Легендата гласи, че крал Густав ІІ Адолф се покачил на върха на Отерхелан – тогава скала до реката, посочил надолу и казал: "Градът ще е тук!". Това обаче почти сигурно е мит. От друга страна, не е мит, че той е искал да разполага с търговски център близо до устието на река Гьота и е бил достатъчно прозорлив, за да разбере, че местоположението на Гьотеборг е по-добро от това на предшественика му, който се е намирал по-нагоре по реката. На снимката: площад Густав ІІ Адолф.
Планирането на града започва през 1619 г. и на 4 юни 1621 г. новият град получава кралска харта и е свободен да расте и да се развива. Днес Гьотеборг е вторият по големина град в Швеция и петият в скандинавските страни. Населението му е 533 хил. жители, а в метрополията са около 1 милион. През 2013 г. "Форбс" го определя като 12-ия най-иновативен град в света. На снимката: катедралата на Гьотеборг.
"Бащите на града" вземат мъдрото решение да използват най-добрите градски строители по онова време – холандците. И така, в Гьотеборг пристигат много холандски строители и полагат основите на първите прави улици, планират допълнителните квартали и строят града около дълбоки канали – каналите са били ефикасни в холандските градове, тогава защо да ги няма и тук?
Днес жителите на Гьотеборг са благодарни на холандците за удоволствието, което извличат от градските канали, макар че някои от тях са били запълнени, за да се удовлетворят изискванията на съвременния трафик.
Най-големият от каналите, Стора Хамнканален (Каналът на пристанището), продължава да съществува и днес, свързан е с останалите канали и украсява целия град.
Шведите почитат Густав ІІ Адолф всяка година на 6 ноември – датата на смъртта му. Почитта им се изразява в приготвянето и изяждането на специални тортички, украсени отгоре с портрета на краля, направен от марципан. В миналото студентите са правели парад, за да отдадат почит на статуята му на едноименния площад – Gustaf Adolfs torg. Днес обаче и те се задоволяват само с тортичките.
От самото начало градът започва да използва своя коз – морето. То няма кални улици, стръмни хълмове и паднали дървета. Шведите разглеждат морето като магистрала, отворена за всички. Има бури, но добрият кораб може да им устои. На снимката: операта на Гьотеборг.
Жителите на новия град започват да изкарват прехраната си от морето – строят се все повече и повече кораби, които плават до далечни земи, напълнени с желязо и дървен материал, от които имат нужда онези в другия край на океана. Повечето от корабите се връщат у дома, натоварени с ценни стоки, памук, платове, вино, но някои така и не се завръщат – морето си взема своето. На снимката: корабът "Викинг", който днес е скъп ресторант.
Сутрин корабите на Шведската източноиндийска компания изчезвали зад хоризонта на път за Индия и Китай, а при връщането им били посрещани от радостни тълпи на брега с музика и аплаузи, но и с притеснения колко живота са били загубени от дизентерията по време на пътуването им – 25 или 30, каквато обикновено е била цената. Домашните лекове и бръснарите не били от помощ при епидемия на борда. На снимката: статуята на Чарлз Феликс Линдберг, който дарява средства на града, които да се използват за неговото разкрасяване.
За известно време прочутият пират Ларс Гатенхилм кръстосвал водите на балтийско море с корабите си. Базата му бил Гьотеборг, където карал корабите, които е пленил. Кораби и товар след това са били продавани на търг, а градът ставал все по-богат благодарение на митата и таксите.
В началото на ХІХ век бившият флагмански кораб на лорд Нелсън "Виктория" патрулирал пред входа към града под командването на нов капитан – адмирал Джеймс Саумарес. Времената били бурни: кой е приятел и кой – враг, не било ясно, а и често ролите се сменяли от днес за утре. Гражданите виждали предизвикващия страх флагмански кораб "Виктория" и треперели: днеска е приятел, а утре?
От самото начало през Гьотеборг минава голям търговски поток с Британските острови. Да се плава до Лондон е изглеждало като разходка до съседите. Градът получава прякора Малкия Лондон – име, което някои намират за претенциозно, а други – за твърде забавно. На 1 април 1808 г. вестник Gotheborg’s Allehanda публикува превод на писмо, за което се твърди, че е от английски търговец в Гьотеборг до негов приятел в Лондон. На снимката: най-високата сграда в Гьотеборг – Lilla Bommen, висок 83 метра постмодерен небостъргач с 23 етажа, наричан шеговито от местните хора "Червилото".
Самото писмо е с дата 5 февруари 1808 г. и започва с думите: "Седемте дни плаване между Лондон и Гьотеборг са бързо и приятно пътуване. Сега съм тук, здрав и доволен от моя свят; не живея с чужденци, тъй като всичко тук има повече или по-малко английски тон, а приятелите ми не са неправи, когато описват това място като Лондон в миниатюра."
Писмото продължава с описание на преживяванията му в Гьотеборг: колко трудно му било да схване как е възможно един град да има само един бръснар и проблемите, които е срещнал при откриването на добра баня.
Гражданите на Гьотеборг вероятно са били поласкани градът им да получи такъв прякор и горди, че градчето им с население от 12 хиляди жители е сравнено с великия град от другата страна на Северно море. Съвсем разбираемо е, че те са приели това название – къде на шега, къде на сериозно.
В деня, когато параходите сменят платноходите, пристанището на Гьотеборг се променя. Всичко се рационализира и започва нова епоха. На снимката: скулптурата "Ненасилие" на шведския художник Карл Фредрик Рьотерсвард на огромен револвер Colt Python .357 Magnum със завързана на възел цев, която той прави след убийството на Джон Ленън. В света има 16 такива скулптури, които се намират в Малмьо, Ню Йорк, Берлин, Пекин, Кейптаун, Стокхолм, Лозана и др., освен в Гьотеборг.
Същевременно Швеция преживява вероятно най-тежката криза в историята си: огромна безработица и също толкова огромна тревожност просто за оцеляването, които карат все повече хора да търсят нова родина – Америка. На снимката: църквата Васа, построена през 1909 г. от гранит и реновирана между 1999 и 2000 г.
През последните десетилетия на ХІХ и началото на ХХ век около 1 млн. шведи – една шеста от цялото население на страната, емигрира в Америка. Голяма част тръгват от пристанището на Гьотеборг и тази трагедия се корени в крайната бедност: хората са принудени да тръгнат на това пътуване, а не пътуват за удоволствие.
Няколко десетилетия по-късно пътешествията с корабите, пълнещи пристанището на Гьотеборг, са много по-приятни. Това вече е епохата на атлантическите лайнери – белите кралици на моретата. Когато лайнерите "Кунгсхолм", "Грипсхолм" и "Дротнингхолм" пътуват от Гьотеборг до Ню Йорк, е едно безкрайно парти. Когато и последният кораб пристига в Гьотеборг преди Коледа – "Коледния кораб", това е било празнично събитие за целия град. На снимката: един от театрите на Гьотеборг – Stora Teatern, основан през 1880 г.
Всяко нещо има своя край обаче и корабите до Америка не правят изключение. Все повече пътниците откриват, че е по-важно да спестят време, отколкото да се наслаждават на десет дни в океана в спокойствие и тишина. Самолетите изместват атлантическите параходи в пътуването до Америка.
Корабособственикът Аксел Брострьом купува първия си кораб "Матилда", за да транспортира желязо и дървен материал между района на езерото Венерн и Гьотеборг. Бизнесът е добър и под ръководството на сина му, Дан Брострьом, компанията расте, за да се превърне във водещата шведска група.
В средата на 60-те години на ХХ век семейство Брострьом са собственици на 90 кораба, както и на корабостроителницата "Ериксберг".
Днес старите търговски кораби до голяма степен са били заменени с ефективни кораби за контейнери и огромни петролни танкери.
Брострьом поръчват първия си кораб, превозващ контейнери, през 1965 г. Шведската корабостроителна и кораборемонтна индустрия следва събитията по света и кризата, която засяга превоза на стоки по вода, удря и Гьотеборг. Търговската флота малко по малко е ограничена.
Все по-безмилостната международна конкуренция в началото на 70-те години на ХХ век в корабостроенето и превоза на стоки по вода е началото на края на златната епоха за шведския търговски флот. Към 1988 г. семейство Брострьом е преживяло 14 последователни години на загуби и на практика е фалирало.
През последните години заедно с търговския трафик пътническите фериботи разширяват маршрутите си до пристанища в Дания, Германия и Англия. Близо 5 млн. души пътуват всяка година със Stena Line – най-голямата фериботна компания в света, между Гьотеборг и Фредриксхам в Дания, Гьотеборг и Кил в Северна Германия или между Фредриксхам и Норвегия. Другите рейсове на компанията, например между Великобритания и Ирландия, и през Английския канал транспортират повече от 9 млн. пътници всяка година.
Гьотаплатсен е културният център на града. Тристагодишнината на Гьотеборг е празнувана през 1923 г. – с две години закъснение, и на това място е построена зона за изложения, показваща техническите и културните новости. Посетителите, сред които и кралската фамилия, се наслаждавали на експонатите и вечеряли в ресторантите, специално построени за изложението. След като изложението приключва, градът трябва да запълни района с нещо. Така се появява Художествената галерия на Гьотеборг, кацнала на върха на малък хълм и гледаща към града.
До нея е Концертната зала, а в центъра на площада е известната статуя на Карл Милес (1875–1955) "Посейдон".
На това място някога е била най-голямата и най-красивата от трите градски порти в стените, заобикалящи града през първите векове на неговото съществуване. Всички следи от тях днес са загубени и на тяхно място е Кургспортсплатсен със статуята на кон на крал Карл ІХ в броня. Местните хора наричат статуята с името на коня – Kapparmärra (Медната кобила). От това място започва и голяма улица, която до 1898 г. е била канал, който е затрупан, за да се осигури място за трамваите.
Posts
