Катедралата на Чефалу (Cefalù cathedral)

Строителството на катедралата на Чефалу е по поръчка на Роджър II, крал на Сицилия, през 1131 г. Според легендите кралят строи църквата, защото е бил спасен от буря по време на пътуване с лодка от Салерно до Палермо. По време на бурята той обещава да построи църква, ако Бог го спаси. Акостирал в Чефалу, жив и здрав, и спасен, Роджър II спазва обещанието си и строи църквата, след като е дал обет пред бога и пред светците Петър и Павел. За съжаление през 1154 г. внезапната смърт на крал Роджър е пречка пред завършването на църквата и той първоначално е погребан в Палермо. Преди да умре, Роджър нарежда катедралата да стане кралски мавзолей, в който да се погребват членовете на кралската фамилия. И наистина, той се заема да построи два мраморни саркофага с мозайки и балдахини.

През 1215 г. крал Фредерик II мами епископа на Чефалу Ардуин и транспортира двата саркофага на Роджър II до Палермо, защото иска катедралата единствено за семе си и за семейството си. По-късно останките на Роджър II са пренесени в Чефалу, но са погребани в прост мраморен гроб без украса, където остават и до днес. Заради тези превратности строителството на катедралата многократно е спирано и много нейни аспекти остават недовършени през средновековието. Тя обаче е осветена през 1267 г. от епископ Рудолф няколко месеца преди освещаването на катедралата в Монреале.

Превратностите на съдбата за катедралата на Чефалу са много. Първоначалният проект на Роджър II предвижда толкова великолепен архитектурен стил, че тя остава недовършена. Църквата е построена в стила на северноевропейската романска архитектура, внесена в Сицилия от норманите, но е завършена от местни работници, които следват арабски и византийски архитектурен стил. Вътрешността на катедралата има три отделни кораба, характеризиращи се с арки и високи двойни кръгли подпори с арабска форма, и 16 монолитни колони: 14 от розов гранит и 2 от мрамор. Те са върху мраморна основа и са увенчани с капители, украсени с каменни резби. Колоните, капителите и мраморната основа датират от римската епоха (може би II век) и вероятно са взети от езически храмове. Трите основни кораба имат дървени греди с образи на животни, тела и други арабски декорации. Двете мраморни колони подкрепят триумфална арка, която осигурява достъп до трансепта. В каменния свод са разположени най-красивите произведения – мозайките и най-вече Христос Пантократор, който е почти идентичен с този в катедралата на Монреале.

Външната архитектура на катедралата включва голяма тераса, която някога е била гробище, и широка фасада с две големи нормански кули. Кулите имат двукрилни прозорци и са заострени отгоре. Между кулите в средата на сградата е разположен основният вход, наречен портико. Той датира от XV век и има три арки, като страничните са заострени. Те се поддържат от четири колони.