Баба Цоцолана (baba_zozolana): Разходка с лодка в Дубровник (Dubrovnik cruise)

Историята на Дубровник започва през VII век, ок. 614 г. Група бегълци от Епидаурус (днешния Цавтат) бягат от аварите, които опустошават града им и установяват селище на малко островче, наречено Лаус (което на гръцки означава „скала“).

Според древни историци Епидаурум е основан през VII век пр. Хр. и става известен търговски център по време на Римската империя.

Археологическите находки подсказват, че дори още по-стар Епидаурум е бил изличен от земетресение през IV век: части, за които се смята, че са потънали във водата, са открити и са в процес на изследване.

Още през IX век Дубровник вече е укрепен град, способен да издържи на 15-месечната обсада от сарацините. Градът остава под византийско управление до края на XII век.

Дубровник за пръв път се споменава в писмен документ през 1189 г. (устав на босненеца Бан Кулин) и същото име може да се види в Хрониките на свещеник Дуклянин от XII век.

Значението на Дубровник се осъзнава както от Венеция, така и от Византия. Венеция смята Дубровник за силен конкурент, особено по море, докато Византия успява да контролира морския трафик от пристанището на Дубровник. Под натиска на тези две сили Дубровник успява да покаже дипломатическите си умения, като признава тяхната власт в поредни периоди: византийското управление е признавано до началото на XIII век, а между 1205 и 1358 г. градът е под върховната власт на Венеция. Венеция се опитва да предотврати икономическото развитие на Дубровник, особено по отношение на морската търговия, докато Византия не ограничава търговията, занаятите и морските дела на Дубровник.

През 1358 г. с прочутия Договор от Задар Дубровник е освободен от доминацията на Венеция и е включен в Хърватско-Унгарската държава. Суверенитетът на Хърватско-Унгарската държава е признаван от Дубровник до 1526 г. През този период свободният и независим Дубровник постига апогея си в морските дела, разширявайки и обогатявайки и републиканското управление.

Аристокрацията е движещата сила зад икономическия и културния живот в града. Всички ръководни позиции са се заемали от аристократи, а на други богати граждани се е пречело да постигат някакво влияние в управлението на града. Вместо това те формирали братства, като Антунини е най-уважаваното сред тях.

Братството Лазарини е било на търговците, занаятчиите, корабособствениците и други образовани люде. Еврейската общност, състояща се предимно от банкери, лекари и търговци, също имала специална позиция, живеейки в собствен квартал – днешната Žudioska Ulica („Еврейска улица“). От 1407 г. евреите са признати от Дубровнишката република и това им позволява да изпълняват своите религиозни обреди в синагогата – една от най-старите в Европа и единствено нехристиянско място за поклонение в Дубровнишката държава.

Ректорът (подобен пост на днешния кмет) управлявал само един месец. Големият съвет (Consilium majus) имал законодателна власт и се състоял от всички благородници, навършили 18 години. Малкият съвет (Consilium minus) имал предимно изпълнителна власт и се състоял от 11 членове, избирани за 1-годишен мандат. Истинската власт обаче била в Сената (Consilium rogatorum), в който имало 45 сенатори с 1-годишен мандат.

Основната и най-важна ценност за развитието на Дубровник е била свободата. Тя се е пазела, за нея са се били, изписвала се е на знамето и на документите на Дубровнишката република, за нея се е пеело и дори е била гравирана върху камък на крепостта „Лаврентий“: NON BENE PRO TOTO LIBERTAS VENDITUR AURO („Свободата не може да се продаде за цялото злато на света“).

Всичко се правело в името на общественото добро и оттук и надписът над входа към палата на Ректора: OBLITI PRIVATORUM PUBLICA CURATE („Забрави частните неща, грижи се за общото добро“). Списъкът на обществени и социални дейности на Дубровник е изключителен. Градът развива услуги за обществено здравеопазване още през 1432 г., обществена фармация от 1317 г., отваря едно от първите сиропиталища в Европа и осигурява безплатен подслон на възрастните до XV в. Отменя робството със закон през 1416 г. – векове преди своите съседи. През XIV век след Черната смърт въвежда една от най-старите системи за карантина в Европа, за да избегне бъдещи епидемии или чума, с карантинен период от 40 дни. Аптеката до аркадите на Францисканския манастир работи и до днес, приютът за стари хора функционира като дом за пенсионери, а къщите за карантина на Лазарети днес се използват като ателиета на художници.

Гражданите на Дубровнишката република били много горди със своята държава – живели са и са умирали за нея, а предателството е било жестоко наказвано. Кораби от Дубровник са плавали из далечни морета, търгували са в богати пристанища и са носели богатства в града от целия свят. Морската търговия и корабостроенето са били най-важните икономически отрасли на Републиката. Когато турците завладяват Балканите, Дубровник плаща налог на Султана от 12 500 дуката годишно.

През 1667 г. разрушително земетресение изравнява със земята по-голямата част от града. С изключение на градските стени и на няколко други сгради (сред които и аркадата на Францисканския манастир) Рагуза (Дубровник) е трябвало да бъде изграждана наново. С откриването на новите морски пътища извън Адриатика богатствата на града започват постепенно да упадат, а през 1806 г. след едномесечна обсада от руснаците гр. Рагуза е принуден да покани в града Наполеон като свой „защитник“.

През 1808 г. Рагузката република е разпусната от маршала на Наполеон Мармон и става част от илирийските провинции на Франция, а впоследствие част от Австрия и просто още един район на Далматинското крайбрежие. По време на Войната за независимост през 90-те години на ХХ век градът и неговата доходоносна търговия и туризъм попадат под 10-месечна обсада и понасят огромни щети от артилерийския обстрел. При влизане в стария град през Порта Пиле има малък знак, който напомня за случилото се тук през 90-те години. През октомври 1991 г. ЮНА (Югославската народна армия) и черногорската милиция се разполагат около Дубровник и започват обсада, която продължава до август на следващата година. От позициите си на върха на хълма над Дубровник сипят артилерийски огън върху културния обект на ЮНЕСКО и поразяват 70% от къщите му. Оттогава градът се ремонтира и известна представа за пораженията дават керемидите на покривите – почти всички са нови, подменени след войната. При обсадата загиват повече от 100 граждани и още 200 защитници на града. На тях е отдадена почит в Музея на защитниците на Дубровник в двореца „Спонза“.

Крепостта на св. Йоан, в която днес е Морският музей

Крепостта "Св. Лаврентий"

Към Бабин Кук

Остров Локрун е на 700 м по вода от Дубровник и е природен резерват, за да се запазят намерените тук екзотични растения. Първите му обитатели са бенедиктинците, които основават абатство през 1023 г., което е възстановено през XIV век, но е разрушено от земестресението през 1667 г. През 1859 г. ерцхерцог Максимилиан Хабсбург (1832-1867) построява дворец на острова и обновява обителта, която впоследствие се превръща в Природонаучен музей. Построената от французите през 1808 г. крепост е издигната на най-високата точка на острова (91 м) под формата на звезда и осигурява добри гледки.