Крепостта „Св. Лаврентий“, Дубровник (Fort Lovrijenac, Dubrovnik)

Построена на висока 37 м гола скала, гледаща към морето, крепостта „Св. Лаврентий“ е една от многобройните забележителности на Дубровник. Тази откъсната крепост е била от първостепенно значение за отбраната на западната част на града срещу атаки както от сушата, така и по море. Докато е била използвана, крепостта е имала гарнизон от 25 мъже и командир на укреплението.

Според историците крепостта датира от 1018 или 1038 г. Първите архиви за съществуването ѝ обаче са от 1301 г., когато градският съвет гласува за избирането на командир на крепостта.

Според легендата през XI век Венеция планира да разположи войските си на тази скала пред Дубровник и да построи крепост, за да завладее града. Дубровник обаче научава за този план и гражданите са мобилизирани, за да построят крепост точно на това място, преди да пристигнат венецианците. Те имат успех със строителния проект и когато венецианците наистина идват с кораби, транспортиращи войски, оръжия и продоволствия, за голяма тяхна изненада установяват, че планът си е провалил.

Крепостта е укрепвана на няколко пъти след основното строителство, като основни промени са правени през XV и XVI век по времето, когато общинският строител И. К. Занчи от Песаро ремонтира парапетите. Крепостта претърпява щети по време на голямото земетресение през 1667 г. и затова е ремонтирана и през XVII век.

Триъгълна по план и следваща контурите на скалата, на която е построена, крепостта „Св. Лаврентий“ гледа към западните предградия на Дубровник със своята най-тясна, най-висока част, а дългата ѝ страна е открита към кулата Бокар и западната стена на Стария град на Дубровник, защитавайки малкото, но и най-старото пристанище на града – Колорина.

Крепостта има четириъгълен двор с могъщи арки. Тъй като височината е неравна, тя има 3 тераси с дебели парапети, като най-широките гледат на юг към морето.

Крепостта „Св. Лаврентий“ е била защитавана с 10 големи оръдия; най-голямото е било „Gušter“ („Гущер“) и е било много украсено. То така и не е изстреляло и един изстрел. Било е проектирано и отлято през 1537 г. от майстора Иван Раблянин. „Гущерът“ днес е загубен някъде на дъното на морето под крепостта, тъй като по времето, когато крепостта е била разоръжена от австрийските войски през XIXвек, въжето, държащо оръдието, се е скъсало при транспортирането и оръдието е паднало във водата. То не е било извадено.

След като е била доминиращата крепост, чието завладяване би могло да застраши отбраната на целия Дубровник, в нея е бил включен механизъм за безопасност. Стените към морето и изложени на евентуален враг, са дебели почти 12 м, а голямата стена, която гледа към града, не надвишава по ширина 60 см. Предпазливостта на Републиката е била насочена не само срещу чуждите врагове, но и срещу възможен бунт на командира, отговарящ за гарнизона на крепостта. В случай на неприятности тънката стена никога не би могла да издържи на обстрела от могъщата крепост Бокар, която гледа към „Св. Лаврентий“. Освен това командирът на крепостта винаги се е избирал от редиците на благородниците и е бил сменян всеки месец.

Над входа на крепостта „Св. Лаврентий“ надписът гласи: NON BENE PRO TOTO LIBERTAS VENDITUR AURO, или „Свободата не се продава за цялото злато на срета“.

В търсене на пространство, подходящо за театрални постановки по време на Дубровнишкия летен фестивал, от самото начало става ясно, че 3-те тераси на крепостта имат голям потенциал. Lovrijenac е особено подходяща като сцена на Шекспировия „Хамлет“. Напоследък е използвана при заснемането на епизоди от „Игра на тронове“.