Сиракуза (Syracuse)

Сиракуза е разположена на брега на Сицилия, на 318 км южно от Палермо и на 248 км източно от Агридженто. От всички древногръцки градове на Магна Греция, които са процъфтявали по бреговете на Сицилия, Сиракуза е най-важният – тя е могъщ съперник на Атина (разгромява я през 415 г. пр.н.е.) и в разцвета си през ІV в. пр.н.е. се опълчва на Картаген и дори на Рим. В апогея на икономическата, политическата и военната си власт градът има население от 300 хиляди души и според Цицерон е "най-великият и най-красивият гръцки град".

Колонизатори от Коринт основават Сиракуза в периода около 735 г. пр.н.е. Атина я напада през 415 г. пр.н.е., но основната атинска флота е разгромена и войниците на сушата са пленени. През 212 г. , след 3-годишна обсада, градът е завладян от римляните под ръководството на Марцелий. В атаката Сиракуза губи най-известния си син – древногръцкия физик и математик Архимед. Друга обсада през 878 г. води до двувековно мюсюлманско управление. През 1085 г. идват норманите, а през 1194 г. Хайнрих VI Швабски я окупира. При Фридрих II градът и цяла Сицилия отново процъфтяват. В борбата между Анжу и Арагонските монарси Сиракуза застава на страната на арагонците и разгромява Анжу през 1298 г., получавайки като награда от испанските суверени големи привилегии.

Древните богатства на Сиракуза са неоспорими и са задължителна спирка на всяко посещение на Сицилия, но самият град е в продължил хилядолетия упадък. Сиракуза е ударена от две унищожителни земетресения през 1542 и през 1693 г., а през 1729 г. – и от чума. Още разрушения носят бомбардировките на Съюзниците и на хитлеристката армия през 1943 г. Днес Сиракуза е град със 125 хиляди жители, който смесва често непривлекателното съвременно развитие с останките на миналата си слава. Земетресенията са причината единствената запазена стара част да е "историческият град" – остров Ортиджа с неговите средновековни улици и барокови сгради, а "новият" град е наистина нов – строен е предимно през ХVІІІ и ХІХ век. Сиракуза е обявена от ЮНЕСКО за част от Световното наследство през 2005 г.

След земетресението от 1693 г. много от древните паметници и домове са увредени или напълно разрушени и градът е построен наново в прочутия силициански бароков стил.

Историческата зона на града – остров Ортиджа, което идва от гръцкото пъдпъдък заради изобилието на тази птица на острова в древността – е отделена от съвременния град Сиракуза и от Сицилия с тясна ивица морска вода, прекрачена от Ponte Nuovo ("Новия мост"), който по сицилианските стандарти е наистина "нов".

На бреговата линия на древна Ортиджа има две пристанища: Porto Grande ("Голямото пристанище") и Porto Piccolo ("Малкото пристанище"). Следвайки криволичещата брегова линия, в източната част на острова двете се свързват, формирайки почти изцяло защитени места за акостиране като водни вътрешни дворове за морските съдове. И двете пристанища са били ключови за древните гърци за колонизирането на Сицилия и за търговията между гърците и картагенците в древния свят.

В древността и в славните си дни като един от основните центрове на гръцката цивилизация и военна мощ, Сиракуза е била съставена от пет основни зори, чиито имена са се запазили и днес: Акрадина, Тике, Епиполис, Неаполис и Ортиджа, които при гърците са били известни като Пентаполис ("Пет града"). Макар и често включени в по-съвременни структури, в тези райони и до днес има останки от гръцката и коринтската ера.

Храмът на Аполон е древногръцки храм, който датира от VІ в. пр.н.е. Това е най-старият известен дорийски храм в Западна Европа. Надпис разкрива, че той е в чест на Аполон, но след като Цицерон пристига в Сиракуза, пише, че храмът е бил посветен на Артемида. Без значение на кого наистина е бил посветен, храмът в крайна сметка е превърнат във византийска църква, а след това сарацините го превръщат в джамия. По-късно, при норманското управление, той отново е превърнат в църква. Днес сградата е в руини, но внушителният ѝ размер е видим и досега: 58 x 24 м, и заема голяма част от Пиаца Панкали.

Настрана от незасегнатите древногръцки паметници, на остров Ортиджа се откриват и други сгради, например древногръцкия храм на Атина, който днес е вплетен в по-съвременната катедрала. Катедралата е изградена върху тази основа от V в. пр.н.е. на езическия храм на Атина и макар че запазва коринтските колони, има нормански главен кораб. (В много отношения повечето съвременни църкви в Ортиджа запазват множество исторически пластове и отразяват променящата се фасада на града през вековете, всяка смесваща се с предшестващите.)

Твърди се, че площадът на катедралата в Ортиджа е един от предизвикващите най-силни емоции и най-красивите в Италия – елегантният му полуовал е очертан от аристократични палати по краищата, увенчани с великолепието на катедралата.

Цицерон разказва легенди за вратите на храма от слонова кост и злато, декорирани с блестящия щит на богинята. Тъй като се е виждал отдалече, храмът е бил забележителност, която е ръководела мореплаването в древността.

Както често е ставало с древните храмове (и този не прави изключение), в течение на времето той е бил превърнат в християнска базилика. Пространството между колоните е било затворено, интериорът – използван с нова употреба и така той се превръща в катедрала. В норманската епоха стените на корабите са били декорирани с мозайки, част от които са запазени и до днес.

Катедралата на Сиракуза – това идеално сливане на езическото и християнската вяра, е построена наново през 1700 г. след земетресението от 1693 г. Фасадата ѝ с елегантните си намеци за барок, заковава незабавно вниманието на посетителя, макар че и останалата част от площада не пада по-долу.

От самото начало Piazza Duomo (Катедралният площад) е обречен да е свещено място. Вече много посещаван от сицилианците в античността, той е мястото, на което е бил построен най-големият древен йонийски храм, известен в Западната Магна Греция. Останките от тази структура днес се намират под Palazzo Senatorio (Палатът на сенаторите) в съседство с Храма на Атина. В Palazzo Senatorio се намира кметството на града. Той е построен през ХVІІ век.

Вдясно от катедралата е средновековният Епископален палат, изграден от структури, възстановени и използвани повторно през ХVІІ век, и завършва сцената със своята тераса и висяща градина.

На този площад е и църквата Santa Lucia alla Badia (църква и цистериански манастир, посветени на св. Лучия) с характерната сицилианска барокова фасада, която си заслужава да се види на светлината на залязващото слънце. В нея от 2010 г. се намира и "Погребението на св. Лучия" – картина, която Караваджо рисува между 1608 и 1609 г. по време на престоя си в Сиракуза, след като е избягал от Малта.

На площада на Катедралата е и Палацо Бенавентано дел Боско ¬– голяма градска къща, чието строителство датира от средновековието, когато е била построена за семейство Арецо. Сградата, която се вижда днес обаче, е построена предимно в края на ХVІІІ век, когато в периода 1779 и 1788 г. е била до голяма степен построена наново в сицилианския бароков стил след покупката ѝ от барон Гулиелмо Бенавентано. Архитектът ѝ е Лучано Али и той трансформира средновековната сграда, използвана от местната градска управа, в частен дом. Построен около затворен двор, палатът е идеален пример на барокова архитектура.

Изворът Аретуза се излива директно в морето. Този необичаен феномен е повлиял върху основаването на града – твърди се, че произходът му е на Ортиджа благодарение и на наличието на този извор и прясната вода. Той е завладявал въображението през вековете, превръщайки се в център ла легенди и на художествени произведения: още от древността той е цитиран от поети и писатели (Пиндар, Овидий, Виргилий, а след това и Джон Милтън, Алекзандър Поуп, Габриеле д’Анунцио) и дори е вдъхновявал полския композитор Карол Шимановски. В древен гръцки мит произходът се приписва на съдбата на нимфата Аретуза, което е превърната от богинята Артемида в извор, за да избегне преследващото ухажване на бога на морето Алфей (син на Океан). Той пък е превърнат в река от Зевс и по този начин най-накрая успява да смеси водите си с тези на Аретуза. Митът вероятно се опитва да обясни възсоления вкус на водата заради проникването в нея на близките морски води.

Фонтанът е променял външния си вид много пъти през вековете; последният е през 1540 г., когато докато строят укрепления около остров Ортиджа, испанците намаляват създаденото от извора 200-метрово езеро до много по-малък полукръгов басейн в основата на стената, която се вижда днес. Стените са разрушени през 1847 г. и основите на укрепленията са трансформирани в Belvedere (от италианското "красива гледка") (отново реконструирана през 1947 г.) – площадката за наблюдение, на която туристите се възхищават днес.

Втора любопитна особеност на това езерце е фактът, че в центъра му от хилядолетия расте див папирус. Заедно с този в река Анапо (също в Сицилия), това са двете единствени места в Европа, в които съществува див папирус. За радост на децата в дълбоките води на извора плуват сладководни риби и домашни патици.

Фридрих II поръчва строежа на внушителната крепост Маниаче, която днес е на най-издадения край на Ортиджа. Крепостта и замъкът са били адаптирани от византийска вила, наречена на нейния собственик – Георгос Маниакес, преди да бъде превърната в уникална средновековна крепост.

Крепостта, която покрива целия най-южен връх на остров Ортиджа (където преди това се е намирал храм на Хера, а след това и палатите на гръцките тирани на Сиракуза и на римските администратори) носи името си от първия строител – византийския генерал Маниакес, който освобождава Сиракуза от арабското управление и укрепва пристанището.

Днешният външен вид обаче му е придаден през третото десетилетие на ХІІІ век, когато император Фридрих IIго прави не само укрепление, но и една от своите резиденции (смята се, че замъкът е имал и втори етаж, използван като имперски палат). От онова време датира великолепна зала под готически пиластри с рядко величие и елегантност. Тя е само част от оригиналната сграда, която в един момент е заемала цялото пространство на четириъгълника (с изключение на малък вътрешен двор), защото през 1704 г. експлозия на барутния погреб е причината швабско/испанското крило да се срути; то никога не е възстановявано. Няколко колони от частта, която се е срутила, се виждат днес вписани в стените на вътрешния двор. При Карл V замъкът е заобиколен със стени, дебели 5 метра, и укрепен с бастиони, които стоят и днес.

До прогонването им от испанския суверен през 1492 г., евреите са много важна част от Сиракуза и на моменти представляват до една трета от населението ѝ, т.е. няколко хиляди души. Еврейската общност в Сиракуза в действителност е най-многобройната в Сицилия след тази в Палермо. Еврейското присъствие в Сиракуза е документирано още в римски времена и в редовете му са многобройни и богати търговци и банкери. Макар че еврейското присъствие предхожда периода, в който цялото еврейско население в католическите страни задължително е било затваряно в гета (започвайки от около 1555 г.), голяма част от това население е предпочитало доброволно да се събира в "еврейски квартали" по много практически и емоционални причини, а още повече за самозащита; тази практика ражда наличието в съвременните градове на "италиански квартал", "китайски квартал" и т.н. Тези квартали на италиански са се наричали Giudecche ("еврейски квартали") и този в Ортиджа се дефинира от основната улица, която продължава да носи името и днес – Via della Giudecca.

Площадът на Архимед е "елегантната дневна" на Ортиджа и е открит през 1878 г. с напълно съвременен външен вид. Посветен е на един от най-прочутите синове на Сиракуза – Архимед (ок. 287–212 г. пр. Хр.). От Архимед днес там не е запазено нищо, освен негов музей и многобройни барчета и известни сладкарници, които осигуряват кратка почивка на туристите между обиколките или изчакването на отварянето на ресторантите. В центъра на площада е Фонтанът на Диана на Джулио Мошети (1906 г.), посветен на мита за нимфата Аретуза.

Централната част на Ортиджа е изградена от преплетени малки улички, в които човек с удоволствие може да се "загуби". На малко по-големия от един квадратен километър остров Ортиджа аз поне изброих 20 църкви. В Ортиджа има и музей на толкова известните сицилиански кукли (Museo Aretuseu dei Pupi), които се правят в най-различни размери, достигащи до човешки ръст – норманските pupi.

Старият град на Сиракуза Ортиджа очарова всеки, който го е видял, и го подканва да го посещава отново и отново, предлагайки своите тесни, виещи се, сенчести, каменни улички, невероятната смесица от исторически епохи и архитектурни стилове, средиземноморската светлина, атмосфера и топлота на жителите си, бадемово мляко, granita siciliana (полузамразен десерт, направен от захар, вода и различни овкусявания, напомнящ донякъде на сорбе), несравними сицилиански сладкиши и прясно уловена риба.