Беналмадена Пуебло (Benalmadena Pueblo)

...

Михас (Mijas)

Михас е един от най-популярните райони в Андалусия. Прочуто е като едно от най-красивите *бели села* в Испания. Районът, управляван от кметството на Михас, е съставен от три много различни квартала: селото високо в планината Сиера де Михас, по-съвременна застроена площ и 12-километрова ивица от малки селца до морето: Mijas Pueblo – бялото андалуско село Михас, Las Lagunas – съвременната, търговска зона с известна местна индустрия, и Mijas Costa – селцата покрай брега на морето (тук се намира най-големият голф курорт в Испания).

Mijas Pueblo – това очарователно село е разположено по склоновете планината и е заобиколено от борови гори. То се издига на 428 м над морското равнище и има население от 7500 души. Най-близкият град е испанският морски курорт Фуенхирола (на 8 км), летището на Малага е на 25 минути път с кола. Михас е успяло да запази голяма част от своя чар на *бяло село* с калдъръмените тесни и виещи се улици, зашеметяващо белите стени и спиращите дъха гледки.

От тези 7500 души население съществена част са англичани и това е причината кметството да има отдел за чужденците, който се грижи за много от нуждите на онези, които не говорят испански. В много от магазините (особено за хранителни стоки) надписите са на английски език, а вече има и много реклами на руски.

Независимо от огромната му популярност сред туристите, Михас някак си е успяло да запази голяма част от традиционния андалуски начин на живот, а местните хора демонстрират своята невъзмутима страст към всичко празнично и непогрешимия, релаксиран светоглед *mañana* за всичко, което може да се отложи за някой друг ден.

Когато човек заскита по тесните улици, бързо разбира какво е привличало и привлича чужденците да се заселват тук. Много художници и писатели са го превърнали в свой дом, наслаждавайки се на прекрасен целогодишен климат без глъчката и трафика на по-търговските крайбрежни градове само 7 километра надолу по планинския склон.

Община Михас е в западния район Коста дел Сол. Средните годишни валежи са 660 л на кв. м, а средната годишна температура е 17 градуса по Целзий.

Теренът се издига за кратко разстояние и на места много рязко от морското равнище до най-високия връх на територията (1130 м). Деретата, върховете и повече или по-малко умерените хълмове все още пазят своята местна растителност, въпреки че грандиозното градско развитие на района прави все по-трудно поддържането на пасища и маслинови горички, които вече носят твърде ограничени доходи.

Суровата природа на пейзажа и определено уважение към околностите да предпазили естествената красота на тази община да бъде скрита от игрищата за голф, тухлите и цимента. Тази съдба обаче не е подминала бреговата зона, която на практика е напълно урбанизирана от Фуенхирола до Марбея, където човек трудно разбира, че е излязъл от едно населено място и влязъл в друго. Изключение правят няколко скалисти зони, които остават непокътнати.

Открити са факти, които потвърждават, че Михас някога е принадлежало на Турдетания (турдетаните са древен народ населявал до пристигането на римляните крайния юг на Иберийския полуостров и по-специално долината на р. Гуадалкивир), а други следи свидетелстват за присъствието на гърци и финикийци, които са използвали минералното богатство на областта.

Първата историческа препратка към селото обаче е от географа Птолемей от Александрийската школа, който трябва да е бил по тези земи през ІІ в. или е събрал информация от някого, който ги е познавал много добре, ако се съди по точността, с която Птолемей описва някои места.

Местността се е наричала Тамиса през Римската епоха и има данни, че на това място е кипяла забележителна икономическа дейност заради близоттта с римския Via Appia, който е свързвал градовете Кадиз и Малага. Арабите я наричат Микса, от което християните извличат съвременното име Михас.

Мюсюлманите завладяват селото много скоро, след като акостират на Иберийския полуостров. През 714 г. те вече го управляват, при това с голяма изгода, след като позволяват на жителите му да продължат да владеят собствеността си и да практикуват религията и обичаите си в замяна на определен процент от земеделската и животновъдната продукция.

Добрите отношения на мюсюлманите с мозарабите (християните, които приемат определени аспекти на мавърската култура в Испания) са очевидни по времето на диктатора Умар ибн Хафсун, с когото те поддържат сърдечни и благотворни отношения, тъй като двете групи имат нужда една от друга. След смъртта на Умар ибн Хафсун, областта е завладяна повторно от Абд ар-Рахман III.

Маврите удържат на атаките на християнската армия по време на Реконкистата до завладяването на Малага през 1487 г. Когато научават, че Малага е паднала, жителите на Михас решават, че най-добрият вариант за тях е безусловната капитулация.

Емисарите, които са изпратени в Малага, за да съобщят за капитулацията, са хвърлени в затвора, а някои са продадени в робство. През 1494 г. земята на общината е разделена между *старите християни*.

Районът получава статута на villa (кралски град) през 1521 г. като награда за лоялността на жителите на Карл V по време на Guerra de las Comunidades de Castilla (войната на кастилските общини, или въстание на гражданите на Кастилия срещу управлението на Карл V и неговата администрация между 1520 и 1521 г.), а Хуана Кастилска, известна и като *Лудата*, го обявява за освободен от плащането на търговски данъци (alcabalas).

Векове по-късно, на 2 декември 1831 г., Михас е сцена на важно историческо събитие. Генерал Торихос акостира на брега на Ел Чаркон с 52 спътници. Те преминават през територията на общината към планините, откъдето слизат до Алаурин дела Торе, за да потърсят убежище в имението на графа на Молина. Дни по-късно, на 11 декември, генералът и неговите мъже са екзекутирани от взвод за разстрелване на бреговете на Сан Андрес в Малага за това, че са се опълчили срещу абсолютизма на Фердинанд VII.

В момента, в който пристигне в Михас, човек много ясно осъзнава атмосферата на ориенталски пазар, излъчвана от многобройните магазини, които заемат целия исторически квартал. Това идва не от нещата, които се продават (или поне само отчасти), а от разположението на малки бизнес начинания по тесните улички на селото.

Освен този многоцветен конгломерат от магазини, може би най-характерното за Михас е постоянният трафик през пасажите и малките площади на прочутите burro-таксита (магарета, които се използват за транспорт) – вероятно най-ефективната и най-известната туристическа атракция. Някои казват, че човек не може да си тръгне от Михас, без да е пояздил магаре. Този характерен начин на придвижване започва да се използва през 60-те години на ХХ век, когато туристите в Михас искат от работниците, прибиращи се от околностите на магаретата и мулетата си, да им позволят да се снимат с животните като начин да уловят специален момент от андалуската си ваканция.

Някои туристи дори искат от селяните да им позволят да пояздят животните в замяна на щедър бакшиш, който по онова време често е бил по-голям от селските надници. Работниците започват да прекарват повече време в разхождане на туристите на своите магарета и така буро-таксито се превръща в икона на Михас. Днес има около 50 подобни *таксита*, които си имат и специален паркинг на улица Ла Пеня.

Всяко селище има нужда от собствена легенда и за Михас това е Virgen de la Peña (Девата на скалата). Скрита в един ъгъл на селото, гледаща над долината под нея към морския бряг, е параклисът Virgen de la Peña. Изграден в скалата от монаси през 1520 г., вътре има икона на Девата от скалата –светицата покровителка на селото. Според легендата тя се е явила на това място на 2 юни 1586 г. пред двама млади овчари, които били отведени там от гълъб. След това икона на Девата е открита скрита в кухина в кулата, където е била скрита в продължение на 500 години. През 1656 г. е започнала работата върху пещерата-светилище, която днес винаги е украсена с цветя и дарения.

Михас има и Етнографски музей, в който са изложени инструменти от земеделието и рибарството, заедно с фотографии, изобразяващи сцени от миналото. В него е изложена и маслобойна и винарска изба. На горния етаж на музея има специална зала, която е посветена на художествените произведения и фотографиите на местните художници. Експозицията редовно се сменя, за да се даде възможност на различните художници да излагат работите си; много от тях се продават. Музеят е безплатен и често предлага и дегустация на вино по време на фестивалите в селото.

В селото има и Музей на миниатюрите, който е една от най-популярните атракции особено за азиатските туристи. Създаден от авантюриста и хипнотизатор проф. Макс, този музей показва над 360 експоната, събрани по време на пътешествията му по света.

Това малко бяло село си има и Музей на виното, който предлага на любителите виното възможността да учат от професионални енолози и да дегустират вина от всички сортове, отглеждани в Испания: различни видове кава (газирано испанско вино), благородни вина, трапезни вина, червени и розета заедно с гурме храна, за да се засили преживяването, например ароматизирана сол, сметанови сиропи, балсамови конфитюри и маслинови масла. Всяко вино се съчетава със салати, сирена, студени меса, както и изискани ястия, например рататуй с тарталети и риба тон, бейби-фасул в китайски лъжици, пай с ендивия и главоч, и патешки бутчета със сладко вино от Малага. Това определено е голяма туристическа атракция, която никой не пропуска.

Главната църква на Михас е Църквата на непорочното зачатие. Построена върху руините на някогашен замък, църквата е осветена през 1631 г. и използва една от кулите на замъка за камбанария. В нея се съчетават характеристики на барока и на местния стил мудехар. Има 3 кораба, всеки отделен от другите със закръглени арки, като двата странични нефа датират от първата половина на ХVІІ век.

Красивият парк Мирала е разположен на мястото на някогашната крепост, която някога е заемала тази удобна позиция за отбрана. В парка има ботанически градини, аудитория и площадки със спиращи дъха гледки, оборудвани с бинокли. Част от него е и наблюдателната кула на снимката.

В La Cala de Mijas има туристически център, който е възстановил кулата La Cala. Днес в нея има музей, който обяснява и описва поредицата от брегови наблюдателни кули, които се издигат по бреговата линия на Михас.

Църквата Сан Себастиян на Площада на свободата е построена в края на ХVІІ век чрез дарения (по 12 реала на човек), които са събрани през 1674 г. Декоративната мазилка вътре е направена в същата работилница, която строи параклиса и криптата на манастира La Victoria в Малага. Фасадата е разделена на три части, като на преден план изпъква камбанарията. Камбаните и часовникът са монтирани през 1902 г.

Бикоборската арена на Михас датира от 1900 г. и е разположена в центъра на селото. Тази малка арена продължава да е активна и е уникална по своеобразната си форма, която не може да се открие никъде другаде. Целият типично испански спектакъл през летните месеци се открива с традиционно изпълнение на фламенко.

В Михас винаги има някакви събития. Фестивалите и спектаклите са нонстоп през летния сезон. В магазинчетата по повечето от улиците се предлагат чудесни местни продукти, включително керамика, кожени изделия, мед и бижутерия. Почти навсякъде се носи изкушаващият аромат на карамелизирани бадеми, които се правят на място в цялото село. Има и няколко продавачи на garrapiñadas, които приготвят и продават тези лакомства на улицата. На снимката е кметството на Михас.