцолана (baba_zozolana): Горните Плитвички езера (Upper Plitvice Lakes)

Плитвичките езера са най-старият и най-големият от националните паркове в Хърватия. Основан е през 1949 г. и днес обхваща територия от близо 300 кв. км. През 1979 г. ЮНЕСКО го обявява за обект на Световното наследство. Централната част на парка, всъщност единствената част, която повечето хора виждат, е поредица от 16 ярко оцветени езера, които се преливат едно в друго чрез зрелищна серия от варовикови водопади. Езерата се спускат близо 130 м надолу, като изминават повече от 8 км, преди да се влеят в река Корана. Разположени са сред пищна растителност и гъста букова гора. В парка живее голямо разнообразие от птици и животни, сред които черни щъркели, кафяви мечки и редкият евразийски рис. Мрежа от добре обозначени туристически пътеки и дървени скари предоставя много лесен достъп до езерата и водопадите. Лодки превозват туристите през някои от езерата, а автобусче-совалка върви от единия до другия край. Паркът е изключително оживен, като през лятото туристите стигат до 4000 на ден.

Травертинът (познат под името „туф“) е шуплеста утаечна скала, образувана чрез утаяването на калциев карбонат от езерата и реките в района. Освен това минералите се утаяват и върху мъховете, което води до постепенното им вкаменяване. Травертинът израства вертикално от езерните легла и образува прегради и водопади, както и хоризонтално от отвора на водопадите, като удължава посоката на водното течение и образува пещери под водопадите.

Образуването на травертин е непрекъснат процес. Преди 400 години езерото Козяк се е състояло от две езера, но непрекъснатите отлагания върху езерното легло са повишили водното ниво, покривайки травертиновата бариера между езерата. Старата преграда е все още видима под повърхността.

Местната легенда разказва една по-поетична версия за възникването на района. Според народното предание по време на ужасна суша местните хора се помолили на злата Черна кралица и тя отвърнала, като пратила невиждани бури, които наводнили целия район и образували езерата.

Национален парк „Плитвички езера“ е разположен до Е71 – основната магистрала между Карловац и Книн, на около 150 км южно от Загреб. До парка има редовни автобуси от големите градове. Автобусите и лодките в самия парк са на около 20 минути.

Към парка има два входа: в близост до ресторант Личка куча (Вход А) и близо до х-л „Езерото“ (Вход В). До Вход А има няколко големи хотела. Най-близкият къмпинг е при Корана – на 8 км на север от Вход А. Кампингуването в самия парк е забранено.

Въпреки зашеметяващата природа, историята на Национален парк „Плитвички езера“ има и мрачна страна. През 1991 г. сръбската милиция окупира управлението на парка и в последвалото надлъгване и престрелка с хърватската полиция падат първите убити във Войната за независимост. Самият парк успява да избегне крайностите в конфликта, макар че войските окупират района на хотелите, в които по-късно подслоняват бежанците, а след края на войната се налага да ги ремонтират.

Как на практика е най-добре да се постъпи? Отделете си цял ден за разглеждане на езерата. Тъй като посетителите са прекалено много, а дървените скари, по които се върви в голяма част от времето, са без парапети и 2 души трябва да внимават, когато се разминават по тях, е най-добре да се спи в района на езерата (вход Б – карта), за да може да сте първите в началото на работното време (8 ч). С чиста съвест мога да препоръчам вила Вук (Vila Vuk) в Мукинье (Mukinje), която резервирахме напълно лотарийно, но мястото се оказа много добро – само на 10–15 минути пеша от вход Б през приятна гора, наблизо до вилата има супермаркет, чистотата е безупречна, домакинята е любезна и отзивчива жена, а паркингът е на поляната пред вилата и е безплатен.

Вземете си билет от касата на вход Б и се качете на влакчето, което отива до станция С – най-високата точка на езерата (или пък се качете пеша дотам). Тръгнете по дървените скари (маршрутът е много добре обозначен) по брега към езерото Козяк, откъдето корабче ще ви откара до другата страна на езерото. Следвайте ясната, добре маркирана, предимно дъсчена, пътека, лъкатушеща между езерцата, покрай тръстики и травертинови водопади.

Вижда се как мъховете, които са преминали през постепенен процес на вкаменяване и са образували скални форми, израстват на повърхността на травертиновите прегради и водопади. Под водата често се виждат бледи, призрачни дънери и клони, които преминават през подобен процес, при който калциевият карбонат от богатите на минерали води се отлага върху тях. Онези, които имат интереси към ботаниката, ще видят необичайни растения: няколко биологични вида не растат никъде другаде извън този национален парк.

От езерото Козяк вземете корабче, което ще ви откара на другия бряг, за да разгледате каньона, или т.нар. Долни езера, които завършват с Големия водопад. Следвайки пътеката, отново много добре обозначена, ще стигнете до края на каньона, след което ще трябва да се изкачите по виещата се пътека до спирката на автовлакчето (вход А – Лицка Кула) или пък да се върнете пеша до паркинга или хотела. С автовлакчето може да се върнете до вход Б (началото на прехода).

Билетите важат ден за ден; паркът не връща пари заради лошо време. Има възможност за закупуване на еднодневен или двудневен билет. Билети могат да се купят и онлайн през сайта на парка.

Посещението на езерата си струва целия път – това е ден, посветен на красотите на природата, на приятна разходка и пълен релакс сред ромона и грохота на лазурносинята или светлозелената вода, птичите песни и прекрасните гледки – истинско тържество за сетивата и пълно успокоение на ума.