Църквата на св. Катерина Александрийска в Палермо (Church of Saint Catherine of Alexandria in Palermo)

Църквата и манастирът на Св. Катерина се намират на площад Белини в Палермо. Лявата ѝ страна граничи с площад Претория, където се намира и кметството на Палермо. 

Църквата е част от доминикански манастир, чието основаване датира от 1310 г., както е документирано в едно завещание: сеньора Бенвенута Мастранджело Сантафиоре и някои от нейните роднини даряват собствеността си (няколко сгради на улица Касаро – днешната Корсо Виторио Емануеле) на монахините, за да създадат манастир. 

Първоначално тази сграда приютява проститутки, но скоро богатството ѝ толкова се увеличава, че се превръща в манастир. През ХVІ век е разширена, за да включи църквата на св. Матей. 

През 1556 г. е избрана последната приора – сестра Мария дел Карето, произхождаща от благородническо семейство. Благодарение на нея в периода от края на 1556 до 1596 г. е построена нова, изумителна църква, посветена на св. Катерина и осветена на нейния ден – 24 ноември. Името на архитекта е неизвестно. 

Църквата има един-единствен кораб с по три параклиса от всяка страна и напречен неф с купол, завършен през ХVІІІ век. Късно-ренесансовата фасада е на две нива с богато украсени ентаблемани (архитрав и фризове и корнизи). 

До първото ниво се стига по двойно стълбище с портал в стила на Антонело Гаджини (представител на семейство скулптори и занаятчии, активни по време на сицилианския ренесанс – ХVІ век), над малко светилище в центъра със статуята на св. Катерина (1685 г.). 

Второто ниво е на една ос с входа, има прозорец отново в същия стил и е доминирано от сложен ентаблеман, на чийто връх е медальон, представящ характеристиките на светицата. 

Стената с входа над портала на входа, уголемен през 1683 г., се поддържа от две извити колони от червен мрамор. Sottocoro (под хора) е украсено с фрески, представящи "Иисус се явява на св. Катерина", "Мадоната се явява на св. Катерина" и алегорични фигури на "Добродетелите", създадени от Франческо Соци и Алесандро Д’Ана през 1769 г. Фреските на купола са от 1751 г. и са дело на Вито Д’Ана. 

През ХVІІ и ХVІІІ век вътрешността на църквата е обогатена с невероятни мраморни стени, скулптури и фрески. Аристократичността на манастира налага и богатото украсяване. Заради щедрите дарения стените са украсени и с гербовете на семействата на абатесите. 

Хронологичните различия в декорациите са видни най-вече в скулптурите, които преминават от барок в рококо. Параклисите са украсени с интересни картини, чиито автори обаче са неизвестни.