Катедралата на Рагуза (Ragusa Cathedral)

Преди земетресението от 1693 г. катедралата „Свети Йоан Кръстител“ се е издигала в стария център на Рагуза под средновековния замък, където посетителите днес могат да се полюбува на малката църква „Света Агнес“. След това трагично събитие църквата е възстановена в ядрото на новия град Рагуза. Първият камък е положен на 15 април 1694 г. и само за четири месеца църквата е завършена. Това е малка църква, която не може да задоволи нуждите на нарастващо население. Всъщност разширяването и реставрацията започват през 1718 г. През XIX век оригиналните странични кораби са заменени от малки параклиси в олтарите. В същото време е направен подът от каменна смола, инкрустирана с резби от бял варовик. На 6 май 1950 г. църквата става катедрала в резултат на създаването на епархията Рагуза.

По фасадата има много резби и скулптури. Тя е разделена на 5 части от голям брой колони (централната е украсена със статуи на Непорочното зачатие, Кръстителя и св. Йоан Евангелист). Предната част на катедралата е върху голяма тераса, издигната над площада. От лявата страна на Катедралата е камбанарията, висока около 50 метра. Вътрешността на катедралата е с формата на латински кръст с три кораба, разделени от колони, които през 1777 г. братята Джанформа украсяват с фина мазилка и добавят доста големи ниши, заобиколени от статуи. В предхоровия квадрат (пресечната точка на главния кораб и трансепта със статуи на Вяра, Надежда, Милосърдие и на Всемогъщия Бог) е куполът (реставриран в началото на ХХ век). Олтарът се характеризира с червено кадифе, украсено със злато. Нещо специално е подът, направен от плочи от черна смола, украсена с бели варовикови фигури ­– произведение, реализирано през 1848 г.