Баба Цоцолана (baba_zozolana): Анжар (Anjar)

Умайядският град Анжар е основан от халифа Валид Бил Абд Ел-Малик в началото на VIII век. Разположен е в подножието на планината Антиливан. Градът със запазените си градски компоненти представлява най-цялостно запазеното умайядско селище, което е свидетел на поредица от цивилизации в района.

Тъй като е построен в началото на ислямския период, градът става свидетел на развитието на ислямското изкуство и архитектура. Анжар е стратегически разположен на кръстопътя на два важни пътя: единия водещ от Бейрут до Дамаск, и другия, свързващ долината Бекаа с Хомс. Археолозите откриват умайядските руини на Анжар в края на 40-те години на ХХ век. Анжар е свидетелство за древната ислямска цивилизация. Разкопките разкриват правоъгълен укрепен град, който е заобиколен със стени и пазен от 40 кули. Руините на Анжар включват стените на умайядския дворец, харемите, джамия, палата на халифа, термалните бани и много колони, някои от които с елементи от римския архитектурен стил. Умайядите възприемат строителните техники на Византийската и Сасанидската империя, и често използват повторно съществуващите сгради. Руините са изключително свидетелство за градското планиране през VIII век. Умайядският град така и не е завършен и се радва на много кратко съществуване. Халиф Ибрахим – синът на Валид, е разгромен и Анжар е изоставен. Градът е включен в списъка на ЮНЕСКО със световното наследство през 1984 г.

Умайядският град е построен под формата на решетка с размери 374 x 308 м. Външната страна на заграждението е обрамчена с 36 полукръгли кули и 4 кръгли кули в ъглите. От двете страни на двете основни улици от север към юг и от изток към запад (съответно Кардо и Декуманус) са разположени магазини, отварящи се към портици. Пресечната точка на тези две оси е белязана от Тетрапилон, подобен на тези в античните градове. Другите алеи са перпендикулярни на тези оси, които разделят западната страна на града и гарантират достъп до жилищните зони.

Югозападната страна на града е заета от голяма дворцова сграда. Големият дворец, разположен на една от най-високите тераси, гледа към околността. В северната си страна той е свързан с джамия, разположена в близост до Декуманус. От северната страна на този път (Декуманус) има четири еднакви палата с ориентация изток-запад, които са групирани в групи по два. Един от палатите е завършен и е известен като „малкия дворец“. В най-отдалечената част са баните, които са били украсени с мозайки.

Западната част на града е напълно различна. Декуманус разделя тази част на две и всяка от тези половини също е разделена от двойна пътека в посока изток-запад и север-юг. По-малки алеи пресичат под пръв ъгъл жилищните квартали, изградени от 2, 4 или 6 къщи.

Умайядският град като че ли е свидетел на множество допълнения през по-късни периоди. Модификациите в сградите съответстват на занаятчийските дейности през средновековието (от XI до XIII век). За това говори вкарването на преси в малкия палат и в други части на града, както и на построяването на бани в северозападна посока и издигането на църква върху основите на две къщи.

Разкопките и реставрационните дейности са осъществени между 1953 и 1975 г. под ръководството на ливанската Главна дирекция по антиките.

Долината Бекаа