Кастело ди Донафугата, който датира от XVII век, в действителност не е замък, а дворцово имение с площ около 2500 кв.м., което има 122 стаи и е заобиколено от 12 декара градини, в които има и страхотен лабиринт с каменни стени, както и рожкови, бадеми, фикуси и маслинови дръвчета.
Този романтичен замък с бялата си фасада е участвал в много известни филми, включително „Леопардът“, Il Vicerè и сериала „Инспектор Монталбано“ като дом на мафиотския бос Балдучи.
Разкошният интериор все още е с оригиналното обзавеждане, ефектните полилеи, „апартамента на епископа“, музикалната стая, стените в стил тромп д’ойл, хералдическата стая, както и билярдна, дамска стая и стая за джентълмените пушачи.
Замъкът е построен върху старата структура на кула от XIII век от сенатора на кралство Сицилия барон Корадо Арецо. Баронът разширява първоначалната структура и строи истинско аристократично имение, превръщайки го в един от най-важните центрове на социалния живот в Умбертовата епоха.
Името „Донафугата“ произлиза от арабското Ain-jafat и означава „Източник на здраве“. Според една легенда обаче жена, която била затворничка, избягала от замъка. Това било кралица Бианка от Навара, която била заключена в него от коварния граф Бернардо Кабрера, господар на Модика, в стая, от която тя успяла да избяга през галерия, която водела до околностите на палата. Оттук и диалектното име Donnafugata, което означава „бегълка“.
Умен стратег, хитър, жесток, могъщ като никой друг на острова, от граф Бернардо Кабрера се страхували дори суверените на Палермо, които не направили нищо, за да намалят властта му. Той се превръща в главен герой на поредица от популярни истории. Твърди се например, че е скрил съкровище, състоящо се от златен козел, което щяло да се покаже от скривалището си след сложно заклинание.
Освен това се твърди, че той жестоко отмъщавал на всички, които му пречели да постига целите си и най-вече на враговете си, сред които била и принцеса Бианка от Навара. В действителност обаче документите показват, че принцесата никога не е стъпвала в замъка, тъй като по нейно време (XIV век) сградата все още не е била построена.
Входът е през голям вътрешен двор, обграден от двете страни от две редици къщи. Пред посетителите се разкрива готическата фасада с бойници, под които има елегантна галерия с двойки колони с капители. Фасадата се характеризира и с прозорци в готически стил.
В долната част на галерията има 8 прозорци с двойни заострени арки, голяма тераса, обградена с балюстрада и коронована с осем вази. Две скромни кръгли кули завършват перспективата.
Интериорът е ценен и заедно с целия архитектурен контекст е стимулирал въображението на многобройни писатели и режисьори. Легендарна е и връзката на замъка с кинематографичния шедьовър на Лукино Висконти „Леопардът“. В действителност нито една сцена не е заснета в замъка и връзката е резултат от недоразумение, вероятно произтичащо от факта, че авторът на новелата, по която е сниман филмът – Джузепе Томази ди Лампедуза, нарича „Донафугата“ лятната резиденция на семейство Салина.
В парка на замъка посетителите са посрещнати от величествен фикус и екзотични растения, статуи, фонтани, хералдически гербове, теракотени вази от Калтаджироне, каменни пейки, изкуствени пещери и купол, на чийто таван е нарисувано небе. Тук е и Pirdituri – красив каменен лабиринт, както и неокласическо кафене, в което благородниците са хапвали закуската си.
Името „Донафугата“ произлиза от арабското Ain-jafat и означава „Източник на здраве“. Според една легенда обаче жена, която била затворничка, избягала от замъка. Това било кралица Бианка от Навара, която била заключена в него от коварния граф Бернардо Кабрера, господар на Модика, в стая, от която тя успяла да избяга през галерия, която водела до околностите на палата. Оттук и диалектното име Donnafugata, което означава „бегълка“.
Умен стратег, хитър, жесток, могъщ като никой друг на острова, от граф Бернардо Кабрера се страхували дори суверените на Палермо, които не направили нищо, за да намалят властта му. Той се превръща в главен герой на поредица от популярни истории. Твърди се например, че е скрил съкровище, състоящо се от златен козел, което щяло да се покаже от скривалището си след сложно заклинание.
Освен това се твърди, че той жестоко отмъщавал на всички, които му пречели да постига целите си и най-вече на враговете си, сред които била и принцеса Бианка от Навара. В действителност обаче документите показват, че принцесата никога не е стъпвала в замъка, тъй като по нейно време (XIV век) сградата все още не е била построена.
Входът е през голям вътрешен двор, обграден от двете страни от две редици къщи. Пред посетителите се разкрива готическата фасада с бойници, под които има елегантна галерия с двойки колони с капители. Фасадата се характеризира и с прозорци в готически стил.
В долната част на галерията има 8 прозорци с двойни заострени арки, голяма тераса, обградена с балюстрада и коронована с осем вази. Две скромни кръгли кули завършват перспективата.
Интериорът е ценен и заедно с целия архитектурен контекст е стимулирал въображението на многобройни писатели и режисьори. Легендарна е и връзката на замъка с кинематографичния шедьовър на Лукино Висконти „Леопардът“. В действителност нито една сцена не е заснета в замъка и връзката е резултат от недоразумение, вероятно произтичащо от факта, че авторът на новелата, по която е сниман филмът – Джузепе Томази ди Лампедуза, нарича „Донафугата“ лятната резиденция на семейство Салина.
В парка на замъка посетителите са посрещнати от величествен фикус и екзотични растения, статуи, фонтани, хералдически гербове, теракотени вази от Калтаджироне, каменни пейки, изкуствени пещери и купол, на чийто таван е нарисувано небе. Тук е и Pirdituri – красив каменен лабиринт, както и неокласическо кафене, в което благородниците са хапвали закуската си.
Posts
No comments:
Post a Comment