Предприемчивият Георги Антиохийски започва военната си кариера в служба на северноафриканския Зиридски султан Тамим ибн Муиз. След като загубва благоразположението на наследника на султана, Георги бяга на север на наскоро християнизираното Палермо, където се представя в двора на амбициозния нормански крал Роджър II. Там той скоро започва да командва новосформиращия се военен флот на Сицилианското кралство.
Именно благодарение на Георги Антиохийски и неговите наследници сме наследили термина „адмирал“ – титла, която норманите в Сицилия извличат от арабската титла „емир ал-бар“, което може да се преведе приблизително като „главен военен морски командир“. Военните постижения на първия адмирал в света включват подчиняването на бунтарски настроения принц Гримоалд от Бари, завладяването на византийския остров Корфу и установяването на норманска колония на брега на днешен Тунис.
Георги Антиохийски умира през 1151 или 1152 г. в Егейско море, опитвайки се да завладее самата Византийска империя – подвиг, който е твърде голям дори за неговия впечатляващ талант. За щастие това става едва след като той дарява на Палермо „Марторана“ – един от акцентите на синкретичния сицилиански арабско-нормански архитектурен стил. Самата църква е претърпяла няколко значими промени след построяването: романската ѝ камбанария е украшение, добавено през XIII век, а бароковата фасада е едно от допълненията през XVIII век. Оригиналната покрита с мозайки апсида на църквата за съжаление е унищожена по същото време и е заменена с типа крещяща украса на олтара, който може да се открие в почти всяка италианска църква.
Същевременно отчасти благодарение на реставрационните усилия през XIX век са запазени част от оригиналните художествени произведения в църквата, така че посетителите могат да си съставят представа за първоначалното ѝ великолепие. Приблизително поовината от интериора продължава да е украсен с оригиналните златни мозайки – дело на специално дошли за това гръцки майстори и художници. Крал Роджър II, коронясван от Христос, посреща посетителите на входа. Срещу тази сцена Георги Антиохийски е паднал в краката на Богородица. Представени са детайлни библейски истории, а на дървен фриз, който заобикаля купола, е изписан християнски химн, написан на арабски – вероятно една от любимите детски песнички на родения в Сирия адмирал.
Църквата очарова дори не-християните. Арабският изследовател от XII век Ибн Джубаир, който пътува до такива великолепни средновековни градове като Кордоба, Кайро, Багдад и Мека, смята „Марторана“ за едно от чудесата на света. Той описва църквата като „една от най-чудните сгради, които светът някога е виждал“, пишейки: „Дано Аллах в своята милост и доброта скоро да почете тази сграда със звука на призива на мюезина!“.
Макар че желанието на Джубаир за връщане на мюсюлманското управление в Сицилия никога не се реализира, днес „Марторана“ е дом на малцинствена религиозна група – италиано-албанската католическа църква. Итало-албанците, наречени Arbëreshë, мигрират в Сицилия и в Южна Италия в края на средновековието, когато Византийската империя бавно се разпада. Придържането на Църквата на Arbëreshë към византийския ритуал означава, че литургиите в „Марторана“ се провеждат на древногръцки – точно както когато църквата е била основана преди 800 години.
Един последен любопитен детайл за „Марторана“ е връзката ѝ с популярния сицилиански сладкиш, наречен frutta Martorana – традиционен марципан, който се оформя така, че да прилича на истински резени плод. Твърди се, че връзката произтича от посещението на Хабсбургския император Карл V в „Марторана“ през септември 1535 г. Изправени през перспективата за посрещнат император сред все още неузрелите портокали в църковната градина, монахините в манастира „Марторана“ създават марципанени портокали, за да придадат празничен вид на мястото. Вероятно Карл V е бил доволен от изобретателността им. Днес frutta di Martorana е повсеместната гледка във витрините на сицилианските сладкарници.
Posts
No comments:
Post a Comment