Църквата „Св. Марко“ в Загреб (St. Mark's Church, Zagreb)

Църквата на св. Марко е една от най-старите сгради в Загреб. Намира се на площад „Св. Марко“ и лесно може да се разпознае по многоцветния си покрив. Църквата е защитена от Република Хърватия като културно наследство.

Когато Градец е провъзгласен за свободен кралски град през 1242 г. от крал Бела IV, не се изисква от него да има собствена енория, така че Църквата на св. Маргарита в Илица запазва функцията си на енорийска църква. Енорията на св. Марко е основана през 1261 г.

Основата на Горния град е положена през XIII век, но заради множеството градски пожари и земетресения целият град е строен от нулата на няколко пъти, така че е трудно да се каже как е изглеждал първоначално. Църквата на св. Марко вероятно е била построена в средата на XIII век, тъй като се споменава празника на св. Марко през 1256 г. Хърватско-унгарският крал Бела IV позволява на площада и пред църквата да се провеждат панаири. През църквата е съществувала колона на срама, на която хората са били завързвани и наказвани по съдебна заповед. На същото място Амброз Матия Губец – водач на провалилото се селско въстание през 1573 г., е докаран и екзекутиран тук от австрийските владетели, които поставят нажежена до червено желязна корона на главата му.

Възможно е на това място да е имало и по-стара църква, защото е открито гробище, датиращо от периода XI–XVI век.

През XIV и XV век съществуващата църква е обновена в готически стил. През XIII век е построена централната апсида, по-късно са добавени северната и южната апсида, а през 1492 г. и ризница. Вратата към ризницата от XV век е запазена и е в Градския музей на Загреб.

Южният портал, който е най-представителен, датира от периода на готическото обновление. Този най-богат готически портал в Хърватия се състои от 15 скулптури (11 каменни готически скулптури и 4 дървени барокови скулптури) в 11 ниши. Скулптурите представляват Дева Мария с младенеца, Христос, св. Марко и апостолите. Строителството на портала обикновено се приписва на работилницата Парлера в Чехия или поне е повлияно от нея.

Църквата на св. Марко и особено камбанарията ѝ често е сериозно увреждана от земетресения и градски пожари. Най-старото известно земетресение е през 1502 г., когато камбанарията рухва. Възстановяването на камбанарията и на покрива завършва в края на 80-те години на XVI век.

В градски пожар през 1645 г. дървената част на покрива изгаря и камбанарията е частично увредена. Възстановяването на църквата започва много скоро след пожара, но възстановяването на камбанарията е извършено чак през 1659 г. тогава е нает каменоделецът Дионизие Филипи, а през следващата година и строителя Антонио Мачети, който е наследен от сина му Бартол, и строителя Силвестар Донати. Когато работата приключва, отново избухва пожар през 1674 г. и половината от камбанарията рухва, увреждайки сериозно останалата част от църквата. През 80-те години на XVII век фасадата на църквата е обновена, а новото построяване на камбанарията започва през 90-те години на XVII век от Бартол Мачети. През 1725 г. върху кулата е поставен купол с формата на арка. Вероятно през същата година покривът е направен с плочки.

Друг пожар избухва през 1707 г. и покривът и основният олтар изгарят, а камбаните и часовникът са силно увредени. На първия етаж на камбанарията има знак, споменаващ годината 1775, така че е възможно да е извършвана и допълнителна работа.

Интериорът на църквата е преправян на няколко пъти през XVII и XVIII век, когато тя получава каменен амвон, място за хора, облицовка, няколко олтара и други мебели. Части от някои от олтарите от XVIII век са изложени в Градския музей на Загреб, а единственият напълно запазен олтар – този на св. Павел, се пази в Хърватския исторически музей. Криптите се споменават за пръв път през 1700 г., а погребения на свещеници и на VIP граждани се правят до първата половина на XIX век.

Църквата на св. Марко е била заплашена от разрушаване на няколко пъти в историята си. Първото споменаване на разрушаването ѝ е от 1771 г., така че на същото място да може да се построи по-голяма църква. Към края на XVIII век се появяват няколко нови инициативи за разрушаването ѝ; подобни опити има и през XIX век. Последното предложение за разрушаване е през 80-те години на XIX век, но се взема решение църквата да се реновира.

Възстановяването на църквата на св. Марко, което ѝ придава днешния неоготически вид, започва през 1876 г. и е най-пълната историческа реставрация, правена някога в Хърватия до онова време. Тя е започната от Фридрих Шмид и е продължена от Херман Боле. Неоготическият вид е продукт основно на идеите на Шмид, докато интериорът вероятно е бил дело изцяло на Боле.

Проектът от 1875 г. не съдържа планове за многоцветен покрив на църквата, който е покрит с плочки с мотиви на гербовете на кралство Хърватия, Славония и Далмация, както и на град Загреб през 1878 г. Фонът на герба на Загреб е червен, докато официалният фон е син. Синият фон получава официален статут през XIX век, а червеното е било използвано най-често през XVIII век.

В периода между двете световни войни интериорът на църквата е украсен с произведения на важни хърватски художници. Традицията в църквата на св. Марко да свири орган датира от 1359 г., когато органист на име Никола е споменат в старите архиви – това е първото споменаване на органи и органист в Хърватия.