Баба Цоцолана (baba_zozolana): Баалбек, Ливан (Baalbek, Lebanon)

Баалбек в Ливан е място на едни от най-мистериозните руини на Римската империя – монументален храм на Юпитер на 2 хил. години, който се изправя върху каменни блокове, тежащи 3000 тона. Колоните на Стоунхендж са с тегло около една четвърт от теглото на тези каменни блокове. Блоковете са сечени в близка кариера за варовик, където екип от Германския археологически институт в партньорство с техни колеги от Ливанския университет откриват това, което е наречено най-големия каменен блок от античността, тежащ над 900 тона и съответстващ на тези, които поддържат храма на Юпитер. Никой не знае по чие нареждане или защо е изсечен този каменен мегалит, както и защо е изоставен.

Баалбек е наречен на финикийското божество Баал, макар че римляните познават мястото с гръчкото му име Хелиополис. Историците отбелязват необичайната липса на документация за това, кой е поръчал, платил или проектирал храма.

Има много местни легенди за произхода на храма: Каин го е построил, за да се скрие от гнева на Бога; бил е построен от гиганти по заповед на Нимрод и е започнал да се нарича Вавилонската кула; бил е построен от Соломон с помощта на джинове като палат за Савската царица. Твърди се дори, че причината някои от блоковете да са изоставени в кариерата, е, че джиновете обявили стачка.

През XIX век пътешествениците са озадачени и не могат да открият отговор на редица въпроси, поставяни от тези гигантски камъни и колони. Например каква е била целта на изсичането на такива огромни скали? Защо това е направено в „средата на нищото“, а не в столица или пристанище? Защо няма други места, които да приличат на Баалбек? Защо работата е изоставена по средата?

Баалбек е древен финикийски град, разположен в долината Бекаа в днешен Ливан. Населен още от 9000 г. пр. Хр., градът израства във важно място за поклонение в древния свят заради преклонението пред финикийския бог на небето Баал и неговата съпруга Астарта – финикийската богиня на плодородието, войната и чувствената любов (името „Баалбек“ означава „бог Баал от долината Бекаа“). В центъра на града е бил разположен огромен храм, посветен на Астарта и Баал, и руините на този ранен храм днес са под по-късния римски храм на Юпитер.

Баалбек е включен в списъка на ЮНЕСКО като част от световното наследство.

Крайъгълните камъни на по-рания храм в Баалбек тежат над 100 тона, а поддържащите стените монолити – по 300 тона всеки, което озадачава и днешните археолози, учени и историци как са били придвижвани тези блокове, откъде и по какъв начин са инсталирани на мястото им. Тези блокове и още един на около километър и половина от Баалбек, който тежи над 900 тона, днес са известни като каменните блокове на Баалбек и са обект на множество дебати, изследвания и предположения как са били местени и подреждани. Допълнителен въпрос е защо колоните на храма са по-големи, отколкото би трябвало да бъдат.

Строителите в по-късно време – римляните, използват тези камъни като основи за собствените си храмове, но очевидно по никакъв начин не ги местят. Огромното тегло и обемът на тези камъни са повод са множество спекулации дори за намесата на извънземни (анунаките) в Баалбек с твърдението, че мястото е било древен космодрум за космически кораби. Очевидно нито една от тези спекулации не се приема от учените днес.

Александър Велики завладява Баалбек през 334 г. пр.н.е. и променя името му на Хелиополис – „Град на слънцето“, и това е името, което продължава да се използва и през 64 г. пр. Хр., когато Помпей Велики анексира региона на Финикия за Рим. Това продължава да е името на града и през 15 г. пр. Хр., когато той става колония на Римската империя.

Римляните правят големи подобрения на мястото със своите огромни строителни проекти, пътища, акведукти и алеи. При управлението на император Септимий Север (193–211 г.) е построен и осветен грандиозният храм на Юпитер Баал – най-голямата и най-богато украсена религиозна сграда в цялата история на Римската империя, чиито внушителни руини се виждат и днес.

Градът остава често посещавано място за поклонения до легитимирането на християнството в Римската империя от Константин Велики (започвайки през 313 г. с Миланския едикт), след което – избягвайки съдбата на някои езически селища, които са били изоставени или разрушени – е християнизиран.

Храмът на Бакхус – много добре запазен и до днес – е по-голям от Партенона в Атина. Всички храмове в Римския комплекс (на Юпитер, Бакхус и Венера) са спасени от разрушение при възхода на християнството благодарение на използването им като църкви; само олтара на Юпитер е разрушен от Теодосий I. Храмовете продължават да изпълняват ролята си като християнски места за поклонение до идването на мюсюлманите през 637 г.

Под мюсюлманското управление районът е преименуван на Al-Qalaa (крепостта). Стените са усилени за защита и храмовете са укрепени. Построена е джамия насред древните римски храмове, а християнските допълнения са разрушени и унищожени.

Византийската армия плячкосва града през 748 г. и отново през 975 г., но не може да го задържи и в крайна сметка той – след като е оцелял от монголите и от други военни кампании – преминава в Отоманската империя, която до голяма степен го пренебрегва и позволява на руините съвсем да рухнат.

Поредица от земетресения през вековете допълнително увреждат мястото и за запазването на останките не се прави нищо до 1898 г., когато немският император Вилхелм II посещава района и изпраща екип от археолози, които да започнат работа тук.

Техните усилия заедно с работата на по-късни международни екипи запазват Баалбек за бъдещите поколения.

От гледна точка на архитектурата най-значителните храмове са тези на Юпитер, Бакхус и Венера.

Загадките около тях и особено храма на Юпитер остават – той например е бил заобиколен от 54 колони, които са високи почти 23 м, което ги превръща в едни от най-високите в света.

Храмът на Бакхус изпъква с това, че е много добре запазен и е украсен с красиви каменни резби, които датират от времето на Римската империя.

През XII век районът на добре запазените римски храмове е превърнат в крепост срещу кръстоносците, които управляват на север и на запад. Първоначално храмът на Юпитер с неговите високи и добре защитени сгради е бил трансформиран в цитадела. При управлението на султан Барам шах (1182–1230) – правнук на Саладин, храмът на Бакхус е включен в цитаделата. За тази цел са издигнати значими югозападни укрепления, състоящи се от голяма зала, порта и джамия. След нашествието на монголите през 1260 г. храмът на Бакхус заедно с южната кула са трансформирани в палат. Стена, която до голяма степен е премахната впоследствие, е заобикаляла зоната на север и е включвала храма на Юпитер.

Най-големият камък в света