Морският замък на Сидон (Sidon's Sea Castle)

Морският замък на Сидон е построен от кръстоносците през XIII век като крепост. Той е основната историческа забележителност на гр. Сидон (известен и като Сайда) в Ливан.

Сидон е разположен на средиземноморския бряг и е древен финикийски град, който е имал голямо религиозно, политическо и търговско значение. Твърди се, че е населяван от 4000 г. пр. Хр. През XIII век кръстоносци строят морския замък като крепост на малко островче, свързано с континента с тясна и дълга 80 м. пътека. Преди това островчето е било мястото, където се е издигал храмът на Мелкарт – финикийската версия на Херакъл. Стари илюстрации свидетелстват за красотата на замъка, но след няколко войни той е увреден и е реставриран няколко пъти. Частично разрушен е от мамелюците, когато завладяват града от кръстоносците, но те след това го строят наново и добавят дългата рампа. По-късно замъкът е изоставен, но отново е възстановен през XVII век от емир Фахредин II, смо за да бъде сериозно увреден отново.

Възможно е островчето, на което е построен замъкът, да е бил мястото на палата на финикийския цар и на няколко други финикийски паметници, които са били разрушени от асирийския цар Асархадон, а след това и от земетресения. Островът е използван и като убежище за вътрешни атаки срещу града. Големият Сидон, Малкият Сидон, мощните крепости, пасища, цистерни и укрепления се споменават в записките на асирийския цар Сенахириб за неговите нападения над Сидон и близките градове.

Днес замъкът се е свел до две кули, свързани със стена. Във външните стени са използвани римски колони за хоризонтално укрепване – нещо, което често се наблюдава и в други укрепления, построени върху или близо до бивши римски селища. Правоъгълната западна кула вляво на входа е по-добре запазената от двете. В нея има голяма засводена зала. Стълбище води до покрива, където има малка джамия от отоманската епоха. Източната кула не е добре запазена и е строена на два етапа: долната част датира от периода на кръстоносците, а горното ниво е построено от мамелюците. Има свидетелства, че старият финикийски град е погребан под водата в района около замъка: откривани са части от стени, колони, стълбища, останки от сгради, статуи и цистерни.