Баба Цоцолана (baba_zozolana): Кастелмола (Castelmola)

Кастелмола в провинция Месина в Сицилия (на 40 км в югозападна посока от Месина и на 170 км източно от Палермо) е красиво селце, кацнало по почти невъзможен начин над Таормина. То се смята от мнозина за едно от най-красивите села в Италия.

Дружелюбните хора и приказните панорами са най-големите му плюсове – селцето предлага главозамайваща гледка над Таормина и залива на Жардини Наксос от едната страна, а от другата – внушителния и красив активен вулкан Етна. Тесните му, виещи се улички и чарът на запазеното наследство превръщат Кастелмола в привлекателна дестинация за всеки, който иска да изпита омагьосващата красота на Сицилия в едно от нейните най-ефектни селца.

В края на 2004 г. Кастелмола има население от 1107 души и площ от 16,4 кв. км. Това е интересно и колоритно местенце, където автентичността се смесва с ориентирани към туристите занаятчийски магазини. На върха се намира замъкът от ХІІІ век, който е така разположен, че да има поглед и да управлява хълмовете и долините наоколо.

Малките улички и пътеки си струва да се изследват внимателно, но селцето има и изненадващо импозантна катедрала и няколко по-малки църкви, включително Chiesa di San Giorgio (църквата на св. Георги от 1450 г.).

Човешкото присъствие тук е още от древността – поне от Бронзовата епоха. Гърците са тези, които започват пълна колонизация и свързват поселището си с Таормина . Тогава са построени първите крепости.

От тях или от следващите арабски и нормански укрепления е останало много малко, макар че някои от стените са били построени наново (светилището Madonna della Rocca [Мадоната от скалата], известно на местните хора с годишната процесия, спускаща се надолу по стъпалата към Таормина, също предлага фантастични гледки).

В крайна сметка на върха на скалата израства малко селце, но в него целогодишно живеят малко хора. Кастелмола е по-известна със своите ресторанти, барове, пицарии и гледки. Освен църквата, вероятно най-прочутата и ексцентрична забележителност на Кастелмола е бар Туризи с неговата фалическа тема (в скулптури, картини и други художествени и не толкова художествени произведения

Има два начина да се стигне до Кастелмола: с кола (автобус) по виещия се път от Таормина или пеша по стъпалата, които се изкачват до светилището Madonna della Rocca (Мадоната на скалата). За втория вариант обаче се иска човек да е в добра форма и в цветущо здраве, а ако е топло, трябва да носи и доволно количество вода.

На върха на планината Тауро са разположени няколко части на Кастелмола освен центъра на селото и малкото останало от замъка от ХІІІ век. Зоната на светилището е една от тях – тя се намира близо до "вторичния замък" (построен върху основите на древногръцки акропол), който се вижда и от Таормина. Тази църква обаче обикновено е затворена.

В центъра на селото е основната църква "Св. Георги", построена върху средновековни византийски основи. Местните празници са Денят на св. Георги (23 април), понякога празнуван и на 22 април, и Летният фестивал на 28 август.

Името на древното поселище е било Миле. Кастелмола произлиза от норманския замък, който е доминирал в центъра на селото, и от формата на скалата, на която се извисява – тя смътно напомня на километражен камък (mola). През 396 г. пр. Хр. сикелоите (древно сицилианско племе) заместват своите стари каменни защитни стени с по-силни бастиони в очакване на атака от Дионис – тирана на Сиракуза, който завладява селището през 392 г.

През 263 г. пр. Хр. Рим дава правото на Хиерон от Сиракуза да управлява тези земи. При смъртта му през 214 г. Миле остава лоялно на Рим.

През 902 г. свирепият Ибрахим, принц на Кайруан (днес в Тунис) преодолява укрепленията, опустошава града, избива жителите му и след това напуска Миле през градската порта, която оттогава носи името "Портата на сарацините".

През 1078 г. Роджър Нормански разгромява арабите и ги прогонва от селището. Той строи нов град около замъка и го укрепява. През това време градът започва да се нарича Мола. Когато норманите падат, Мола подкрепя новодошлите срещу следващите – династията Анжу. През 1282 г. представителите на Анжу са прогонени и хората вземат страната на арагонците.

Следващите векове са трудни за селяните, които са потискани от испанското управление, наложило им огромни данъци и жертви. През 1738 г. Кастелмола става част от Кралството на двете Сицилии. През 1860 г. армията на Бурбоните е в отстъпление и хората гласуват за анексирането си към Кралство Италия.

Името Мола е запазено до 1862 г., когато е сменено на днешното Кастелмола. От 1928 до 1947 г. селото е част от Таормина, а по-късно става самостоятелна община.

След тази бурна история, днес общината е на площ 1640 хектара, а гъстотата на населението е 68 жители на кв. км. Хълмът, на който е кацнало селото, е 529 м над морското равнище. Основните икономически дейности са селското стопанство, животновъдството (овце и крави) и занаятите.

Отглеждат се цитрусови плодове, маслини, круши, грозде и пшеница. Характерни за селото са дървените занаятчийски произведения и бродериите.

Основната църква на селото – "Св. Георги", в сегашния си вид е от ХVІІІ век, но произходът ѝ е по-стар. Тя е еднокорабна с многоъгълна абсида. Съхранява красив купел за кръщение от ХVІ век, приписван на Пиетро да Карона. Има камбанария, която е включена в сградата, и завършва с четири пирамидални зъбери с ъгловати върхове.

Втората световна война приключва и оцелелите трябва да се изправят пред бедността, която оставя южните части на Италия по-опустошени от всякога. Салваторе Туризи – син на местен селянин, се прибира в Кастелмола във войнишката си униформа и би трябвало да последва стъпките на баща си и да обработва земята, но твърде много неща са се променили и той има различни амбиции.

Салваторе Туризи притежава малка къщичка в центъра на селото и я превръща в магазин, в който продава всичко, което намери: бадеми, традиционни сицилиански кукли, ръчно направени столове, лимонада, вино – място,, което ще задоволи всички потребности на селяните. В началото всичко е много трудно.

Той продължава да живее в Кастелмола и обича да разказва, че в онези дни дори стъклото е било дефицитно и били нужни шест месеца, за да получи бутилка, в която да продава виното си. Въпреки трудностите Салваторе Туризи винаги се е интересувал от потребностите на клиентите си. Туризи дори прави нововъведението "Книга на клиента", в която посетителите могат да оставят коментарите си.

Помощта идва от бившите му колеги и съседите от Таормина, но никога от хората в селото, които гледат с ревност на неговата инициатива. Бивш събрат войник дарява първата книга за посетителите през 1950 г. Произхождайки от семейство, което е живяло в равнината, Туризи успява да произвежда собствено вино и експериментира с един от специалитетите на семейството. Дестилира виното с аромати от земята си, което впечатлява клиентите му.

Бавно нещата се променят и туристите, които идват в Кастелмола, не могат да устоят на сладкия нектар на виното му и на компанията на сладкодумния Туризи. Постепенно барът се утвърждава и през 1958 г. е описан в списание, в което журналистът го представя като "красив и отпускащ, бар Туризи е богат на всякакви интересни предмети, които дават на туриста чувство за уют и интимност".

Бадемовото вино е сицилианска рецепта още от древността, която винаги е била известна на семейство Туризи, които и до днес поддържат това винарско изкуство. Бадемовото вино е гордостта на фамилията – прави се от сухо бяло вино с попарени бадеми, ароматни билки и цитрусови есенции. Първоначалното име на бара идва от същите бадеми, които обогатяват неговото вино: Taverna del Mandorlo in Fiore (таверна на бадемовите цветове). Виното първоначално омайва сетивата със сладък вкус, но след това зашеметява с послевкуса на бадеми. Сервира се ледено изстудено с малко парче портокалова или лимонова кора, която още повече засилва аромата.

Църквата "Св. Никола от Бари" датира от ХVІ век и е построена наново през 1935 г. Дългата ѝ история е причината за уникалната ѝ смесица от стилове, включително римски, арабски и нормански. Вътре има няколко статуи, датиращи от ХVІІІ век и някои произведения на изкуството от ХVІ век. В момента обаче църквата се реставрира, а снимката е отпреди 6 години.