Козлодуй (Kozloduy)

Козлодуй се намира в Дунавската равнина, на 7 км от вливането на р. Огоста в р. Дунав, в житницата на България, наречена „Златия“. Срещу града се намира вторият по големина български остров. Той е административен и стопански център на едноименната община Козлодуй. Населението на града е 12 235 души. Козлодуй получава статут на град през 1969 г.

Векове наред на този крайдунавски бряг са живели траки, славяни и българи, които създават свой бит и култура. Следи от тракийски селищен център, съществувал през първото хилядолетие пр.н.е., са останали в надгробните могили. По-късно през тези места минава големият римски крайдунавски път, за който свидетелстват останките от римските кастели Магура пиатра (или Регианум), Камиструм и Аугуста.

В този регион са и трите исторически окопа, наречени по-късно Ломски, Островски и Козлодуйски, където е бил настанен Аспарухов военен гарнизон.

Първото известно писмено сведение за наличието на село с подобно име в Никополския санджак се дава от „иджмал “ дефтери от XV век. В описа на санджака, проведен около 1483 г. за населените места в каза Чибри (Цибър) е записано: „Село Койдозлу, спадащо към Чибри, домакинства 8. … Село Бутанофче, спадащо към Чибри, домакинства 6. Село Хайреддин, спадащо към Чибри, домакинства 4.“ Има известни данни за Козлодуй и от XVI в., с което се доказва трайното заселване на селището. През XVIII в. селището е отбелязано като Котозлук и Козлудере (нисък дол), а по-късно – Козлодуй (ъгъл на ледовете).

Името на селището Козлодуй и данни за него са отпечатани на български език в списание „Летоструй или къщний календар за проста година 1873“ издадено във Виена. В дадената таблица със статистическото описание на Оряховското окръжие от Врачанската епархия в народночерковно отношение са посочени данни за населените места. За с. Козлодуй през 1873 г. е изписана с кирилица следната информация:

Селище — Козлодуй
Народност — власи
Къщи – 320
Венчила – 401
Черкви — Св. Тройца
Име на свещеника – Рад. Георгиев и Дим. Наков

На 17 май 1876 г. (по стар стил) на козлодуйския бряг от кораба „Радецки“ слиза четата на Христо Ботев. На 23 ноември 1877 г. 8-и кавалерийски полк с командир Александру Перец освобождава Козлодуй от османска власт. През лятото на 1950 г. по време на колективизацията около 600 души от селото правят неуспешни опити да напуснат създаденото малко по-рано трудово кооперативно земеделско стопанство. В Козлодуй е изпратен заместник-министъра на земеделието Стоян Сюлемезов, който се опитва да ги разубеди. Пристигането му предизвиква спонтанна демонстрация, прозорците на общината са изпочупени и е направен опит за саморазправа със Сюлемезов. Тълпата е разпръсната с оръжие, а десетки селяни са арестувани и съдени. По-късно за организацията на същите събития са съдени също участниците в нелегална група, наричаща се Бойна интернационална земеделска организация.

На 6.04.1970 г. е поставено началото на строежа на Първа атомна електроцентрала „Козлодуй“. На 31 декември 2004 г. с постановление на Народното събрание блоковете 1 и 2 на АЕЦ „Козлодуй“ са изведени от експлоатация. На 31.12.2006 г. блокове 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй“ са изведени от експлоатация.

Информацията е от „Уикипедия“

Парк "Христо Ботев"



























































































































Околчица



Околчица

Гигински манастир (Giginski Monastery)

Гигинският манастир е разположен в подножието на вр. Китка (1118 м надморска височина) в планина Черна гора и заради това е познат и като Черногорски. Манастирът се намира на около 4 км от с. Гигинци, на 16 км югозападно от гр. Брезник и на 52 км източно от София.

Гигинският манастир „Св. Св. Козма и Дамян“ датира още от XI–XII в., но тогава се е намирал в подножието на връх Тумба (1129 м.) в местността Китка. Направените археологически разкопки на първоначалното и на сегашното местоположение на обителта откриват запазените основи на монашеско крило и защитна кръгла кула. По време на Второто българско царство манастирът е притежавал богато стопанство и множество имоти, дарени му от българските царе и боляри.

Гигинският манастир е един от малкото български манастири, които продължават да функционират и след османското нашествие и се е наложил като духовно и просветно огнище за населението в района. През XVI в. в обителта се помещава и килийно училище. Около 1737–1739 г. манастирът е опожарен от турците, за да възкръсне малко по-късно благодарение на няколко хилендарски монаси, които откриват лековит извор в близост до сегашните постройки на манастира и решават да преместят манастира до него. С помощта на местното население са построени килиите, стопанските постройки и сегашната църква.

Един от големите благодетели на Гигинския манастир е Алекси Стефанов от с. Гигинци, който дава много средства за уреждането му и за увеличаването на манастирските имоти. През 1937 г. манастирът остава без монаси, а след 1944 г. е превърнат в концлагер, за да се трансформира по-късно в пионерски лагер. В крайна сметка Гигинската обител е превърната в обор и запустява.

През 1998 г. духовната дейност в Гигинския манастир е възобновена и започва възстановяване на стопанството и връщането на имотите. Изградени са водопровод и парно отопление, облагороден е целебният извор. В началото на май 2007 г. е започнато цялостно обновяване на манастирския комплекс и реставриране на трапезарията, хамбара и църквата, изграждане на рухналото източно крило и възстановяване на централния корпус.

Гигинският манастир е действащ и е в процес на реставрация. Най-ценната сграда в него е църквата, построена през 1814 г. Тя е еднокорабна, едноапсидна, с две конхи и стенописи от края на XIX в.

Монасите поддържат стопанство и произвеждат биволско мляко, биволско и краве сирене и кашкавал, и ограничени количества вино, които могат да се купят от магазина на манастира.