Суковски манастир „Успение на Пресвета Богодица“ (Sukovo Monastery)

В Сърбия, на десния бряг на р. Ерма, до село Суково, далеч от главния път, се намира Суковският манастир „Успение на Пресвета Богородица“. Няма точни писмени сведения за основаването на манастира, но историците смятат, че първият манастир на това място е от времето на ранното християнство – около ІV век. В документ от 1019 г. се споменава, че той е бил в диоцеза на Средечка епархия и е бил под юрисдикцията на Охридската архиепископия. Там се казва, че е разрушаван няколко пъти по време на турското робство. Бил е възстановяван от местни българи през ХVІІ век. С точност се знае годината, когато е бил изографисан – 1606 г.

Най-новата история на манастира е свързана с имената на пастирчето Вельо, което по-късно станало монах, приемайки името Вениамин, и свещеник Йован. Те се заселили на това място, наречено Църквището. На няколко пъти в сънищата на Вельо се явила св. Богородица, която му заръчала да построи манастир. Двамата със свещеника Йован започнали да копаят и намерили икона и кандило – ясно свидетелство, че тук по-рано е имало обител. Мястото обаче принадлежало на един турчин – Сали Бей от Пирот. Неговият син Емин решил да оскверни християнското място, но в този момент се схванал и изгубил паметта си. Отчаян, баща му помолил свещеник Йован да прочете молитва за момчето. След нея Емин оздравял. Благодарният Сали бей издействал специален царски ферман, за да се възстанови манастирът точно на това място. Документът е от 1856 г. и е издаден в Константинопол.

Сегашният Суковски манастир е издигнат за две години: от 1857 до 1859 г. от сив камък и вар. Годината на завършване на самото строителство – 1859, е изписана над входната врата на храма. На плоча на северната стена в наоса на трикорабната църква се четат имената на строителите – Милчо и Гога. Изографисването е завършено през 1871 г.

Според разказа на бившия предстоятел на манастира протойерей Любодраг там са рисували четири школи: на сърби, българи, гърци и руснаци. Стенописите се свързват с имената на Сотир Вальов, работил там през 1875–1876 г., и Васил Попхристов, който е рисувал в притвора през 1869–1871 г. В църквата има фреска на св. Богородица Крилатица, много характерна за Самоковската школа. Това е вариант на Покров Богородичен. Само че тук, вместо покрова, който Майката Божия е простряла над хората, скупчили се под нея, тя е разперила крилете си. Стенописът присъства и в Самоковския манастир „Покров Богородичен“. Най-вдясно на иконостаса, на царския ред, е иконата на св. Йоан Рилски. Много голямо благословение за поклонниците, които отиват в тази Света обител, е и запазената в специално сандъче глава на монах Вениамин.

През 1925 г. в Суковския манастир идват руски светогорски монаси. Те построяват северно от църквата параклис, а през 2003 г. са довършени трапезарията и новото крило на манастира. Протойерей Любодраг е преместен в друг манастир, но той е направил много за Суковския манастир, включително водещия към обителта мост на р. Ерма. Монасите продължават успешно делото на Любодраг. Построен е нов притвор на църквата. В църковния магазин се продават икони, църковна утвар и литература, но и сирене, кашкавал и рибен колбас, които са собствено производство на манастира. Той има богата овощна градина и лозе, 30 крави и добре уредено стопанство. Всеки ден има и богослужения. (Инфото е от http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100309141.)