Баба Цоцолана (baba_zozolana): Дубровник (Dubrovnik)

Порта Пиле извежда на „Страдун“ (наричана още от местните „Плаца“) – широка, права артерия между Порта Пиле и Порта Плоче, разширяваща се леко в далечния край, покрита с плочи, излъскани от стъпките на минувачите през вековете. „Страдун“ бележи древната разделителна линия между района, заселен от прокудените бивши жители на Цавтат, след като градът е разграбен от аварите (вдясно, на юг от „Страдун“), и районът, населен по-късно от славяните (стръмните улици, на север от „Страдун").

Първоначално „Страдун“ е представлявал блатисто място, което се превръща в улица с постепенното смесване на двете общности през вековете, и е павиран през XV в. Характерни са старите фасади на магазините с врата и прозорец, съчетани в сводеста рамка, която позволява да се затвори долната част, а горната да се превърне в тезгях на магазин (архитектурен акцент, известен под името „на колено" (nа koljeno)).

Вътре в Порта Пиле вдясно има малко площадче, на което се намира Голямата чешма на Онофрио, представляваща 16-стенна конструкция, покрита с купол. Построена е през 1444 г. като резервоар за питейна вода за града и има 16 чучура под формата на изваяни глави, а в по-ново време е била единственият източник за снабдяване с питейна вода на града по време на бомбардировките и обсадата във Войната за независимост през 90-те години на ХХ век. Огромната чешма е наречена на архитекта Онофрио де ла Кава от Неапол, който я е проектирал.

Зад нея, в далечната част на площада, е бившият манастир „Св. Клара“, построен през XIII в. и разпуснат от Наполеон през 1806 г., в който от XV в. е настанено сиропиталище, но в наши дни в добре реставрираните му сводести галерии има ресторант. След него по „Гарище" е малката църква от XVI в. „Св. Рок“, построена като оброчна църква против честите чумни епидемии. На една от външните стени е издълбан любопитният надпис на латински: „Мир вам, но знайте, че ще умрете вие, които играете на топка, 1597 г.“.

Вляво от Порта Пиле е малката църква „Нашият Спасител“ (Sv. Spas) от XVI в., построена в знак на благодарност след земетресението през 1520 г., дело на Петър Андрич от Корчула. Фасадата с кръгли прозорци крие готически интериор, където понякога през летните месеци се провеждат концерти.

Точно до църквата „Нашият спасител" вляво се намират великолепните Францисканска църква и манастир в Дубровник, в които се влиза през гравирания портал от XV в., с „Пиета" (т.е. означава „жалейка" и изобразява Богородица, обгърнала тялото на Христос), а от двете ѝ страни са св. Йероним и св. Йоан Кръстител.

Работата по църквата започва през 1343 г., но по време на голямото земетресение през 1667 г. тя е разрушена и в по-голямата си част е построена наново. Хърватският поет Иван Гундулич, чиято статуя е на пл. „Гундулич“, е погребан тук.

Аркадата на манастира е изключителна и за разлика от църквата оцелява и остава почти невредима по време на земетресението през 1667 г. Дело на Михой Брайков от Бар (Черна гора), тя е характерна с двойките елегантни, осмоъгълни колони със свързани капители, всяка от които е гравирана неповторимо с различни комбинации от животни, птици, човешки глави и приказни зверове. Твърди се, че една от главите близо до входа е негов автопортрет. Брайков умира през 1348 г. от чума, а аркадата е завършена от Миен Радимислич и Леонардо Степанов от Флоренция, на които се приписва кръстният свод.

Аркадите обграждат малка градинка с дървета и извор от XV в. – сенчест оазис на мира и покоя, когато Дубровник стане прекалено оживен през върховия сезон. Горният етаж на аркадата, който не е отворен за посещения, също датира от времето след земетресението през 1667 г. Смята се, че аптеката, основана през 1317 г., е най-старата оцеляла в Европа, а малкият музей точно до аркадата представя различни стари стъкленици, ръкописи, чукала и хаванчета от XV и XVI в. Камбанарията е от XV в., с изключение на върха, който пада при земетресението.

В далечния край на „Страдун“ е пл. „Лужа“, който е бил център на обществения живот по време на републиката. В центъра на площада е колоната на Орландо (в момента се реставрира) със скулптурата от началото на XV в. на размахващия меч Ролан (от епоса „Песен за Ролан" и символ на свободния статут на града). От върха ѝ някога са се чели прокламации. Лакътят на Ролан (и равностойната му дължина, отбелязана в основата на колоната) е бил стандартната мерна единица в древна Рагуза.

Часовниковата кула на площада, датираща първоначално от XV в., е построена наново през 1929 г. Оригиналният ѝ механизъм, характерен с две зелени фигурки (наричани зеленци (Zelenci)), които отмерват часа като удрят с чукчетата си камбаната от началото на XVI в., е преместен в двореца „Спонза“. Освен това в далечния край на площада се намира малката чешма на Онофрио (на името на същия италиански инженер) с осмоъгълен басейн с малко поизтрит релеф на скулптурите, датиращ от средата на XV в.

От лявата (северна) част на „Лужа“ е елегантният, ренесансово-готически дворец „Спонза“, построен през 1522 г. по проекти на архитекта Паское Миличевич. Двама братя от Корчула – Блаж и Петър Андрич (изпълнителни на невероятната фасада на катедралата „Св. Марко" в Корчула), играят водеща роля. Дворецът „Спонза" се е използвал за градска митница (макар че през вековете е бил и градски монетен двор, арсенал и водоем). Латински надпис на стената до мястото, където са мерили стоките, гласи: „Както ние теглим стоките, така Господ ще претегли нас самите".

В сградата, която оцелява при земетресението през 1667 г., днес има музей, който включва оригиналния механизъм на часовниковата кула и Музея на защитниците на Дубровник – трогателно място със снимките на всички, които загиват по време на обсадата през 1991–1992 г. Тук се съхранява и огромният държавен архив на Рагузката република.

От дясната (южна) страна на „Лужа“ е бароковата църква „Св. Влах“ (Sv. Vlaho) – светеца-закрилник на Дубровник. Построена е през 1706–1714 г. на мястото на по-ранна постройка, която е опожарена. Тя е дело на венецианския архитект Марино Гропели, който я проектира по модел на църквата „Св. Мавриций“ във Венеция. Вътре има посребрена статуя на св. Влах от XV в., която оцелява по време на пожара, унищожил старата църква. Светецът държи макет на Дубровник във вида, който е имал в края на XV в. преди опустошителното земетресение през 1667 г. Изрисуваната галерия на органа от началото на XVIII в. е дело на Петър Матеевич (1670–1726).

На юг от „Св. Влах“ се намира ренесансово-готическият Княжески дворец (Knezev Dvor), който някога е бил официално седалище на заемащия поста начело на Рагузкото правителство. Изграден на мястото на по-стара, по-яко укрепена конструкция, която е разрушена от взрив, „новият" Княжески дворец е построен от Онофрио де ла Кава – същия, който проектирал общественото водоснабдяване на града, преди и той на свой ред да пострада от друга експлозия. Последвалото възстановяване е предприето от Юрай Далматинац (прославил се с катедралата в Шибеник) и Микелоцо Микелоци – и двамата свързани с укрепването на града. От външната страна има красива лоджия, чийто оребрен свод извира от гравираните капители. В главния вход има още една статуя на св. Влах и чукче за врата с бронзова лъвска глава. Вътрешният двор, в който понякога през лятото се провеждат концерти, представлява аркада със статуята на Михо Працат (1528–1607) – богат търговец от Лопуд, живял през XVI в., който след смъртта си оставя цяло съкровище на Републиката. Това е единствената статуя, издигната от Републиката на гражданин, частно лице, която датира от 1628 г.

Право на изток от стария град в Плоче са възстановените къщи за карантина, или лазарети, датиращи от XVII в. Северно от стария град е стръмният, висок 412 м връх Сръдж, откъдето обстрелват Дубровник по време на последната обсада.

Дубровнишката катедрала е построена между 1672 и 1713 г. на мястото на по-стара катедрала в романски стил, за която се твърди, че била издигната със средства от английския крал Ричард Лъвското сърце и е разрушена по време на голямото земетресение. Проектирана от Андреа Буфалини от Урбино, „новата“ катедрала има кръстовиден план с редица скулптури на светци около балюстрадата от външната страна. Вътре има огромно платно на Тициан – или по-вероятно от Тициановата школа, – поставено над необикновения олтар, обърнат с лице на запад. Поместена в бароков параклис, съкровищницата на катедралата съдържа повече от 130 реликви от периода XI–XIX в., включително главата, ръцете и крак на св. Влах, донесени от Византия през 1026 г. и пазени в златни мощехранителници, изработени от местни занаятчии през XI и XII в. Главата на светеца се съхранява във филигранен реликварий от злато и сребро във формата на византийска корона, украсен с 24 византийски емайлирани плочки от XII в. В съкровищницата се пази също част от истинския кръст и красива кана и легенче от XVI в., богато украсени с растения и животни. Съкровищата се разнасят на показ из стария град в Деня на св. Влах (3 февруари). През изминалите столетия по време на Републиката достъпът до съкровищницата е бил много по-труден: изисквало се е специално разрешение от Великия съвет, епископа и ковчежника, всеки един от които е пазел по един от трите различни ключа, нужни за отваряне на вратата. (Снимането н катедралата не е разрешено.)

По диагонал от катедралата, нагоре по улиците на квартал Пущерна, под градските зидове е скътана малката църквичка „Богородица Кармелска" (Gospe od Karmela) със своите три камбани.

В масивната крепост „Св. Иван" се намира Морският музей, разположен на два етажа и документиращ необикновената морска история на града, а също и Аквариума, стопанисван от Университетския институт за морски и брегови проучвания.

Зад ъгъла, откъм гърба на катедралата и обратно към ул. „Страдун“, има прекрасен пазарен площад – пл. „Гундулич", заобиколен от ресторанти и кафенета. Сутрин тук става малък ненатрапчив пазар на открито, където на сергиите се продава всичко – от пресни плодове и зеленчуци и местен мед и зехтин, до изкуство и занаяти.

В центъра на площада се издига статуята на Иван Гундулич – хърватски поет, роден в Дубровник през 1589 г., който е изобразен на гърба на банкнотата от 50 куни. Статуята е творба на големия хърватски скулптор Иван Рендич (1849–1932). Датираща от 1892 г., тя е украсена със сцени от най-известната творба на Гундулич – епическата поема „Осман".

На юг от пл. „Гундулич“ дълга поредица от стъпала (по образец на Стълбището на площад „Испания“ в Рим) води до йезуитската църква „Св. Игнатий“ от XVIII в. Църквата е проектирана от италианския художник, архитект и брат йезуит Андреа Поцо (1642–1709) по модел на църквата „Исус“ в Рим.

Пълната с ресторанти улица Приека (Prijeka) върви успоредно на „Струдун“ през по-високата част на града на север. На ул. Антунишка – тясна улица, водеща до „Преко“ от „Страдун“ – се намира невероятното и на моменти трогателно, сърцераздирателно и истински потрисащо „Военно фото ООД“, създадено през 2003 г. от родения в Нова Зеландия военен фотограф Уейд Годар, който пристига тук по време на Войната за независимост. Целта на галерията е да покаже войната без всякакъв блясък. Колекцията включва снимки от конфликтни точки по целия свят от някои от водещите военни фотографи по света.

На „Жидоска“ – тясна улица между източния край на „Страдун“ и „Приеко“ е синагогата в Дубровник, която е втората най-стара в Европа и която не спира да функционира през Втората световна война. В отдалечения край на „Приеко“ се намира малката църква „Св. Никола“, възстановена през XVII в., но с някои резби в предромански стил в интериора.

Отвъд далечния край на „Приеко“, на „Св. Доминика“, се намират Доминиканската църква и манастир. Построена първоначално през 1315 г., църквата е възстановявана и обновявана няколко пъти: след земетресението през 1667 г. и след като е използвана за конюшня по времето, когато градът е бил окупиран от Наполеон. Манастирът е пострадал по подобен начин през столетията, но наскоро е ремонтиран. Макар сводестата галерия да пази коритата за водопой, издялани в стените от войските на Наполеон за техните коне, във вътрешността на сравнително голямата готическа църква има огромно разпятие от XIV в. от венецианския художник Паоло Венециано, заедно с още няколко художествени творби и каменен амвон от XV в. Красивата аркада, дело на местни зидари по проект на Масо ди Бартоломео от Флоренция, огражда тиха цитрусова горичка. Кладенецът от XVI в. осигурява част от водата за града по време на обсадата през 1991 г.

Южната врата на църквата, която е в романски стил със стъпала, спускащи се като каскада надолу по улицата, може да се оцени най-добре, ако се гледа от градската стена. В съседство с южната врата е бившата църква „Св. Себастиян“, построена през XV в. и използвана от Наполеон като затвор.

Интересният Музей на доминиканския манастир притежава олтар от Тициан от XVI в., който изобразява св. Влах с Мария Магдалена и Архангел Рафаил, както и множество творби от дубровнишката школа от XV и XVI в., сред които има реставриран триптих от Николе Божидаревич (1460–1517), изобразяващ св. Влах с макет на стария град в ръце и св. Доминик с макет на църквата и манастира. В манастира се помещава и огромна библиотека, притежаваща 16 000 тома.