Бейтедин (Beiteddine)

Пътят към Бейтедин се разклонява от крайбрежната магистрала на 17 км от Бейрут, малко след град Дамур. След това се изкачва стръмно нагоре успоредно на долината на р. Дамур в продължение на 26 км, за да стигне до 850 м над морското равнище, където е разположен Бейтедин. Най-добрата гледка към палата и неговите околности предлага селото Deir El Qamar (Манастирът на луната), което се намира на 5 км преди Бейтедин.

Палатът в Бейтедин – най-добрият пример в Ливан на ливанска архитектура от началото на XIX век, е строен в продължение на 30 години от емир Бехир Ел Шехаб II, който управлява Горен (планинския) Ливан в продължение на повече от половин век.

През средновековието Ливан е разделен на феодални владения, управлявани от емири или наследствени шейхове. През първите години на XVII век обаче емир Факхр Ед Дин II Маан (умира през 1635 г.) успява да разшири властта си над тези емирства и в крайна сметка започва да управлява територия, която съответства на днешен Ливан. Първата му столица е Баклин, но заради хроничния недостиг на вода той е принуден да се премести в Деир Ел Камар, където има много извори. Когато династията Маан залязва в края на XVII век, земята е наследена от емирите от фамилията Шехаб. Именно емир Бехир Шехаб II решава да напусне Деир Ел Камар и да построи собствен дворец в Бейтедин (Домът на вярата) – място за друзи-отшелници, което днес е част от палата.

През 1812 г. емир Бехир задължава всички свои здрави поданици мъже да работят два дни безплатно, за да си гарантира богат приток на вода в новото място на палата си. За две години проектът му е завършен. Палатът остава резиденцията на емира, докато той е принуден да замине в изгнание в Тоскана през 1840 г. След като отоманските турци смазват емирството през 1842 г., сградата се използва от отоманските власти като правителствена резиденция. По-късно, по време на френския мандат след Първата световна война, тя е използвана за местни административни цели.

Главната дирекция на антиките внимателно възстановява Бейтедин до първоначалното му великолепие, след като дворецът е обявен за исторически паметник през 1934 г. От 1943 г. – годината на ливанската независимост, палатът става лятна резиденция на ливанския президент. Бехар Ел Хури е първият президент, който използва Бейтедин. Той връща останките на емир Бехир от Истанбул, където той умира през 1850 г.

Днес Бейтедин с неговите музеи и градини е една от основните туристически атракции на Ливан. Дворецът е отворен всеки ден за посещение с изключение на частта, която се използва от президента – тогава знамето се сваля, за да се оповести, че той е пристигнал в Бейтедин.

Външната част на двореца се нарича Dar El Baraniyyeh: основният вход води към голям двор с размери 107 x 45 м – Al-Midan, където конниците, придворните и посетителите са се събирали по различни поводи. От там емирът излизал със свитата си в тържествена процесия или за война, или за лов. На приземния етаж има музей, който е открит на 1 май 1991 г. Чрез снимки, документи и ръкописи в този музей се разказва житието на Камал Джумблат – парламентарист, министър в кабинета и лидер на друзите.

От дясната страна на този двор е двуетажното крило Al-Madafa, което някога се е използвало за приемане на гости. Обичаят е бил вратите да са отворени за всеки пътник, без той да бъде разпитван за самоличността му или за целта на пътуването му през първите три дни. След това посетителите или трябвало да напуснат, или да разкрият кои са и какво правят там. Стълбище води към горния етаж, който е напълно възстановен през 1945 г. с помощта на стари документи. Преди гражданската война в Ливан това крило е било заето от важен музей на феодалния период.

Вторият двор – Dar El Wousta, е средната част на двореца. Входът към централната част на палата е по двойно стълбище в далечния край на двора. От този момент нататък впечатляващият, но аскетичен външен вид на външния двор и сградите отстъпва на приятна архитектура и зеленина, които са спечелили прозвището на Бейтедин „Ливанската Алхамбра“.

Главният вход на това крило през засводения пасаж на върха на двойното стълбище насочва надясно, към апартаментите на шейховете Хамади, които са били отговорни за защитата на палата. Завой наляво отвежда посетителите в кабинетите на министрите на емира. Крилото гледа към елегантен двор, чиито фонтани се издигат в аркади от трите страни на двора, а той е напълно отворен, за да осигури цялостна гледка към околностите.

Луксозните стаи около този двор, чиито ъгли са заети от дървени балкони, наречени comandaloune, са богато украсени с мозайки и инкрустации върху дърво, и са обзаведени с най-добрите традиционни ориенталски мебели. Тези стаи служат за кабинети и салони за прием за министъра на емира, секретарите и членовете на двора. Една от стаите се приписва на министъра на емира Бутрос Карами.

Стените и таваните са покрити със сложни дърворезби и боядисано дърво, украсени с арабска калиграфия. Мраморните фонтани и панели са проектирани така, че да охлаждат помещенията през лятото, а месинговите мангали са готови да отопляват хладния каменен интериор през зимата. Северната страна на този двор – Dar Al Kataba, служи за кабинети на секретарите.

В края на този двор се издига Dar El Harim, съставен от голяма и богато украсена фасада, Горен харем, зала за приеми, или salamlik, Долен харем, кухни и бани.

Монументалната арка е вляво и е вход към крилото за приеми, което се състои от чакалня и зала. Това е най-орнаментираната стая в двореца. Чакалнята има една-единствена колона, която подкрепя свода и е известна като „стаята на колоната“. Самата зала за приеми, или salamlik, е построена на две нива: първото е забележително с финия си мозаечен под и стените, покрити с резбован мрамор, скулптури и надписи. Един от тези надписи гласи: „Почитта на управителя към Бога е да съблюдава справедливостта през повече от хиляда месеци на молитви“.

Емир Бехир е седял на издигнатата платформа в края на стаята, пушейки наргилето си, докато е раздавал справедливост с достойнство и с абсолютна власт. Тук емирът е събирал двора и се е занимавал със задачите по управлението на емирството. Вдясно на входа е Горният харем с т.нар. „Стая на Ламартин“ и друга важна стая, наречена „Махкамат“, или трибунал. Коридорът води до Долния харем с частните апартаменти на емира и неговото семейство, разположени около двор, който е затворен от четирите страни. Два ливана (дълга, тясна зала или сводест портал, откривани в домовете в Левант, които често се отварят навън) от двете страни на този двор позволяват на семейството да се наслаждава на свежия въздух.

В ъгъла между Горния и Долния харем са били кухните, където слугите всеки ден са подготвяли храната за повече от 500 души. Храната е била носена от кухнята в зоните за приеми и в жилищните части, където е била поставяна на подноси, разположени пред диваните за благородниците и за техните посетители.

В северния край на частта Dar El Harim е хамамът – един от най-красивите в арабския свят. Следвайки традиция още от римски времена, тези бани се състоят от студена стая, или фригидарий, използвана за разсъбличане и за отпускане преди и след банята. В тази зала за прием е можело да се обсъжда политиката или литературата, или да се обменят най-новите клюки. Втората част на баните се състои от хладка стая, или тепидариум. Тя се е използвала за масажи и е служела като преход между студената и топлата част. Третата част се състои от топли стаи, или калдариум. Подът на банята се поддържа от тухлени колони и сводове, под които преминава топлият въздух.