Генезисът и ранната история на Таормина започва с Андромах, който по повелята на тирана на Сиракуза Дионисий основава града през 358 г. , а според други източници през 392 г. пр. н.е.; пътувайки до Наксос и заселвайки се там по-късно, те разширяват територията на града. Желано място заради стратегическата си позиция на Монте Тауро, надвиснала над морето и долината, то е завладяно по време на първата Пуническа война от римляните през 212 г. пр.н.е. Градът се превръща в любимо място за патриции и сенатори, което поставя началото на дългата история на Таормина като туристически курорт. След това градът попада и във византийски ръце.
Когато се появяват арабите през 962 г. и завладяват почти цяла Сицилия, благодарение на разположението си, силните укрепления и наличието на водоизточник в града, Таормина продължава да се държи още 70 години, затворена и извисяваща се на непристъпна височина. През този период, равняващ се по онова време почти на две поколения, една част от хората измират, общността е твърде затворена и от отчаяние свещеникът на града решава сам да отвори портите пред арабите, защото е очевидно, че животът повече не може да продължава така. Разгневен от това 70-годишно непокорство, арабският шейх нарежда всички мъже начело със свещеника да бъдат хвърлени в пропастта от мястото, на което днес се намира централният площад на Таормина - Piazza IX April.
Арабите променят името на града на Алмоезия и се заемат да въвеждат нови селскостопански практики (напояването и цитрусовите градини) и други по-възвишени начинания като философия, медицина и математика. Таормина продължава да просперира както културно, така и икономически, с пристигането на норманите през 1079 г., които при крал Роджър "Лошия" изхвърлят арабите от Сицилия.
След кратък период на швабско управление при Фредерик II, Карл (Шарл) Анжуйски е обявен за крал на Сицилия от папата. Хората на Таормина отказват да признаят този натрапник за крал и заедно с много други сицилийски градове се присъединяват към бунт срещу френското управление по време на сицилийското въстание от 1282 г. Следват сто години несигурност, преди испанците да поемат контрола. Очевидно впечатлени от Таормина, те избират Palazzo Corvaja като мястото за Сицилийския парламент.
По време на сицилианските борби за независимост от французите и сицилийското въстание Таормина дава подкрепата си на испанско арагонско семейство, което след като се заселва в Сицилия, щедро награждава града. Различни испански и арагонски семейства, които са управлявали там, финансират строежа на църкви и на величествени домове в очарователен готически романски стил.
В древността Таормина е била предпазена от дебели градски стени с тройна укрепителна система, която започва от северната страна, гледаща към Месина, продължава на североизток и свършва на запад, гледайки към Катания. Остатъци от тези стени могат да се видят и днес не само в центъра на града, където е часовниковата кула, но и в двата края на града, където са запазени двете градски порти, наричани обикновено Порта Месина и Порта Катания. В миналото двете порти са се затваряли при залез слънце и който пътник от Катания към Месина е успял да влезе, е трябвало да прекара нощта в града.
Таормина е разположена около основната си артерия – Corso Umberto I. В началото на тази очарователна пешеходна улица е най-големият ѝ символ в турбулентната ѝ история: Palazzo Corvaja. Неговата архитектура е сюблимна смесица от арабски, нормански и готически стил, и включва назъбени парапети, двукрили прозорци и сенчести дворове. Арабите сторят първоначалната кула като част от защитата на града. Кубичната му структура, която е типична за много арабски кули от този период, наподобява тази на Кааба в Мека. През ХІІІ век кулата е разширена от норманите, които добавят крило със зала и някои прекрасни художествени произведения. Испанците след това добавят ново крило в началото на ХV век, за да подслонят Сицилийския парламент. Днешното му име (Палацо Корваха) напомня за едни от най-важните благороднически фамилии на града, които са били собственици на сградата от 1538 до 1945 г.
През първата половина на ХХ век до края на Втората световна война Палацо Корваха се превръща в нещо като къща за настаняване на бедни семейства и запада. След войната е възстановен до предишния си блясък, а през 1960 г. е добавена още една част, където е разположен местният туристически офис. Основната част от Палацо Корваха е заета от Сицилийския музей за изкуство и народни традиции.
В другия край на Corso Umberto I е Пиаца дел Дуомо, на който се намира катедрала от ХІІІ век и бароков фонтан. Подобно на много църкви от този период в Сицилия, Duomo (катедралата), посветена на св. Никола от Бари, има характерната осанка на крепост благодарение на солидната си структура и назъбения парапет на покрива. Ренесансовият му вход украсява по същество готически интериор, допълнен с прозорец розетка на западната стена.
Бароковият мраморен фонтан на Пиаца дел Дуомо е построен през 1635 г. и е емблемата на Таормина. От всяка от четирите страни на фонтана има малки колони, които подкрепят басейните; над басейните има митологични понита, от чиято уста се лее изворната вода. От източната страна на този голям фонтан има четвърти басейн, който е по-голям от другите, но вече не се използва, тъй като е бил място за водопой на животните.
Основната атракция на Таормина несъмнено е театърът. Днес там се провеждат всякакви събития, включително пиеси, модни ревюта, концепти и кинофестивали, но Teatro Greco – както подсказва името му – е построен през ІІІ век пр.Хр. , за да осигурява място за представления по пиеси на Асхил, Софокъл, Еврипид и Аристофан. Първоначално доста малък, той е уголемен от римляните, за да съответства на техния характерен тип театрални бурлески. Гледките от театъра са зашеметяващи, тъй като погледът достига до (обикновено) пушещия вулкан Етна и Залива на Наксос в краката.
Порта Месина, възстановена в началото на ХІХ век, е била наречена Порта Фердинанда, когато е била открита през 1808 г. от Фердинанд IV Бурбонски.
Порта Катания в другия край на града е крайният резултат от различни промени и възстановителни работи, последната от които е през 1440 г. от арагонците. Арагонският герб е изобразен на релеф над градския герб в центъра на най-горната част на портата.
По средата между двете основни градски порти, по Corso Umberto е Piazza IX Aprile (площад Девети април) – централният площад на Таормина. Винаги пълен с туристи и фотоапарати, това широко открито пространство по средата на пешеходна улица за la passeggiata (бавни и безцелни разходки) с впечатляваща невъзпрепятствана от нищо гледка към лежащия долу бряг и Етна е място, което никой не пропуска.
На площад Девети април са разположени и най-известните исторически кафенета на тази перла на Средиземноморието, в които са седели Гьоте, Александър Дюма, Йохан Брамс, Густав Климт, Д. Х. Лоурънс, Рихард Вагнер, Оскар Уайлд, Труман Капоти, Джон Стайнбек, Ингмар Бергма, Франсис Ф. Копола, Ленард Бъргман, Марлене Дитрих, Грета Гарбо, Фредерико Фелини, Кари Грант, Грегъри Пек, Елизабет Тейлър и Уди Алън.
В южния край на площада е Часовниковата кула – Porta di Mezzo, – през чийто пасаж се преминава в центъра на древния град. Основите на кулата датират от гръцкия период, но надземната част е от ХІІ век. Разрушена е в местна война през 1675 г. и е реконструирана през 1679 г., когато на нея е поставен красив часовник.
В северната част на площад Девети април е Църквата на св. Агостино, която днес се използва за художествени изложби и за Градската библиотека, която съдържа колекции от редки антикварни книги на различни езици.
Гимнастическият салон на Таормина е бил в район, наречен Giardinazzo. Gymnasium обикновено е бил конструкция с правоъгълна форма, заобиколена от четирите си страни с аркада, поддържана от колони. Празното място в центъра е било запазено за игри и гимнастически упражнения. В действителност това е било място, където младите мъже са били обучавани както физически, така и граждански и духовно. Спортистите, които са участвали в Олимпийските игри, са тренирали в такива гимназиуми. В Таормина единствената запазена стена от античния Гимназиум е издигната на двоен ред изкопани тераси в таорминската скала, която образува основата на стената. Има 18 ниши с кръгли арки и 18 други по-малки правоъгълни ниши. Името му Naumachiae (от гръцкото "водна битка"), което неправилно е дадено на тези руини, вероятно може да се припише на факта, че в запазената стена има голям резервоар, който е бил източник на вода за гимназиума и за целия град.
Одеонът, или "малкият театър", е построен от римляните, когато Таормина става военна колония през 21 г. пр.н.е. при Цезар Октавиан Август – първия римски император. Много по-малък от другия театър, той все пак е свидетелство колко важна е била културата за Таормина още от онова време. Открит е случайно на 5 юни 1892 г., а дотогава никой не е подозирал за неговото съществуване. Ковачът Антонио Бамбара копал в земята си зад църквата Св. Катерина, когато попаднал на конструкция от червени тухли. Една година по-късно започнали истинските разкопки и се появил Одеонът – твърде увреден в различни негови части. Малкият Одеон гледа на североизток, построен е с големи тухли, съединени с вар, има същата конструкция като другите римски театри и е разделен на три основни части: сцена, оркестър и кавея (голямата вдлъбната повърхнина на зоната за посетители в римския театър, върху която са наредени в полукръг седалките на зрителите). Смята се, че освен за театралните представления този малък Одеон, построен в центъра на полиса, се е използвал за музикални рецитали и от магистратите, градските официални лица, военните и религиозните хора и техните семейства, както и от важни гости на града.
Палацо Чамполи е най-новият от средновековните представителни имения в Таормина, тъй като произходът му датира от началото на ХV век. Годината на построяване е 1412. През 1926 г. в градините му е построен хотелът Палацо Векио, който архитектурно напомня на прочутия Palazzo Vecchio или Palazzo della Signoria във Флоренция. Единствената видима част на Палацо Чамполи е предната фасада, изправяща се над стръмно стълбище, което служи като естествена негова основа. Някога пред сградата е имало голям, отворен двор, но днес е останал единствено портал с арка. Имението е разрушено от бомба през 1943 г. Порталът обаче впоследствие е възстановен. Каталонската архитектура на Палацо Чампио е лесно видима в испанските характеристики на сградата.
Квадратната структура, масивността, позицията и назъбените стени на Палата на дука на С. Стефано създават впечатлението, че е крепост и затова немалко туристи смятат, че първоначалният строеж е бил нормански. Този палат от ХІІІ век, разположен близо но Порта Катания, има красива градина отпред, гледаща на изток и север, и е бил домът на благородническото семейство от испански произход Де Спучес, от което произхожда херцозите на С. Стефано ди Брифа и още едно градче на йонийския бряг в окръг Месина. Палатът е един от шедьоврите на сицилийското готическо изкуство, в което се сливат елементи на арабското и норманското изкуство.
Палатът е изграден от три квадратни припокриващи се части. Входът към приземния етаж е обла арка, построена с квадратни тухли от черен базалт (лава) и бял гранит (таормински камък). До първия етаж се е стигало по падащи мостове и движещи се стълби през малка врата, която може да се види и днес между двата двукрилни прозореца на първия етаж. Вътрешното изцяло дървено стълбище е изцяло възстановено при реставрирането на сградата през ХVІІІ век. На втория етаж има четири красиви готически прозореца: двата гледат на изток, а другите два – на север. В средата на градината има кладенец за събиране на дъждовна вода, с която се е захранвал целият палат. Общината на Таормина придобива Palazzo Duca di S. Stefano през 1964 г., когато го купува за 64 милиона лири (около € 33 хиляди) от Винченцо Де Спучес – млад наследник на фамилията, който живее в Палермо. Днес в палата е разположена фондацията "Мацуло", ръководена от скулптор, чиито произведения са изложени там; използва се и за сватби и временни изложби.
Другата централна пътна артерия на Таормина, която започва от Порта Месина – Via Pirandello, е дълга, тясна и виеща се улица, която слиза по склона на Монте Тауро и води до брега. Недалеч от централната автогара има площадка за наблюдение, разкриваща красивата брегова линия на Южна Сицилия и известния Залив на Джардини-Наксос от едната страна. От площадката тръгват и стълби, които водят до плажа на Изола Бела.
Доминиканският манастир, който днес е петзвездният ексклузивен хотел "Сан Доменико", е третият манастир на Таормина. Произходът и историята му са свързани с доминиканския монах Дамяно Росо, който е наследник на семейство Алтавила и принца на Черами. След като се замонашва, той дарява цялата си собственост на Доминиканския орден през 1430 г. Имението му е превърнато в доминиканския манастир на Таормина – "Сан Доменико" е ебил първият или може би единственият замък, съществувал в Таормина през средновековието. Няколко века по-късно имението е върнато на наследниците на Дамяно Росо, които го превръщат в хотел. Единствената част от бившия манастир, която е останала отворена за поклонение, е бил параклисът, който обаче е разрушен при бомбардировки на 9 юли 1943 г. Конгресната зала на хотела е построена върху останките на параклиса, запазвайки руините на по-малките олтари. Бомбардировките не унищожават останалата част от хотела, нито пък 50-е килии, които по-късно са превърнати в изключително луксозни хотелски стаи.
Една от многото църкви на Таормина е посветена на св. Катрина от Александрия в Египет. Разположена е в центъра на града до Палацо Корваха. Точната дата на построяването ѝ не е известна, но се смята, че датира от 1663 г. – годината, която е гравирана на табела в костницата.
Англиканската църква "Св. Георги" е построена в началото на 20-те години на ХХ век по инициатива на малка група англичани, които прекарват по-голямата част от годината в Таормина. Църквата е проектирана от сър Хари Тригс – английски архитект и зет на сър Едуард Хил, който е собственик на земята и е истински радетел за популяризирането на красотата на Таормина.
Градът се пази и наблюдава от върха на Монте Тауро от светилището Madonna della Rocca. Светото място е построено през 1640 г. - строителите са се възползвали от скалиста структура, която образува там пещера, а днес е едно от любимите места на туристите, тъй като осигурява страхотни гледки.
Posts
