Баба Цоцолана (baba_zozolana): Маронитската катедрала „Св. Георги“ в Бейрут (Saint George Maronite Cathedral, Beirut)

Маронитската катедрала „Св. Георги“ е катедралата на маронитската архиепископия на град Бейрут. Изграждането ѝ с неокласическа фасада, интериор и план е вдъхновено от базиликата Санта Мария Маджоре и започва през 1884 г. Завършена е през 1894 г.

Катедралата е силно засегната и обстрелвана по време на ливанската Гражданска война. Тогава е разграбена и осквернена. Редица произведения на изкуството, които са разграбени, са възстановени, включително известната картина на Делакроа, представяща св. Георги, покровител на катедралата и на архиепископията на град Бейрут. Катедралата е възстановена след края на военните действия и е осветена отново от маронитския патриарх Насрала Бутрос Шфейр на 24 април 2000 г.

Маронитите са християнска група, чиито членове се придържат към Сирийската маронитска църква с най-многобройно население около планината Ливан в Ливан. Маронитската църква е източнокатолическа църква sui iuris, която е в пълно общение с папата и католическата църква, с правото на самоуправление съгласно Кодекса на каноните на източните църкви – една от повече от дузината отделни църкви, които са в пълно общение със Светия престол.

Маронитите получават името си от сирийския християнски светец Марон. Някои от неговите последователи са мигрирали в района на планината Ливан от предишното си място на пребиваване, което се е намирало около района на Антиохия, и са създали ядрото на сирийската маронитска църква. Свети Марон изпраща св. Авраам, често наричан Ливанския апостол, за да наакара нехристиянското местно население да приеме маронитското християнство. Името на река Адонис е променено на река Авраам от местните жители, след като св. Авраам проповядва там.

Масовата емиграция в Америка в началото на ХХ век, гладът предимно в резултат на османските блокади и конфискации по време на Първата световна война, които убиват приблизително една трета до една втора от населението, Ливанската гражданска война от 1975 до 1990 г. и малката раждаемост значително намаляват броя им в Ливан. Днес маронитите са повече от една четвърт от цялото население в Република Ливан. Всички ливански президенти са били маронити като част от традицията, която съществува като част от Националния пакт, по силата на който премиерът исторически е бил мюсюлманин-сунит, а председателят на Народното събрание – мюсюлманин-шиит.

Макар и концентрирани в Ливан, маронити има и съседните Сирия, Израел, Кипър и Палестина, както и значителна част от ливанската диаспора в Америка, Европа, Австралия и Африка.