Мавзолеят на Диоклециан/Катедралата на Сплит (Saint Domnius Cathedral, Split)

Дворецът на Диоклециан в Сплит е изключително място, сложно многопластово късче история, което е едновременно и римска развалина, и център на Сплит с няколко хиляди жители. Населяван без прекъсване повече от 1700 години, от двореца „блика“ от история. Той е обявен от ЮНЕСКО за паметник на Световното културно наследство, но е и нещо повече от това, тъй като в действителност си остава жива, пулсираща развалина – едновременно напълно съвременна и напълно древна по начин, който малцина места по света могат да наподобят.

Римският император Диоклециан (царувал в периода 284–305 г.) е роден в близкия град Салона. В края на III век той разделя Римската империя на две административни сфери. Източната Римска империя основава нова столица във Византия, която скоро се превръща във великия град Константинопол (днешен Истанбул). Рим остава столица на Западната Римска империя. След това Диоклециан се заема да изгради достатъчно голям палат за себе си край родния си град Салона (днес предградието Солин) в покрайнините на съвременния Сплит. От I век Салона е административна столица на римската провинция Далмация.

Диоклециан абдикира заради влошеното си здраве и се оттегля в двореца си на морския бряг, където умира от естествена смърт през 313 г. Той остава един от малцината римски императори, които успяват да избегнат насилствена смърт.

Строителството на двореца започва през 295 и завършва през 305 г. За него се използва бял варовиков камък от остров Брач. Планът на комплекса е като цяло правоъгълен с размери от около 215 на 180 м, и малко по-малко от отсрещната страна, а стените му са почти 28 м от южната страна (към морето) и по-малко откъм високата северна част. Зидовете са дебели до 2 м и първоначално са имали 16 кули, от които 3 ъглови са оцелели. На времето дворецът е бил много по-близо до брега, а цялата южна стена е граничела с морето.

Вътре комплексът е организиран около две основни артерии: декуманус (днес улица „Крешимирова", която върви приблизително от изток на запад между Порта Аргента (Сребърната порта) и Порта Фера (Желязната порта), и кардо (днес ул. „Диоклецианова"), която се простира почти южно от Порта Аура (Златната порта). По онова време основният вход на двореца Порта Аура в северната стена е водел към римския път към Салона. Императорските покои в двореца се намират южно от декуманус, а в частта северно от тях е бил разположен военният гарнизон и помещенията за прислугата. Днес двата района образуват една непрекъсната, единна територия.

В центъра на императорската част се е намирал перистилът – двор с размери ок. 35 на 13 м, заобиколен от колонади. Западно от него е бил храмът на Юпитер, днес баптистерий. Източно от перистила е осмоъгълният Мавзолей на Диоклециан, който по ирония на съдбата – имайки предвид, че през живота си императорът е бил известен с гоненията си срещу ранните християни – през 652 г. е превърнат в катедрала. Високата камбанария в романски стил, извисяваща се до него, е добавена през XIII в., макар че до голяма степен дължи днешния си облик на реставрацията в края на XIX в.

Под дворцовия комплекс има просторна подземна система от сводести помещения (Подрум), повтарящи огледално разположението на императорските покои, които някога са били отгоре. Те дълго време са били запълнени с останки и боклуци и едва след края на Втората световна война са възстановени. Днес в Подрума може да се открие всичко – от временни изложби до огромни зали с форма на базилика и дървени греди от първоначалната древноримска конструкция. Понякога тук също се организират разнообразни музикални прояви. Стълбичките в края на занаятчийския пазар водят до перистила, който някога е бил сърцето на двореца.

През годините, особено в периода на ранното средновековие, районът западно от двореца се развива като жилищен с почти същите размери.

Южната порта към Двореца на Диоклециан е наречена първоначално Порта Анеа от римските строители и някога тя е водела право към морето, но сега води надолу към сводеста подземна зала, която днес е превърната в пазар за изкуство и занаяти.

При влизане в перистила осмоъгълният мавзолей на Диоклециан се намира от дясната страна. Той е превърнат в катедралата „Св. Домунис" (Sv. Duje) през 652 г. от първия епископ на Сплит, а вътрешността му има уютна атмосфера, изпълнена с много благоговение. Великолепните дърворезбовани врати на църквата датират от 1214 г. и са украсени със сцени, изобразяващи живота на Христос, разделени една от друга с човешки и животински образи сред лозови листа.


Във вътрешността се намира красиво гравиран амвон в романски стил, според някои творение на Радован, чийто шедьовър е катедралният портал в близкия Трогир. Олтарът, който всъщност е раннохристиянска мощехранителница, е посветен на св. Доминус, мъченически убит в Салона от император Диоклециан. Отгоре е сложният скулптурен фриз, за който се смята, че включва изображенията на самия Диоклециан и на жена му Приска. В една от нишите от двете страни на олтара се намира драматичната творба „Бичуването на Христос“ от XV в. на скулптора Юрай Далматинац, прославил се с катедралата в Шибеник. Още изящни резби могат да се открият в параваните на скамейките, които са от ок. 1200 г. и са най-старите в Далмация – дървото за тях е киснато 2 години в морска вода, преди да бъде обработено и дърворезбовано. На втория етаж има съкровищница, както и крипта под главния кораб.

Високата камбанария в романски стил, която е точно до катедралата и ясно различима извън дворцовите стени, е една от най-отличителните забележителности на града. Добавена е след XIII век, макар че това, което се вижда днес, е реставрация от XIX в. Два каменни лъва пазят входа.

Южно от катедралата е разрушената жилищна част на императорските покои в двореца. Просторният вестибюл, който някога е служел за вход към императорската част на двореца, в първоначалния си вид е имал купол и е бил пълен с мозайки и скулптури. В съседство се намира Етнографският музей на града.

Перистилът е заобиколен от колони от египетски гранит (някои от местен варовик) с капители в коринтски стил, които стоят свободно от едната страна, а от другата са вградени в околните къщи. На отсрещната (западната) страна на перистила по тясна алея надолу се намира бившият Храм на Юпитер, превърнат по-късно в баптистерий, а днес е лишен от оригиналните си колони. Гранитният сфинкс е единственият оцелял от двойката сфинксове, които някога са бдели край мавзолея на Диоклециан. В цилиндричния свод на интериора е статуята на св. Йоан Кръстител (комуто е посветен баптистерият) от Иван Мещрович, кръщелна купел от XI в. с резба в предромански стил и плочи с изящно гравирани цветя на сводестия таван.

В източната страна на двореца, точно над Сребърната порта, реставрирана след бомбардировките през Втората световна война, се намира църквата „Св. Доминик" от XIII в. На юг от нея е големият открит пазар. На север от перистила по ул. „Диоклецианова“ е голямата и внушителна Златна порта – главен вход на някогашния дворец, която извежда навън през северната стена към малък парк. Някога от двете страни на портата е имало осмоъгълни кули, от които има останали следи, а в нишите горе вероятно е имало статуи. Между вътрешните и външните врати е имало правоъгълен вестибюл. Галерията около горната част някога е била караулно помещение, през което са минавали посетителите, преди да получат позволение да влязат в самия дворец (днес постройката е малка църква).

Когато се погледне северната стена отвън, макар да е по-ниска от южната покрай Рива, се получава много ясна представа за характера на някогашното укрепление на двореца. Точно след Златната порта се намира най-известната версия на монументалната скулптура на Иван Мещрович на епископа на Нин Гъргур Нински – хърватски епископ от XI век, който става известен през 1059 г., когато на църковния събор в Салона защитава идеята за отслужване на литургиите на глаголица (хърватски). Това става по време, когато католическото богослужение се извършва на латински и е неразбираемо за по-голямата част от хърватското население. Паметникът е от 1927 г. и е тържествено открит в града през 1929 г. Първоначално статуята е поставена в перистила, но е преместена извън двореца от италианците през окупацията им на града по време на Втората световна война. Накрая, през 1954 г., тя е поставена на сегашното си място. Според популярно поверие, ако се потърка големият палец на крака на епископа, това ще донесе късмет и по тази причина той е излъскан до блясък от докосвалите го вече повече от половин век ръце. Зад статуята има малък парк с пейки, а близката камбанария някога е била част от по-голям бенедиктински манастир, който изгаря до основи през XIX в. Оцелява единствено малък параклис с резбован олтар от XV в., дело на великия Юрай Далматинац.

От перистила на запад по ул. „Крешимир" се минава през Желязната порта. Технически така се напуска дворецът, макар че няма как това да се разбере, защото различните части са много добре слети в едно. До Желязната порта има средновековна часовникова кула.