Козлодуй (Kozloduy)

Козлодуй се намира в Дунавската равнина, на 7 км от вливането на р. Огоста в р. Дунав, в житницата на България, наречена „Златия“. Срещу града се намира вторият по големина български остров. Той е административен и стопански център на едноименната община Козлодуй. Населението на града е 12 235 души. Козлодуй получава статут на град през 1969 г.

Векове наред на този крайдунавски бряг са живели траки, славяни и българи, които създават свой бит и култура. Следи от тракийски селищен център, съществувал през първото хилядолетие пр.н.е., са останали в надгробните могили. По-късно през тези места минава големият римски крайдунавски път, за който свидетелстват останките от римските кастели Магура пиатра (или Регианум), Камиструм и Аугуста.

В този регион са и трите исторически окопа, наречени по-късно Ломски, Островски и Козлодуйски, където е бил настанен Аспарухов военен гарнизон.

Първото известно писмено сведение за наличието на село с подобно име в Никополския санджак се дава от „иджмал “ дефтери от XV век. В описа на санджака, проведен около 1483 г. за населените места в каза Чибри (Цибър) е записано: „Село Койдозлу, спадащо към Чибри, домакинства 8. … Село Бутанофче, спадащо към Чибри, домакинства 6. Село Хайреддин, спадащо към Чибри, домакинства 4.“ Има известни данни за Козлодуй и от XVI в., с което се доказва трайното заселване на селището. През XVIII в. селището е отбелязано като Котозлук и Козлудере (нисък дол), а по-късно – Козлодуй (ъгъл на ледовете).

Името на селището Козлодуй и данни за него са отпечатани на български език в списание „Летоструй или къщний календар за проста година 1873“ издадено във Виена. В дадената таблица със статистическото описание на Оряховското окръжие от Врачанската епархия в народночерковно отношение са посочени данни за населените места. За с. Козлодуй през 1873 г. е изписана с кирилица следната информация:

Селище — Козлодуй
Народност — власи
Къщи – 320
Венчила – 401
Черкви — Св. Тройца
Име на свещеника – Рад. Георгиев и Дим. Наков

На 17 май 1876 г. (по стар стил) на козлодуйския бряг от кораба „Радецки“ слиза четата на Христо Ботев. На 23 ноември 1877 г. 8-и кавалерийски полк с командир Александру Перец освобождава Козлодуй от османска власт. През лятото на 1950 г. по време на колективизацията около 600 души от селото правят неуспешни опити да напуснат създаденото малко по-рано трудово кооперативно земеделско стопанство. В Козлодуй е изпратен заместник-министъра на земеделието Стоян Сюлемезов, който се опитва да ги разубеди. Пристигането му предизвиква спонтанна демонстрация, прозорците на общината са изпочупени и е направен опит за саморазправа със Сюлемезов. Тълпата е разпръсната с оръжие, а десетки селяни са арестувани и съдени. По-късно за организацията на същите събития са съдени също участниците в нелегална група, наричаща се Бойна интернационална земеделска организация.

На 6.04.1970 г. е поставено началото на строежа на Първа атомна електроцентрала „Козлодуй“. На 31 декември 2004 г. с постановление на Народното събрание блоковете 1 и 2 на АЕЦ „Козлодуй“ са изведени от експлоатация. На 31.12.2006 г. блокове 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй“ са изведени от експлоатация.

Информацията е от „Уикипедия“

Парк "Христо Ботев"



























































































































Околчица



Околчица