Saturday, October 26, 2019

Археологическият парк на Сиракуза (The Archaeological Park in Syracuse)

Археологическият парк на Сиракуза, наречен Неополис (от гръцки "нов град") съдържа повечето от паметниците, останали от класическа гръцка и римска Сиракуза, и е построен с помощта на Фонда за Юга между 1952 и 1955 г. с основната цел да обедини в единно, органично цяло основните паметници от древността в Сиракуза. Преди създаването на този археологически парк на площ 240 хиляди квадратни метра, паметниците са се намирали в множество разпокъсани, малки частни парцели.

Неаполис се намира в западния край на града, непосредствено на север от Централната гара и входът му е от Вия Аугусто.
На самия вход на парка е базиликата на св. Николо Кордари от ХІ век, в която днес има туристически офис. Църквата е построена върху римска баня с правоъгълна форма, видима единствено отвън. В римската епоха банята е била използвана единствено като резервоар за вода, а след това е превърната в подземна църква. В нея има и пещера, в която в миналото е било възможно да се видят някои рисунки, но те днес вече са неразличими. По всяка вероятност там са били гробниците на християнски мъченици. В норманския период църквата е изоставена и над нея е издигната базиликата.

След входа, от лявата страна, се намира римският амфитеатър (II-IV век), до който се стига по алея от саркофази, открити в некропола на Сиракуза и Мегара Иблея. Алеята е почти директно пред базиликата, а амфитеатърът е един от най-представителните строежи на ранната Римска империя. С елипсовидна форма, външният диаметър на амфитеатъра е 140 на 119 м. Той е частично разкопан и възстановен, защото при испанското нашествие от ХVІ век възвишението е напълно разрушено. Към арената (70 на 40 м) има два входа: основен, северен, свързан с голям площад, на който са спирали колесниците на зрителите, и вторичен, южен, използван днес за посещение на археологическия паметник. Арената е била заобиколена от висок подиум, в който е имало коридор за извеждане на гладиаторите и дивите зверове. Местата за зрителите са издигнати за по-добра гледка, а до тях се е стигало по стълби. На площадките над коридора, заобикалящ арената, все още има каменни блокове с мраморните места на собствениците. В центъра на арената се намира голяма правоъгълна стая, свързана с канал, прокопан на юг и покрит – това са функционалните площи, нужни за подготовката и провеждането на представленията.

В съседство с римския амфитеатър, във вътрешността на археологическия комплекс, се намира Олтарът на Хиерон II (древногръцки владетел, управлявал Сиракуза от 270 до 216 г. пр. н. е.), който е третият по големина монументален паметник, запазен до днес в древния град Неаполис. Олтарът на Зевс Елевтериос (Освободителя) е построен от тирана на Сиракуза Хиерон II като част от строителната му програма в този район. По възраст той е приблизителен съвременник на близкия древногръцки театър и нимфеума. Диодор Сицилийски пише, че 450 волове са можели да се жертват едновременно на върха на олтара по време на годишния празник на Зевс Елевтериос. Независимо от огромната си дължина (ок. 196 м), олтарът е бил съвсем тесен и се издига приблизително на 11 м. От всяка страна на предната част е имало стълби, украсени с мъжки фигури, поддържащи сводовете.

Преминавайки през малка арка (остатък от древен акведукт), се стига до гръцкия театър – великолепен архитектурен полукръгъл паметник, до голяма степен издълбан в скалата – именно заради това той е така запазен въпреки средновековното масово плячкосване. Редовете са почти напълно запазени, но затворените вътрешни части на театъра са силно увредени.

Гръцкият театър се намира на хълма Temenite и е един от най-големите в класическия период. Построен е по времето на Хиерон I през V век пр.н.е. Виждат се останките от каменната сцена, на която са били поставяни пиесите на Еврипид. Днес италианският Институт за древна драма представя тук пиеси от Еврипид, Есхил и Софокъл – мястото не се е променило много за тези повече от 2000 години. Този театър е строен на няколко пъти, започвайки от V век пр.н.е. и винаги се е променял според нуждите. Можел е да побере до около 14 хиляди зрители. Ако човек мине по покритата галерия, няма как да не забележи надписите с гръцки букви на дясната стена – имената на секторите за зрителите. Възвишението над гръцкия театър гледа на юг, към залива на Сиракуза и пристанището.

Зад театъра, на височината над него, се намират нимфеумът и многобройни пещери, изсечени в скалите. Нимфеумът е светилище на нимфите, което обикновено се издига до водоизточник. Пещерите всъщност са от по-късен период и са християнски семейни гробници.

Многото правоъгълници, изсечени в скалите, са служели за гробни места в гръцката ера.

На възвишението над гръцкия театър се намира и любопитна малка сграда, която също е стара, но не толкова като останалите части на археологическия парк – това е мелница от ХVІІІ век.

Слизайки по стълби от гръцкия театър, посетителят попада в градините на Дионисий и в една от най-известните древни каменоломни – Latomia del Paradiso (Райската кариера) – една от четирите или петте каменоломни, от които са били извличани камъни за издигане на големите паметници на Сиракуза в славните ѝ времена. Твърди се, че виждайки пещерата в стената, Караваджо я нарекъл "Ухото на Дионисий" заради необичайната ѝ форма. Какво ухо обаче! Дължината ѝ е близо 60 м. Може да се влезе във вътрешната камера на пещерата, в която късането на лист хартия се чува като пистолетен изстрел. Макар че е отхвърлена от някои историци като красива измислица, легендата гласи, че деспот Дионисий е вкарвал затворници в "ухото" нощем, за да може да чува всяка дума, която те си разменят. Ако чуел някой да каже нещо неуместно или да заговорничи, той го откривал и нареждал да бъде убит. "Деспот" е официалното име на управителя на Сиракуза през онази епоха. А независимо от еднаквите имена, деспот Дионисий няма нищо общо с древноримския бог на виното – също Дионисий.

Наблизо до "Ухото на Дионисий" е Grotta dei Cordari (пещерата на майсторите на въжета), където те са упражнявали занаята си. Днес пещерата е затворена за посещения.

Градините на Дионисий всъщност са разположени в голямата изкуствена долина, създадена от човешки ръце през вековете – каменната кариера Latomia del Paradiso, служила и като затвор за хиляди роби. Днес това е очарователно кътче с богата средиземноморска растителност (предимно цитруси) и екзотични (палми и фикуси) растителни видове. Каменоломната е огромна за онези времена, макар че само малка част от нея е отворена за посетителите).

В дъното на кариерата, близо до края на археологическия парк, в затворената зона на Градините на Дионисий, се намира гробница с триъгълен фронтон, за която легендата погрешно нарича "гробницата на Архимед" в памет на известния изобретател от Сиракуза.































































Черен пипер


Черен пипер












No comments:

Search This Blog

Blog Archive