Баба Цоцолана (baba_zozolana): Ното (Noto)

Първото име на Ното е Неас. Той е основан от сиканско население по времето на падането на Троя на върха Мендола. След като пада в ръцете на Сиракуза, градът приема елинистичните нрави. Преминава под римско управление като федерален град. В имперската епоха е обявен за Latin municipium – уникално положение, което му дава значителни привилегии, включително правото да се самоуправлява със собствени закони. Завладян от арабите, които го превръщат в крепост, той получава днешното си име и става столица на една от трите провинции, на които те разделят Сицилия. След два века мюсюлманско управление, през 1090 г., Ното договаря предаването си на норманеца Роджър.

Историята на Ното обаче е съградена от хората и от природата. През 1693 г. градът е разрушен от земетресението, което засяга цялата Югозападна Сицилия. Проектиран като голям театър без крила, той е замислен като свободен и открит град, който е жив и се радва на приемственост. Ното е кацнал на хълма Мети на южните склонове на планините Хибла. Архитектурната история на новия град се доминира от художественото вдъхновение на трима архитекти: Розарио Галиярди, Винченцо Синатра и Паоло Лабизи. Те успяват да разработят истински шедьовър на архитектурното единство. Три различни личности, които – макар че живеят и работят в провинцията – оставят оригинален белег върху града, който надскача ригидния език на барока. Тримата го обогатяват с елементи от Ренесанса и с неокласически псевдо-испански елементи, създавайки стил, пълен с въображение и подобен на сън.

Ното е едновременно началната точка и ядрото на сицилианския барок. Неговата катедрала, също издигната и след това построена наново след десет години усилена работа, е включена в списъка на ЮНЕСКО на Световното наследство.

На изток е Триумфалната арка, която поставя началото на Корсо Виторио Емануеле – ядрото на ното. Фердинанд де Бурбон през 1838 г. прави същото – влиза в града и открива паметника. На върха ѝ има три символични скулптури: назъбена кула, символизираща силата, куче – лоялността, а в центъра – пеликан, символ на жертвата.

Дори и тази кралска порта е построена с характерния златен пясъчник, който е използван за строежа на църквите и палатите в града. Това е уникален пясъчник заради гъвкавостта си и затова е бил избран – да се подпомогне сеченето му и каменните разби на архитектурните произведения, но и защото излъчва силна светлина. По залез този топъл цвят се слива със слънчевата светлина, създавайки топла и незабравима атмосфера.

В дясната страна на Корсо Виторио Емануеле е Piazza Immacolata, където е църквата на св. Франциск, изправена на върха на внушително стълбище. Тя датира от началото на XVIII век, с един-единствен кораб е и в съответствие с францисканските разбирания стените ѝ са бели и украсени с мазилки в рококо стил. До църквата е францисканският манастир.

Тъй като Ното е строен наново след силно земетресение, това дава на архитектите свободата да проектират и да създадат зрелищна градска среда. Трите основни улици са ориентирани от изток на запад, за да бъдат винаги осветени от слънцето. Градското планиране предвижда те да се използват от трите основни социални класи: един от пасажите е за свещениците, горната част е за благородниците, а долната – за обикновените хора. Това е причината по Корсо Виторио Емануеле да има много църкви.

Църквата на св. Киара вляво на Корсо Виторио Емануеле е издигната в много деликатен бароков стил. Интериорът е малък и овален, украсен с мазилки и херувими. Тя е балансирана от 12 колони.

Катедралата, която се изправя на върха на монументално стълбище, е започната няколко месеца след земетресението, но е завършена едва през 1770 г. Фасадата – съвсем аскетична и лишена от екстравагантност, включва барокови мотиви и класически елементи. Трите кораба на църквата са разделени от високи колони. В параклиса в дъното на десния кораб се пази сребърна урна с тленните останки на Сан Корадо – светеца-покровител на града. Куполът на катедралата рухва през 1996 г. Възстановяването му изисква повече от 10 години и са използвани съвременни техники, които обаче ползват материалите, с които той е строен през XVIII век.

Срещу катедралата е Palazzo Ducezio, в което се помещава кметството. Проектиран от архитект Синатра, палатът е повдигнат над площада, на който стои. Построен е между 1746 и 1830 г. с един-единствен етаж. Едва през 50-те години на ХХ век е добавен втори етаж, който модифицира първоначалния неокласически вид на палата.

Вдясно надолу по Корсо Виторио Емануеле е Виа Николачи, известна с фестивала на цветята, завършваща пред църквата Монтеверджине с вдлъбната фасада между две камбанарии. Вляво веднага се виждат издаващите се балкони на Палацо Николачи Виладората, които са впечатляващ пример на барока на Ното. Основите, които ги държат, имат формата на различни животни, както и спирали и арабески.

През май Виа Николачи е основно действащо лице във фестивала на цветята – тогава художници градят мозайки от цветя, покривайки улицата с истински цветен килим. Тази изложба на цветя е посветена на света: всяка година темата е различна страна.

Веднага вляво е църквата на Сан Карло и Йезуитския колеж с неговия голям портал с четири колони, над които има гаргойли. Има възможност за качване в камбанарията, от която се разкрива панорамна гледка над центъра на града.

Palazzo Ducezio, в което се помещава кметството