Гамла Стан, Стокхолм (Gamla Stan, Stockholm)

...

Крепостта Акерсхус, Осло (Akershus Fortress)

...

Страндвеген, Стокхолм (Strandvägen, Stockholm)

Страндвеген (Strandvägen) е може би най-представителният и скъп булевард в Стокхолм, създаден през втората половина на ХІХ век в района Остермалм.

На булеварда, който гледа към водата, се редуват великолепни, почти дворцови сгради, които са проектирани от някои от топ архитектите през периода.

Страндвеген ("Крайбрежният път") е с дължина 1200 м и се простира източно от Ниброплан до моста Дюргорден, водещ към остров Дюргорден – бившите кралски ловни полета, а днес място на няколко музея и защитена природна зона.

В средата на ХІХ век Страндвеген е бил известен като Ladugårds Strandgata (улицата на хамбарите).

Бил е непривлекателна, кална улица с порутени къщи, построени по протежението на стар дървен кей.

"Радисън Блу Странд" хотел

Драматичният театър, официално известен като Kungliga Dramatiska Teatern (Кралски драматичен театър) е внушителна мраморна сграда, за чието декориране в стил Ар нуво не са харчени средства. Крал Густав III, чието прозвище е "театралният крал", основава Кралския драматичен театър през 1788 г. Някои от пиесите са писани от самия крал и са се играли в Bollhuset – зала на Слотсбакен близо до катедралата. През 1793 г. театърът се мести близо до кралската градина, а през 1908 г. получава тази специално построена сграда след 6 години строителство. Не е имало субсидии за построяването на театъра и това наложило строителството да започне след организирането на лотария. Тя постига такъв успех, че архитектът Фредрик Лилеквист е можел да избира от най-добрите материали и да наема най-добрите художници и скулптури, за да украсят новата сграда на театъра. Резултатът е, че разходите надвишават два пъти първоначалните оценки, но вътрешността е разкошна, а отвън сградата е богато украсена. Архитектурата е вдъхновена от сгради в стил Ар нуво, които са популярни по онова време във Виена. Фасадата е мраморна и е украсена от Кристиян Ериксон. Има осем сцени, което позволява на театъра да представя над хиляда представления годишно. Театърът е развивал таланта на много актьори през годините, например легендарната актриса Грета Гарбо започва кариерата си тук, а Ингмар Бергман до смъртта си през 2007 г. активно участва в живота на театъра.

Когато Nibrokajen – кеят на източната страна на улицата, трябва да се ремонтира, е направено предложение за построяване на нов, широк и модерен кей по цялото протежение до моста Дюргорден.

Този план съживява стара идея за превръщането на Ladugårds Strandgata (Крайбрежната улица с хамбарите) в престижен булевард – Страндвеген (Strandvägen).

През 1861 г. след дълги дискусии кралят одобрява създаването на Страндвеген.

Целта е била да се създаде улица, която "няма паралел в Европа" и строителството ѝ да завърши преди началото на Изложението на изкуствата и занаятите от 1897 г., проведено в Дюргорден.

Композиция от два малки обелиска, дарени от крал Карл ХVІ Густав, през 1994 г., за да напомнят за отговорността към околната среда и това, което ще се завещае на бъдещето. Двата обелиска показват въздействието върху въздуха и водата на Стокхолм със и без пречистване, а данните непрекъснато се осъвременяват с информация от Администрацията по околната среда и здравето на Стокхолм.

Строителството на Страндвеген започва през 1862 г. и петнадесет години по-късно със засаждането на три реда липи улицата, която е широка 35 метра, е завършена.

Страндвеген се превръща в един от най-желаните адреси в Стокхолм и предприемачи строят великолепни сгради, проектирани от някои от най-добрите архитекти в страната.

Скоро много от най-богатите жители на Стокхолм се местят на тази нова улица.

На номер 29–33 е Bünsowska Huset, завършена през 1888 г. – може би най-впечатляващата сграда на Страндвеген. Архитектът Исак Густав Класон е вдъхновен от архитектурата на замъците по Лоара във Франция, когато проектира тази великолепна тухлена сграда с островърхи и кръгли кули. Той е архитект на още две сгради по булеварда (отново в стила на френските имения) и така задава тона за останалата част от улицата. След това предприемачите наемат топ архитекти, за да строят еднакво величествени сгради.

Булевард Страндвеген

На бул. Страндвеген се намират и два престижни хотела. На номер 7а е хотел "Еспланде".

На номер 9 е ексклузивният хотел "Дипломат". И двата хотела са построени около началото на ХХ век в популярния тогава Югендстил – художествен стил, който възниква в Германия около средата на 90-те години на ХІХ век и продължава до първото десетилетие на ХХ век, извличащ името си от мюнхенското списание Die Jugend ("Младежът"), което представя дизайн в стил Ар нуво.

Булевард Страндвеген

Булевард Страндвеген завършва на Дюргордсброн (Djurgårdsbron) – най-орнаментирания мост в Стокхолм, свързващ континента в Остермалм с остров Дюргорден. Новият чугунен мост е построен през 1896 г. в работилницата Бергсундс в Сьодермалм. Открит е официално през май 1897 г., точно преди откриването на международното изложение.

Дългият 58 м и широк 18 м мост е проектиран от инженера Карл Френел в сътрудничество с архитекта Ерик Йозефсон. Той е красиво декориран, като всяко от перилата е украсено с релеф на лица на морски богове и гирлянди над щит с релеф на св. Ерик – светеца покровител на Стокхолм. Допълнителна украса са уличните лампи и четири високи постамента, увенчани със статуи на нордически богове. На снимката: Хеймдалр с неговия рог Ялархорн. Самият остров Дюргорден през ХVІ век става кралски ловни полета, когато крал Густав Васа конфискува земята от католическата църква – оттук и името му, което може буквално да се преведе като "Градина с животни". След като е открит за обществеността през ХVІІІ век, островът става популярна зона за отмора.

Срещу моста Дюргордсброн

Едно от много популярните заведения на Страндвеген, в което яхтата на собственика е част от използваемата площ.

Булевард Страндвеген

Булевард Страндвеген

Нордическият музей (Nordiska Museet) е посветен на традициите и културната история на нордическите страни. В него са представени всекидневни вещи от началото на ХVІ век досега. Сградата му е внушителна и се намира на остров Дюргорден. Nordiska Museet е основан от Артур Хазелиус, който се стреми да запази културата на нордическите народи за бъдещите поколения (той е и основателят на музея "Скансен"). През 1872 г. Хазелиус поставя началото на колекция от народни артефакти, които излага в Скандинавския етнографски музей, отворил врати на следващата година. Колекцията бързо се разраства и има нужда от по-голяма сграда.

През 1888 г. със средства, събрани от частни дарения, започва работата по изграждането на специална музейна сграда. Когато най-накрая е завършен през 1907 г. след почти 20-годишен строеж, Нордическият музей става една от най-великолепните сгради на Стокхолм, а силуетът му се вижда от километри. Огромната сграда е проектирана от шведския архитект Исак Густав Класон в датски ренесансов стил и колкото и да е голям, първоначално замисълът е бил това да е само входът към действителния (но така и нереализиран) музей.

Музеят "Васа" открива врати през 1990 г., за да представи "Васа" – впечатляващ военен кораб, който потъва при първото си пускане на вода през 1628 г. Корабът е възстановен в началото на 60-те години на ХХ век и днес е една от най-популярните атракции в Стокхолм. През 1625 г. крал Густав II Адолф, който е от династията Васа, поръчва строителството на четири нови бойни кораба, от които "Васа" е първият. Това е бил най-големият кораб, който някога е строен в Швеция и е трябвало да е гордостта на флотата. Строителството на галеона започва на следващата година в новата корабостроителница, където около 300 мъже го строят за по-малко от 3 години. На 10 август 1628 г. се събира голяма тълпа на близките кейове, за да види отпътуването на "Васа" на първия си курс. Малко след вдигането на четирите от десетте му платна, корабът започва да се накланя и водата блика през отворите за оръдията. След като е плавал само 1300 м, корабът потъва, отнемайки живота на 30 от общо 150 души на борда му. След катастрофата капитанът е арестуван, но скоро става ясно, че причината е другаде: корабът, макар и добре построен по модела на доказани техники на холандските корабостроители, не е с добри пропорции – той е твърде тежък и твърде висок за корпуса.

Изваден е от морето през 1961 г. и благодарение на ниското ниво на сол във водата е забележително добре запазен. След огромна реставрационна работа реконструкцията на кораба, който днес е 95% автентичен, продължава и през 90-те години на ХХ век, когато такелажът и системата от платна на "Васа" са построени наново. През 1987 г. започва строежът на специална сграда за "Васа" в Дюргорден, недалече от мястото, на което той потъва през 1628 г. Три години по-късно Vasamuseet (музеят "Васа") отваря врати. Сградата, проектирана от Йоран Монсон и Мариане Далбек, е вдъхновена от формата на гигантския кораб с платна – образ, който се подсилва от трите големи метални стълба на върха на сградата на музея. Те показват истинската височина на мачтите на "Васа".