Saturday, October 5, 2019

Библос – най-старият град в света (Byblos - the oldest city in the world)

„Библос“ е папирус на гръцки. Библията е наречена на Библос, тъй като е била известна като „книгата на папирус“. „Библос“ е гръцкото име на града, който е бил известен като “Гибал“ на финикийците и е бил наречен „Jubayl“ на арабски.

Библос е разположен на ок. 42 км северно от Бейрут. Той е привлекателен за археолозите заради последователните пластове от останки вследствие на хилядолетията, през които тук са живели хора. Първите разкопки са започнати от Пиер Монте от 1921 до 1924 г., следван от Морис Дюнан от 1925 в продължение на 40 години.

Носителят на титлата „най-стария град в света“ предизвиква повече дебати сред археолозите и историците, отколкото човек може да си представи. Ако титлата се интерпретира като означаваща „установен като град и населен от основаването си – непрекъснато – до днес“, нещата стават малко по-ясни. Радиовъглеродното датиране определя първото заселване на Библос около 7000 г. пр. Хр., но селището официално е провъзгласено за град едва около 5000 г. пр. Хр.

Мястото за пръв път като че ли е било заселено през Пред-керамичния неолитен период В – приблизително от 8800 до 7000 г. пр. Хр. В Библос са открити някои неолитни останки от сгради. Според автора Филон Библоски (който цитира Санхуниатон и е цитиран в Евсевий) Библос има репутацията на най-стария град в света, основан от Кронос. През третото хилядолетие пр. Хр. се наблюдават първите признаци на град: запазени са останки от добре построени къщи с еднакви размери. Това е периодът, когато започва да се развива Ханаанитската цивилизация.

Както Дамаск, така и Йерихон имат жители още преди 5000 г. пр. Хр., но в случая на Дамаск – въпреки свидетелствата за селища още от 9000 г. пр. Хр. – няма постоянни селища до второто хилядолетие пр. Хр. Макар че е по-стар от Библос, Йерихон е възпрепятстван в претенцията за най-стария град на света от продължителни периоди, в които в града не живеят хора, след като той е разрушаван и строен наново няколко пъти през историята. Дамаск е най-старият град, в който продължават да живеят хора и днес.

Библос е първият град, който строят финикийците. Богата колония, Библос се занимава с риболов, мореплаване и търговия. Около Библос са открити и много египетски артефакти, така че историците смятат, че колонията е поддържала здрави търговски отношения с Египет. Намерени са и артефакти, датирани от 1200 г. пр. Хр., които показват съществуването на азбука с 22 букви, използвана от финикийците по онова време. Експертите са открили свидетелства за първата валута в Библос около 332 г. пр. Хр., за която се смята, че е донесена тук с пристигането на Александър Македонски. Между IV и XIII век Библос се люшка между християнското и мюсюлманското управление заради различните кръстоносни походи.

От началото на XVI век до 1918 г. Библос е част от Отоманската империя. От 1920 до 1943 г. е под френски Мандат, а най-накрая през 1943 г. Ливан – и Библос – постигат независимост.

Замъкът на Библос е построен от кръстоносците през XII век и се намира в археологическия комплекс близо до пристанището. Издигнат е от местен варовик и от останките от римски сгради. Завършеното укрепление е било заобиколено от ров. Принадлежал е на генуезското семейство Ембриако, чиито членове са били господарите на Gibelet. Саладин завладява града и замъка през 1188 г. и частично разрушава стените през 1190 г. По-късно кръстоносците отново завладяват Библос и строят наново укрепленията на замъка през 1197 г. През 1369 г. замъкът трябва да отблъсква нападение на кипърски плавателни съдове от Фамагуста.

Замъкът на кръстоносците в Библос е първокласен пример на новия стил в строежа на укрепления от XII век, който смесва castrum (castrum е било парче земя, заделено за военна употреба: можело е да бъде цяла база или една-единствена укрепена сграда. От второто значение произлиза английската дума castle – castellum: умалителното на castrum) с типа turris: приблизително квадратна постройка със стени, които са подсилени с ъглови кули, построени около централен донжон, формирайки два пласта на защита.





























































































Музеят на сираците от арменския геноцид


Музеят на сираците от арменския геноцид



















































No comments:

Search This Blog

Blog Archive