Тир, Ливан (Tyre, Lebanon)

Разположен в Ливан, северно от Акра, Израел, и южно от Сидон и Бейрут, Тир е бил един от най-важните древни финикийски градове. Тук са разкопките на руини, датиращи от времето на кръстоносците, византийците, гръко-римската епоха, а дори и от по-ранни времена. Тир освен това се споменава неколкократно в Библията, понякога като съюзник на израилтяните, а друг път в контекста на заклеймяване на религиозното или културното влияние, което финикийците оказват върху израилтяните.

Основната причина за славата (освен богатството) на Тир е морски охлюв, който позволява на жителите му да произвеждат високоценена лилава боя. Този цвят бил рядък и труден за създаване – фактор, който допринася за приемането му от управниците и владетели като кралски цвят. Дори и при управлението на римския император Диоклециан (284–305) килограм лилава боя се е продавал за близо 3 кг злато. Други финикийски градове също търгуват с ценната боя, но Тир е бил центърът на нейното производство и градът, с който продуктът се асоциира най-силно.

Основан през третото хилядолетие пр. Хр., Тир първоначално е бил малко селище на брега и островно градче съвсем наблизо. Римският историк Юстин твърди, че Тир е основан в годината, в която Троя пада в ръцете на гърците, от бегълци, бягащи от Сидон, след като градът е завладян от ненаименуван цар. Археологическите свидетелства сочат, че Тир е изоставен по време на средната бронзова епоха и едва по-късно е населен отново по някое време през XVI в. пр. Хр. Почти същото се открива и за други финикийски крайбрежни градове като Сидон, но причината за това е неизвестна.

Златната епоха за Тир е през I в. пр. Хр. И особено при управлението на Хирам – цар на Тир (971–939 г. пр. Хр.). Той е първият, който съединява островния град със сушата, като строи насип – нещо, което прави и по брега, за да разшири площта на самия град. Хирам е отговорен и за други подобрения на града, включително цистерни за събиране на дъждовна вода, заграждане на част от морето, за да се създаде стабилно пристанище и корабостроителница, както и строежа на голям палат и важни храмове.

Финикийските търговци се заемат сериозно да разширят периметъра си на действие в края на VIII в. пр. Хр., давайки на града си прозвището „Царицата на моретата“ и Тир бележи такъв голям успех в търговията, че установява няколко колонии в средиземноморието, включително град Картаген на северноафриканския бряг. Има свидетелства, че много от търгуваните стоки, които се транспортират през Средиземно море, преминават през складовете на Тир – вероятно отчасти защото финикийските търговци са сред първите, които въобще се ангажират в мащабна търговия.

Цар Хирам от Тир не само помага на Давид да построи палата си, но и изпраща на Соломон (961–922 г. пр. Хр.) известните ливански кедри и кипариси за строителството на прочутия му храм (1 Царе 9:11, 2). Както главният архитект, така и майсторите на Първия храм, строен при управлението на Соломон, са от Тир. Ливанските кедрови дървета се ценят високо в целия Близък Изток – до такава степен, че днес са оцелели само малки гори от тях високо в ливанските планини.

В замяна на помощта Соломон прехвърля на Хирам контрола на Галилейската област Кабул. Тази зона включвала 20 града, но Хирам като че ли не ги е харесвал особено много (1 Царе 9:11-14). Селскостопанското значение на района е било много по-важно. Зърното и зехтинът, произвеждани там, биха могли да позволят на Тир да прекрати вноса на селскостопанска продукция, което никак не е било маловажно. Липсата на съществени селскостопански ресурси на Тир е била важен фактор за по-ниския му статус, когато се сравнява със Сидон на север. Самият Йерусалим се превръща в значителен консуматор на финикийски стоки.

По-късно Хирам и Соломон обединяват сили, за да създадат голяма търговска флота, управлявана от финикийски моряци. Тези кораби са построени на брега на Червено море и единствената им цел е разширяване на търговията на Изток. На теория е било възможно те да плават чак до Индия, но не съществуват точни архиви за техните плавания.

Това най-малкото демонстрира, че икономическите и политическите отношения между израилтяните и финикийците – които може да са се наричали ханаанци в древността – са били много близки, много силни и много продуктивни.

Триумфалната арка на Тир е една от най-внушителните археологически реликви на града. Тя се издига над дълга улица с по един некролол във всеки край, датиращи от II в. пр. Хр. Тя е била разрушена, но е възстановена и днес е много близо до мястото, където вероятно е била в древността.

Мястото се нарича Al-Bass и заедно с арката и некрополите тук са останките от големи акведукти, които са пренасяли вода за града, както и най-големият, най-добре запазен римски хиподрум в света – по-голям дори от Circus Maximus в самия Рим. Този хиподрум е много необичаен, защото е построен от камък, а не от обичайните тухли, и акустиката е толкова добра, че шепотът може да се чуе и от единия до другия край.