Град Хвар (Town of Hvar)

Хвар е четвъртият по големина хърватски остров с площ от 300 кв. км. Той е по-слънчев дори от Брач с почти 2800 часа слънцегреене годишно. Вали и достатъчно дъжд, за да поддържа острова зелен и да напоява полетата с лавандула, розмарин, градински чай, риган и мащерка, както и внимателно култивираните лозя. По тази причина много хора отбелязват, че през пролетта островът мирише на билкарски магазин. Основният експорт на Хвар е лавандулата.

Местните хотелиери се хвалят с постоянно доброто време – ако има повече от четири часа дъжд дневно, намаляват цената на престоя, а ако завали сняг, гостите могат да спят безплатно. Основните курорти на острова са град Хвар, Стари град, Върбоска, Йелса и Суцурай.

Хвар и особено гр. Хвар все повече придобива репутация на донякъде луксозна дестинация в Хърватия. Това отчасти се дължи на донякъде по-високите цени (всеки се оплаква колко „скъпо“ е кафето) в сравнение с други хърватски дестинации, но и защото често е посещаван от богати и известни (или прословути) хора, които плават до града с големите си яхти. През последните години принц Хари (който пада в басейна, докато танцува в бара „Карпе Дием“), Джей-Зи и Бионсе (която за пръв път показва бременността си тук), както и Роман Абрамович са забелязвани на острова.

Историята на Хвар започва истински, когато островът е колонизиран от гърците през 384 г. пр. Хр., след като разгромяват местните илирийци и делмати. Древните гърци строят голямо селище, наречено Фарос, на мястото, където днес е разположен Стари Град, и по-малко селище – Димос, където днес е град Хвар. В началото на III век пр. Хр. римляните поемат контрола над Хвар и именно под тяхно управление островът запада.

През следващите няколко века Хвар е завладяван от различни нашественици: остготи, неретляни, византийци. Хвар е част от района, който преминава под контрола на кралство Хърватия през XI leu. Венеция обаче има нещо като „покровителска“ роля.

През 1420 г. Венеция най-накрая истински поема контрола над острова. Често използван като междинна спирка от корабите, плаващи между Венеция и останалата част от Средиземноморието, островът просперира под нейно управление – до такава степен, че градът се превръща в най-богатия район в Далмация. Този период обаче не е лишен от неприятности. През 1510 г. група от около 6000 хървати води бунт, който е смазан. През 1571 г. турците нахлуват в град Хвар и го сриват със земята. Повечето от това, което се вижда днес, е строено след тази дата с чувствително венецианско влияние.

Островът има дълги театрални традиции. Театърът в гр. Хвар, построен през 1612 г. над Арсенала, е един от първите в Европа, които отварят вратите си за широката публика. Историята на художествената литература на острова датира от Ренесанса и включва поета Петър Хекторович, чиято най-известна творба е пасторалната поезия „Рибари и рибарски приказки“.

През 1797 г. островът преминава под австрийско управление заедно с голяма част от днешна Хърватия. За кратко го владее и Франция (1806–1812), преди той да бъде върнат под австрийски контрол, продължил до 1918 г. Следва четиригодишно италианско управление, преди най-накрая той да стане част от Югославия през 1922 г. Хвар става част от Хърватия, която обявява независимостта си през 1991 г.