Замъкът „Ла Дзиза“ (Castello della Zisa)

Този арабско-италиански замък в Палермо е построен с изобретателна, но примитивна система за климатизация. Днес той е включен в списъка на ЮНЕСКО със световното наследство, а прозорците му гледат към градината Дзиза. Основната зала, наречена Стаята с фонтана, има отчетлив сводест таван в арабски стил с muqarnas – украшения, които наподобяват восъчна пита.

Норманите идват в Сицилия като наемници, но бързо се адаптират към местната арабска култура – до степен да започнат да подражават в архитектурния си стил на арабския, какъвто е случаят със замъка Ла Дзиза.

Крал Уилям (Гулиермо) си печели епитета „Il Malo“ („Лошия“), защото според неговите хулители се интересува повече от виното, харемите и лукса, отколкото от политиката. Около 1165 г. кралят финансира строителството на лятна резиденция на двора си – замъка Дзиза (от арабската дума „al-aziza“, превеждана приблизително като „великолепен“). Палатът е проектиран изцяло в ислямски стил: обли арки, muqarnas (украшенията като восъчни пити), засводени ниши и дори съвършено функционираща система за климатизация. Архитектът, който проектира сградата, използва редица средства, за да създаде комфортно място за отдих по време на жаркото сицилианско лято. Замъкът гледа на североизток, така че многото сводове на първия етаж да могат да улавят умерените ветрове, идващи от морето, а големият басейн пред сградата, свързан директно с вътрешността на голямата зала чрез още един украсен басейн с течаща вода, да осигурява нужната влажност, за да се поддържа свежестта на въздуха. Останалите горни нива също имат система от отдушници, свързани с вестибюла на приземното ниво, за да се създаде постоянен въздушен поток в цялата сграда. И накрая: дебелите стени и малките прозорци поддържат стабилна вътрешната температура.

Замъкът Дзиза е завършен от Уилям (Гулиермо) II – „Il Buono“ („Добрия“) и оттогава не е променян съществено. За дълъг период от време Ла Дзиза е изоставен и липсата на поддръжка сериозно компрометира сградата. През юни 1991 г., след сериозна реставрационна програма, продължила повече от 20 години, един от най-показателните и интересни артефакти на арабско-норманската култура в Сицилия е отворен за публиката. Днес вътре се намира т.нар. Музей на ислямското изкуство, който е – любезно казано – твърде беден, че и се въртят 15-20 души персонал в него.