Градината "Педро Луис Алонсо" (Pedro Luis Alonso Garden)

...

Дворецът Байя (Bahia Palace)

...

Медината на Фес (Fez Medina)

Интелектуална и артистична столица на Мароко, Фес се намира в Северно Мароко, приблизително на 200 км от най-южната точка на Испания, на 248 км от Казабланка навътре в континента.

Фес е най-старият от мароканските имперски градове и е религиозен, интелектуален и художествен център с огромно значение за страната. Медината на Фес е архитектурно богатство и е най-голямата забележителност в Мароко – напълно запазен средновековен град от сукове (пазари) и приличащи на лабиринт алеи.

Фес е основан през 859 г. Произходът на името не е известен. Някои учени вярват, че произлиза от старото берберско име на Средните Атласки планини – Fazaz. Други истории проследяват името до една легенда за златна брадва, която е разделила реката на Фес на две половини.

На арабски fez означава брадва. Градът се изписва по два начина на латиница: Fez и Fes, но местните хора твърдят, че е и двете и нито едно от двете, тъй като няма един правилен начин за транслитериране на арабските думи на латиница.

На френски градът се изписва като Fes, докато англоговорещите са склонни да използват Fez. Самите жители на Фес използват Fes, най-вероятно заради дългата история на френското колониално присъствие в Мароко.

Фес е разделен на три части: Фес Ел Бали (старата част на медината), Фес Жадид (новата част на медината) и Новия град (или Ville Nouvelle). Старият град на Фес – Фес Ел Бали, е най-голямата свободна от автомобили градска зона в света и световен паметник под защитата на ЮНЕСКО.

Това е мястото, където повечето пътешественици и туристи прекарват времето си във Фес. В медината на Фес човек буквално върви през 1300-годишната история на Мароко, която едва наскоро е докосната от глобализацията и прилива на туристите.

В тесните алеи играят деца, магарета пренасят товари, а човекопотокът не спира, колкото и трудно да е разминаването понякога – точно както е било и преди 1300 години.

В края на VІІІ век, преследван от Абасидите от Багдад, Идрис I основава град Фес на десния бряг на р. Куед Фес. През 818 г. е основан Андалуският квартал от над хиляда мюсюлмански семейства, прогонени от арабска Андалусия в Испания от християнските армии и носещи със себе си познанията и културата на цивилизация, която е в апогея на славата си.

Седем години по-късно към тях се присъединяват 300 богати търговски и занаятчийски семейства, прогонени от Кайруан в днешен Тунис. Тези образовани градски семейства се установяват на левия бряг на реката.

Мнозинството от населението на медината на Фес са бегълци от заобикалящите мавърски династии: от Андалусия, Кайруан и Тунис. Всяка група установява собствени квартали в медината, обикновено отделени от географски маркери, например реката или заобикалящите хълмове.

Исторически, градът е "врящо гърне" за северноафрикански мюсюлмани и евреи, които живеят в района Мелла (еврейски квартал). Днес хората, които произхождат от Фес, обикновено са с по-светла кожа, руса коса и дори зелени или сини очи.

Към средата на ІХ век вече е построен прочутият Карауински университет и Фес е на път да се превърне в "африканската Атина". Джамията Al-Qarawiyyin се разглежда от мнозина като идеалния пример как ислямът комбинира духовното и образователното. Мюсюлмански светци и учени се събират в орнаментирания двор на джамията от повече от 1000 години.

Тъй като е действаща джамия, немюсюлмани не се допускат, но според легендите тя е основана от принцесата Фатима Ал-Фихри, дъщеря на богат имигрант от Кайруан (днешен Тунис). Фатима и сестра ѝ са високообразовани и религиозно отдадени. 

При смъртта на баща ѝ, Фатима наследява голямо богатство и вместо да го харчи за себе си, избира да обогати околните, като построи джамия, подходяща за нейната общност.

Мароканците разглеждат това като пример как образованието и религията се сливат в този ъгъл от света, но и като илюстрация на почитаната роля на жената в ислямската общност – аспект на исляма, който според тях често е разбиран много погрешно.

През годините джамията е играла по-голяма или по-малка роля в историята на Мароко. През средновековието тя е разглеждана като основен интелектуален център в Средиземноморието.

Отличната ѝ репутация кара Герберт д''Аурийак да учи в джамията. Герберт по-късно става папа Силвестър II и въвежда арабските цифри и нулата в Европа. 

През ХІІ и ХVІІІ век джамията е уголемена и днес има фини мазилки, резбовано дърво, керамични плочки, каменни минарета, декорирани тухли, резбовани кедрови дървени греди, великолепна мраморни плочки и фонтани.

Освен "африканската Атина", Фес се превръща и в "Меката на Запада", тъй като е основна дестинация за мюсюлманите по света. Освен хилядите духовни учители, чийто последен дом е Фес, , тук е погребан (в джамията на Мулай Идрис) Мулай Идрис II – основателят на Фес и наследник на Мулай Идрис I – основателя на Мароко.

Фес е последният дом и на Тижани, който въвежда исляма в Сенегал, Мавритания, Кот д''Ивоар, Судан и голяма част от Западна и Субсахарска Африка. Много зпадноафриканци пътуват на поклонение до Фес, за да посетят гроба на Тижани.

Три пъти столица на кралството през неговата 200-годишна история, Фес е подложен на циклични периоди, когато люлката на властта е тук, следвани от епохи, в които тя е другаде.

Апогеят на Фес е през ХІІІ–ХІV век при управлението на Маринидската династия, когато Фес замества Маракеш като столица на кралството.

Градската тъкан и основните исторически паметници в медината – медресета, фондуци (каравансараи – първоначално страноприемници, използвани от пътуващите търговци, които имат двор в средата, заобиколен от конюшни, а горното ниво е със стаи за гостите), палати, резиденции, джамии и фонтани, датират от този период.

Макар че политическата столица на Мароко е преместена в Рабат през 1912 г., Фес запазва статуса си на културен и духовен център на страната. Строена с виещи се, тесни алеи като лабиринт, така че всеки чужденец да се загуби и да не може да открие изход, предотвратявайки по този начин всякакви инвазии, разходката в медината на Фес е връщане във времето.

Градът остава като снимка на средновековното ислямско общество, но имплантирана в съвремието.

Жените във Фес, особено в миналото, са спазвали традицията да крият лицата си от всички мъже с изключение на семейството. Вътрешните дворове са били строени с високи стени, което превръща зигзагообразните алеи в тъмни места, които обаче са хладни в много горещите летни месеци. 

Тесните алеи превръщат велосипедите, магаретата, мулетата, ръчните колички и собствените крака в единствения транспорт. Някои от старите жители на медината са прекарали живота си, без да излязат от нея.

Медината на Фес продължава да е базирана на традиционните индустрии: работилници за щавене на кожи, производство на сапун и текстил, мелници и производство на зехтин. Основните култури в района са житото, маслините, гроздето и бобовите растения.

В сука се намират три древни работилница за щавене на кожи, като най-голямата и най-старата е работилницата "Шура" – почти на 1000 години. Тези работилници имат многобройни каменни корита, пълни с различни вар, различни адски смеси и бои.

Десетки мъже – до слабините в тези течности – тъпчат кожите и работят под палещото слънце. Така се обработват овчи, телешки, кози и камилски кожи, които след това се превръщат в качествени кожени продукти. Целият процес е ръчен и почти не се е променил от средновековието.

В "Шура" кожите първо се потапят в смес от урина от крави, негасена вар, вода и сол, за да падне остатъчното месо, мазнини, козина и за намаляване на твърдостта. В тази смес кожите остават 2-3 дни, след което работниците изстъргват останалите косми и мас, за да ги подготвят за боядисване.

После кожите се потапят в други каменни корита със смес от вода и курешки от гълъби, съдържащи амоняк, който действа като омекотител, позволяващ на кожите да абсорбират боята. Мъжете използват краката си, за да тъпчат кожите в продължение на до 3 часа, за да се постигне мекотата.

След това кожите се поставят в коритата с естествени растителни бои: макови цветове (червено), индиго (синьо), къна (оранжево), кедрово дърво (кафяво), мента (зелено) и шафран (жълто). 

Другите материали, които се използват за боядисване, са нар на прах, който се втрива в кожите, за да станат жълти, и зехтин, който ги прави лъскави. След като кожата е оцветена, се закача, за да се суши на слънцето.

Завършената кожа се продава на занаятчии, които произвеждат мароканските чехли, както и портмонета, чанти, колани, мебели и други кожени аксесоари. Гледката от съседната тераса на "Шура" е незабравима и заради това, че курешките от гълъби и кравешката урина създават такава остра воня, че раздаваните стръкове мента и джоджън изобщо не помагат. 

Ако не се спази целият производствен процес, резултатът са евтините марокански кожени изделия, чиято миризма никога не може да се отстрани с нищо.

Генерал Люте спасява стария град на Фес, когато французите завладяват Мароко. Той въвежда съвременните регулации, които защитават медината от модерното развитие.

През колониалния период французите строят Нов град (Ville Nouvelle) с широки, прави булеварди извън криволичещите тесни алеи и сукове на медината, и концентрират административните функции на града в него.

Резултатът от тази стратегия на градското планиране е, че Старата медина е напълно запазена и заобиколена от административните функции. Медината на Фес днес едновременно се възползва и страда от това наследство, оставайки един от малкото запазени средновековни укрепени градове в света, но бизнес и технологичният напредък се осъществява извън нея.

През последните години на Старата медина във Фес се обръща все по-голямо внимание. Принцеса от кралската фамилия (управляваща от 700 години) ръководи възстановяването на фонтаните и чешмите в медината, а мароканското правителство създава значими стимули бизнесът и частните инициативи да се върнат в медината на Фес и да възстановяват и да използват огромния брой исторически постройки.

Расте интересът към архитектурните и културните богатства на Стария град на Фес: редица традиционни къщи в медината се купуват и възстановяват както от марокански, така и от чуждестранни семейства. 

Проектът на "Инвизибъл Уърлд" "Медината на Фес" е част от тези усилия да се запази и да се интерпретира забележителното историческо наследство на това средновековно бижу.