Катедралата има и най-големия cathedral close (катедрален двор) във Великобритания (80 акра, или 320 хил. кв.м). Известна е като катедрала на Солсбъри, но официалното й име е Катедрала на св. Мария. През 2008 г. тя празнува 750-ата годишнина от освещаването й през 1258 г.
Cathedral Close, Солсбъри
Cathedral Close, Солсбъри
Cathedral Close, Солсбъри
Cathedral Close, Солсбъри
Солсбъри е уникална сред средновековните английски катедрали, защото е построена само за 38 години (1220 – 1258) в един-единствен архитектурен стил – ранна английска готика. Кулата и шпилът (най-високият във Великобритания) са добавени около 50 години по-късно. Самата сграда е забележителна и е свидетелство за вярата и практическите умения на тези, които са я построили.
Катедралата на Солсбъри не е само исторически паметник, а е действаща църква и място за молитви. Като катедрална църква на епархията на Солсбъри тя е църквата-майка на неколкостотин енории в Уилтшър и Дорсет, Великобритания. Освен това е и поклонически център за стотици хиляди посетители всяка година.
Историята на катедралата на Солсбъри започва на две мили в Олд Саръм – старо, укрепено плато, където е построена норманска катедрала от епископ Сейнт Озмънд през 1075 г. Гледката вероятно е била впечатляваща, но местоположението се оказва непрестанна грижа заради влиянието на природните стихии и липсата на достатъчно вода.
Най-накрая, през 1217 г., епископ Ричард льо Пур пише на папата в Рим за разрешение да изостави мястото заради по-добро местоположение на две мили на мястото на сливане на две реки. Петицията му е удовлетворена и духовенството се мести на новото място през 1219 г.
Строителството на катедралата на Солсбъри започва в ранно английски готически стил през 1220 г. Работата бързо е завършена, което води до единство в архитектурата, рядко виждано в Англия. Дори след като епископ льо Пур се мести в Дърам, строителите продължават да се придържат към първоначалния план до завършването на строителството.
Основополагащият камък е поставен на 28 април 1220 г. Заради високите подпочвени води на новото място катедралата е построена само с 4 фута (1,2 м) основи. Новата катедрала е построена с дарения, предимно от всички викарии и църковни настоятели в Югоизточна Англия, от които се иска да даряват фиксирана годишна сума до завършването й. Според преданието епископът на Олд Саръм изстрелва стрела в посоката, в която се построи катедралата; стрелата уцелва сърна и тя умира на мястото, на която днес се издига катедралата на Солсбъри.
В съответствие с честата практика строителството започва от източния край и се движи на запад. Параклисът на Светата Троица и вси светии е завършен през 1225 г., след което там е преместен гробът на св. Озмънд от Олд Саръм. След това идва мястото за църковния хор, напречните нефове на църквата и главният кораб, които са завършени през 1258 г., когато катедралата е осветена. Западното крило със сложната си архитектура е завършено през 1255 г., манастирът – през 1270 г., а chapter house (сграда към катедралата, в която се провеждат срещите) – през 1284 г.
Единственият съществен елемент, който е добавен по-късно, е прочутият шпил – през 1310–1333 г. Формата му обаче напълно съответства на катедралата и той е направен от същия камък от кариерата в Чилмарк на 12 мили. Шпилът е смело допълнение, което принуждава структурата отдолу да носи опасен товар – 6500 тона заедно с кулата. Само множеството подпори, арки и железни скоби и греди го пазят от срутване през вековете.
Построен през 50-те и 60-те години на ХІІІ в., английският готически манастир на катедралата на Солсбъри е най-големият в Англия. Централната градина подслонява две гигантски кедрови дръвчета, засадени през 1837 г.
Манастирът на катедралата на Солсбъри е използван като затвор през Гражданската война (ХVІІ век).
Западното крило е завършено през 1255 г., а статуите са добавени към 1300 г. За съжаление само 10 от първоначалните средновековни скулптури оцеляват до днес. През Викторианския период са добавени 60 статуи. Те изобразяват редица епископи и лекари, светци и мъченици, апостоли и евангелисти, пророци и патриарси под Христос, който е разположен най-отгоре.
Вътре централният кораб е впечатляващ заради голямата си височина, необичайната си теснина и силния зрителен ритъм заради използването на светлосив камък за стените и тъмен, полиран мрамор за колоните. Цялата дължина на кораба е в ранен английски готически стил от ранния ХІІІ в. Има три нива: висока, заострена аркада, открита галерия и малка горна част от стените, в която са прозорците.
Рядката хармоничност на катедралата на Солсбъри е увредена от архитекта Джеймс Уаят през 1789–1792 г., чиито "реставрации" включват отстраняването на екрана за хора от ХІІІ в., високия олтар, витражите и камбанарията, и преподреждането на паметниците в главния кораб в редици. Друга реставрация от сър Джордж Гилбърт Скот през 1859 г. се опитва да върне донякъде първоначалното положение.
В този кораб е и новият кръщелен купел (2008 г.), проектиран от Уилям Пай. Оформен като гръцки кръст и достатъчно голям за кръщение с пълно потапяне, той е направен от патиниран бронз и облицовъчен камък. Довата в него тече непрекъснато като фонтан, но повърхността му остава напълно гладка, отразявайки красотата на катедралата.
Най-старият работещ часовник в Европа (1386 г.) е в северния кораб. Той е направен от ръчно ковано желязо. Часовникът няма циферблат, защото всички часовници по онова време показват часа със звън на камбана. Първоначално е разположен на камбанарията, която е разрушена през 1792 г. След това той е преместен на кулата на катедралата, където действа до 1884 г. След това е складиран и забравен, докато е открит наново през 1929 г. на тавана на катедралата. През 1956 е ремонтиран е и е възстановен, за да работи. През 2007 г. отново е реставриран.
Катедралата на Солсбъри има редица забележителни характеристики, но най-известната е централната кула с шпил. Най-високата в Англия, тя се издига на 404 фута (123 метра) и тежи 6500 тона. Изкачването по 332-те стълби на кулата (само с обиколка с екскурзовод) се награждава с прекрасна гледка над централния кораб и вътре в кулата, но и към Солсбъри и заобикалящите го земи.
Заради модификациите на Джеймс Уаят днес от кораба могат да се видят местата за църковния хор (което е и причината той да разруши средновековния екран) и стряскащия съвременен прозорец в източния край. Създаден през 1980 г. от Gabriel Loire of Chartres, Прозорецът Prisoners of Conscience (Затворници на съвестта) е оцветен в нюансите от ХІІІ в. на тъмносиньото, червеното и жълтото.
В катедралата са погребани много хора, но може би най-известният е сър Едуард Хийт (1916–2005), който е премиер на Великобритания от 1970 до 1974 г. и е член на парламента от 1950 до 2001 г. Той живее в Cathedral Close (двора на катедралата) през последните 20 години от живота си.
Част от витражите
Днес големите подпорни колони в ъглите на кулата и шпила са огънати навътре от напрежението. Добавянето на усилващи греди над пресечната им точка, проектирани от Кристофър Рен през 1668 г., спира допълнителната им деформация. Тези греди са скрити под фалшив таван, инсталиран под първия етаж на кулата.
Страничният неф
Катедралата на Солсбъри притежава най-големия и най-стария пълен набор от столове за хора в Англия, направени през 1236 г. от дъб, осигурен от крал Хенри III. Музикалните ангели, гротесковите фигури и животните датират от 1860–1875 г.
Библиотеката на катедралата е пристроена през 1445 г. към източната част на нартекса. В нея е най-добре запазеният от четирите съществуващи екземпляри на "Великата харта на свободите" (Магна Харта). Другите копия на Magna Carta от 1215 г. са в Британската библиотека и в Линкълн Касъл. Magna Carta е един от най-прочутите документи в английската история. По онова време тя е решението на политическата криза в средновековна Англия, но значението й не увяхва и тя е призната за крайъгълен камък на свободата, оказал влияние върху голяма част от цивилизования свят. Феодалната система обвързва средновековното общество в йерархия от взаимоотношения. В нея кралят е всемогъщ. Започват да растат споровете между бароните, епископите и крал Джон заради лошото му управление, големите данъци и кавгите с папата. Отслабен от поражението си французите през 1214 г. и искащ да избегне гражданска война, която се страхува, че ще загуби, крал Джон се среща с бароните в Рънимед (между Уиндзор и Стейнс в Южна Англия) на 15 юни 1215 г. и се съгласява с условията на документ, известен днес като Магна Харта. Неговото съдържание, наложено от притесненията на бароните и църквата, има за цел да ребалансира властта между краля и неговите поданици. Когато крал Джон поставя печата си върху Магна Харта, отстъпва пред фундаменталния принцип, че дори и като крал той не е над закона.
Magna Carta съдържа 63 клаузи на латински на пергамент. Само три от първоначалните клаузи на Magna Carta продължават да са закони и днес: едната защитава свободата и правата на англиканската църква, втората утвърждава свободите на Лондон и други градове, но третата е най-известната: "Никой свободен човек не може да бъде залавян и затварян, или да му бъдат отнемани правата или собствеността, или да бъде поставян извън закона или заточаван, или да му бъде отнемано общественото положение. Нито пък Ние или някои изпратен от Нас ще употребява сила срещу него, освен ако не е отсъдено законно от неговите равностоящи или според местния закон. На никого няма да извършваме срещу заплащане, на никого няма да отказваме или да забавяме защитата на правата и въздаването на правосъдие." Magna Carta е започнала да символизира върховенството на закона в Англия, защитавайки правата на човека. Основните й принципи са използвани в конституциите на страните от Британска общност и от други държави по света. През август 2009 г. световното значение на Магна Харта от 1215 г. е признато, тъй като тя е включена в регистъра на ЮНЕСКО Memory of the World. Регистърът е започнат през 1992 г., за да запазва и да популяризира световното документално наследство.
Posts
