Лятната вила на Ханибал Луцич в Хвар (The summer mansion of Lucić in Hvar)

Ханибал Луцич (или Анибал Лучио) (ок. 1485–1553) и хърватски ренесансов поет, драматург и преводач. Той е син на благородника от Хвар Антун и г-жа Гоя Петрачич от Сплит. Луцич е един от най-важните представители на особено плодотворното ренесансово литературно наследство, което процъфтява в община Хвар. Луцич пише на майчиния си език, който нарича „нашия хърватски език“.

Подобно на предшествениците си, Луцич е член на благородническия Велик съвет и изпълнява важни функции в общинската администрация. По време на въстанието на жителите срещу благородниците от 1510 до 1514 г. Ханибал Луцич участва в дипломатическа дейност заедно с баща си Антун, но е пратен в изгнание в продължение на няколко години по време на тази трудна ситуация в Хвар.

Литературното творчество на Ханибал Луцич е събрано и публикувано във Венеция през 1556 г. от сина му Антун Луцич няколко години след смъртта на бащата. Книгата на Луцич „Различни чудесни поеми, написани от г-н Ханибал Луцич, благородник от Хвар...“ съдържа 22 поеми и първата драма на хърватски език – „Робиня“. Най-известната поема на Луцич „Никоя от феите на света...“ е възхвала на любима жена с изключителна красота. Canzioniere на Луцич се радва на репутацията на едно от най-успешните лирични произведения в по-старата хърватска литература. Някои от песните на Луцич са посветени на мистериозното момиче Ника и нейния братовчед Милица Кориоланович, чиято начетеност и домакински умения поетът възхвалява. Голяма част от лиричните произведения на Ханибал Луцич не са запазени, защото много критичният към себе си поет унищожава голяма част от работата си.

Основният герой в пиесата „Робиня“ е внучката на Майер Блаз и дъщеря на благородния воин Власко, който умира в битка с турците. Момичето е отвлечено от турците и е отведено на пазара за роби в Дубровник. Годеникът ѝ Деренчин я открива там след дълго търсене, но момичето не го разпознава. Преди да успее да го разпознае и преди хепиенда двойката говори и всеки се опитва да изкуши другия, за да са сигурни, че чувствата са взаимни.

В поезията си Ханибал Луцич разчита на произведенията на късния италиански Петрархизъм и на работата на италианския писател и филолог от Ренесанса Пиетро Бембо, който защитава италианския език и национална култура. Стиховете на Луцич, неговите песни, писма и особено драмата му „Робиня“ са ценна част от хърватското и европейското ренесансово литературно наследство.

Лятната резиденция на Ханибал Луцич е красива каменна вила насред полето и лозя, които поетът някога е притежавал на изток от катедралата на Хвар. Построена е около 1530 г. и се състои от обградена със стени градина и две малки къщи, разположени в южния край на парцела. Прозорците и вратите на източната къща – бившето жилище на Луцич, каменните огради, колоните и терасата са оформени в ренесансов стил.

По-проста хижа е била разположена в югозападния край на вилата и е била домът на градинаря и неговото семейство. Имала е огнище, килерче и вероятно кокошарник и кошери.

Алеи разделят градината на четири части, засадени с плодни и декоративни дръвчета и цветя. В средата на градината, където алеите се събират, се намира кладенец с каменни стени, украсени с русалки и гербовете на семействата Луцич и Казарович.

Двете къщи и градината са били използвани от църковни служители и други наематели след смъртта на Юлия Луцич – вдовицата на сина на Ханибал Антун, но в течение на времето комплексът е изоставен. От средата на ХХ век постепенно е възстановен. В западната сграда днес се помещава исторически архив, библиотека и централата на Музея на наследството на Хвар.

На първия етаж в източната къща се намира мемориална стая на Ханибал Луцич, обзаведена с антични мебели, книги, антикварни предмети и художествени произведения, включително портрет на поета, когато е бил на 62 години.