Баба Цоцолана (baba_zozolana): January 2019

В Алания е трудно да се пропуснат масивните укрепления, които доминират пейзажа. Крепостта е разположена на нос в морето и е цел на много туристи, когато се уморят от лежане на плажа. Крепостта (Alanya Kalesi) е известна в града просто като „калето“ (замъка). Документираното начало на укрепленията на хълма в Алания е от елинистичния период, когато градът е известен като Калонорос. Крепостта след това е разширена и построена наново от римляните, а след това и от византийците, които разбират огромното ѝ стратегическо значение за опазване на средиземноморското пристанище, което привлича местните пирати и враждебните армии. От VII век Византия редовно е атакувана от арабите и през този период специалното значение на крепостта се осъзнава остро и тя тя отново е подсилена.

Всички усилия, вложени в модифицирането на замъка, се оказват напразни, когато селджукските сили атакуват в началото на XIII век. Градът е завладян от армия, водена от селджукския султан Ала-Адин Кей-Кубад I, който трансформира Алания в своята зимна столица и през 1221 г. започва програма за нейното системно развитие. Основната част от запазените укрепления датира от този исторически период.

Крепостта има чисто военно значение при управлението на селджукските турци, а и в Отоманската епоха. През XIX век са издигнати първите жилищни сгради на територията на крепостта, а през XX век замъкът става една от основните туристически атракции в Алания. Многобройни ресторанти, барове и магазини за сувенири се появяват в този район, а пътят, който води до върха на хълма, е павиран.

Укрепленията са разположени на полуостров, заобиколен от три страни от водите на Средиземно море. Най-високата точка на хълма е на около 250 м над морското равнище. Целият хълм е заобиколен с укрепления и общата им дължина е 6.5 км. Стените са подсилени със 140 отбранителни кули и в рамките на крепостта има 400 цистерни за питейна водя, скрити в земята (на хълма няма източник на вода). Тези цистерни помагат на гарнизона да оцелее дори и при продължителни обсади.

Повечето от сградите на хълма са разположени от източната му страна, където наклонът не е толкова голям. От западната страна има стръмна скала, която е допълнително укрепена със стени, но не е имало място, за да се издигнат други сгради. Някои от сградите, които са интегрална част от укрепленията на Алания, са разположени в основата на хълма: Червената кула, селджущкската корабостроителница и един арсенал.

Червената кула (Kizil Kule) е един от най-известните селджукски паметници в Алания. Разположена е на пристанището и е висока 33 м. Построена през XIII век като наблюдателница за пристанището и корабостроителницата. Осмоъгълната Червена кула се е превърнала в символа на Алания. В средата на кулата има цистерна. Името ѝ идва от червените тухли, които са използвани за строежа на върха ѝ; долната част е построена с местен камък. Кулата има пет етажа, а най-долният се използва за изложби.

Корабостроителницата (Tersane) е друг пример от селджукския период – тя е построена наново от селджукския управник Ала-Адин Кей-Кубат през XIII век и се намира на юг от Червената кула. Сградата е с размери 56 x 44 м и има пет засводени и свързани една с друга галерии до морето, в които в онзи период са се строили военни кораби. Вляво от входа има и малка джамия. В корабостроителницата може да се влезе с малка лодка от морето. До нея в селджукския период е имало и барутен склад и работилница на скалата, в които са се правели оръдията за бойните кораби.

Вътрешната крепост (Ич Кале), която е основната цитадела на замъка, е разположена на югозападната страна на хълма. Градски автобус и таксита стигат дотук и това е основният вход за повечето туристи. Тя може да се разгледа след купуването на билет. Вътре е запазена църквата на св. Георги от византийския период (X–XII век), руини от казарми и многобройни цистерни.

Стените, заобикалящи вътрешната крепост, са частично реконструирани. От площадките за наблюдение се разкриват прекрасни гледки към плажовете на изток и на запад, както и към самия град. В крепостта продължават да се провеждат археологически проучвания и в югоизточната част археолозите наскоро откриват останките от сграда, която е временно идентифицирана като палата на султана. Открити са и казарми и складове.

От вътрешната крепост се вижда върхът на полуострова далеч напред в морето. Това е тясна и висока скала, която местните хора наричат Adam Atacağı, означаващо буквално „Хвърлящ мъже“, тъй като тук са се изпълнявали смъртните присъди – затворниците просто са били изхвърляни във водата.

В северната страна на хълма на крепостта, точно до мястото, където полуостровът се съединява с континента, са останките от крепост, известна днес като Ехмедек. Името произлиза от думата açmedek от вече изчезналия чагатайски език, означаваща „замък в укрепения район“. Крепостта Ехмедек е построена в селджукската епоха в район, в който са се издигали по-ранните укрепления от елинистичния период. Значителни фрагменти от тези по-ранни стени са били използвани при строежа на крепостта и лесно могат да се забележат и днес.

По време на селджукските и отоманските турци в крепостта Ехмедек е имало военен гарнизон, както и султанската съкровищница и арсенал. Крепостта е служела и като затвор. Тук са останките от малка баня, няколко цистерни и руините на редица неидентифицирани сгради.

Районът около крепостта Ехмедек също носи това име и е интересен с няколко исторически сгради. Една от тях е джамията на Сюлейман (Süleymaniye Cami), построена през XIII век и след това построена наново при управлението на султан Сюлейман Великолепни. Тази тухлено-каменна сграда има едно минаре и е идеален пример на отоманска религиозна архитектура. Може да се посещава във времето между службите, ако човек е с подходящо облекло и се събуе; на място има шамии за жените.

До джамията на Сюлейман е т.нар. Къща на културата (Kültür Evi), в която има етнографска изложба, илюстрираща всекидневния живот в района в отоманската епоха. Запазени са руините на bedesten, или търговски сгради, и на много исторически къщи, построени през XIX век от дърво и камъни.

Крепостта е музей под открито небе и основната ѝ част може да се посети безплатно по всяко време на денонощието. Билети са необходими единствено за вътрешната крепост и за крепостта Ехмедек (билетът е един). Двете крепости са отворени всекидневно през лятото от 9:00 до 18:30 и през зимата (от ноември до март) от 8:00 до 17:00.

Крепостта Ехмедек

Една от многобройните отбранителни кули

Крепостта Ехмедек

Джамията на Сюлейман

Къщата на културата

Сградата е построена през 1230 г. по време на управлението на султан Ала-Адин Кей-Кубат от човек на име Акшебе. Вероятно този Акшебе е бил първият управител на крепостта. Сградата е с правоъгълна основа и има две части. Покрита е с кубе от червени тухли. Двата гроба в едната част сочат, че сградата е построена като малка лятна джамия (мескит). В северозападната ѝ част има отделно минаре върху каменна основа. Цилиндричното минаре е построено от тухли и е било украсено с тюркоазени плочки и гланцирани тухли, които обаче не са се запазили.