Конюшните и музеят на мозайките в Бейтедин, Ливан (The Stables and the Mosaic Exhibition in Beiteddine)

Двата двора – Dar El Wousta и Dar El Harim, на двореца Бейтедин са построени върху поредица от наскоро възстановени красиви конюшни, които са били използвани за настаняването на 600 коне и техните ездачи, както и за 500-те войници от гвардията на емира. Днес в тези конюшни е разположена богата колекция от византийски мозайки. Най-големите от тях са от руините на византийска църква в крайбрежния град Джией, южно от Бейрут. Гръцките надписи върху мозайките ги датират от V и VI век. Мозайки от други места са изложени в тези конюшни и в съседните градини.

Разположен на ок. 30 км южно от Бейрут, градът и археологическия комплекс Джией/Неби Юнис привличат вниманието от повече от век. Частичните археологически разкопки (от ливанското Министерство на антиките) разкриват проспериращ град и многобройни преси за маслиново масло.

Оттогава булдозерите, които дълбаят дюните на Джией за пясък, разравят църква с изобилие от мозайки и няколко датирани надписа. Тези мозайки по заповед на министър Валид Жомблат са изнесени от там и са изложени в специален музей, заради който са специално възстановени конюшните и градините на палата в Бейтедин.

От IV до VII век град Джией е в апогея си и се разширява до най-широките си граници. По онова време развитието му като че ли е свързано с важна селскостопанска и търговска дейност, основана отчасти на маслиновите гори и зехтина. По-конкретно два фактора са причината Джией да постигне такъв просперитет.

Първо, разположението му в относително тясна равнина между морето на запад и планините на изток, прави наложително левантинският крайбрежен път между Антиохия (Антакия) и гр. Акка (в днешен Израел).

Второ, хълмовете, доминиращи над града от изток, са първият ескарп на ливанските планини – те са сравнително ниски и с добра ориентация, т.е. идеален терен за огромни маслинови гори.