Градините "Аламеда" имат за цел да възстановят естетическата красота и интереса към тях в полза на посетителите, които могат да видят представителна за Гибралтар и околностите колекция, да представят растения от средиземноморските климатични зони по света, да допринасят за запазването на флората на Гибралтар, да изградят колекция от сукуленти от целия свят, да допринасят за разпространяването на информация за растенията, тяхната икономическа стойност и запазването им чрез активна образователна програма.
Днес в градините има около 1900 вида, подвида, форми и сортове. Над 1600 вида се култивират в Гибралтарската ботаническа градина. Тъй като Гибралтар е на брега на Средиземно море, не е изненадващо, че колекцията в "Аламеда" включва много видове от хабитати, откривани в средиземноморските климатични зони по целия свят. В колекцията има и голям брой сукуленти от целия свят: всъщност градината специализира в сукуленти и над 1000 от нейните 1900 растителни видове са от тази група (видовете алое са особено добре представени).
Надморската височина на градината е от 35 до 60 м, а площта – 6 хектара. Климатът е мек, тъй като средногодишната температура е 18,2 градуса по Целзий; средната температура в най-студения месец (януари) е 13,4 градуса; средната температура в най-топлия месец (август) е 24,2 градуса, а средната годишна минимална температура е 14,9 градуса при средна годишна максимална температура от 21,4 градуса. Средните годишни валежи са 768 мм. Почвата е червена пясъчна, а скалата отдолу е юрски варовик.
Историята на Гибралтарската скала е на непрекъснати обсади и завладявания, и военните ѝ измерения са най-известни извън самия Гибралтар. Историята на тази твърде оспорвана Скала обаче има и социален и културен аспект, както и очарователно разнообразие от влияния в архитектурата и земеделието.
Архитектурно, в пейзажа на града присъстват мавърски, испански, генуезки и британски влияния. Ботанически, влиянието на човека през вековете чрез обезлесяване, култивиране и въвеждане на нови видове е играло роля в културното оцветяване на предимно средиземноморските характеристики на дивата растителност и на градините.
Военното ударение в историята на Гибралтар означава, че едва в началото на ХІХ век военният губернатор на колонията започва да обръща внимание на социалните потребности на нейните цивилни жители.
Генерал сър Джордж Дон, губернатор на Гибралтар, е може би първият след съвместното британско и холандско превземане на Гибралтар през 1704 г., който заделя значителни ресурси за общественото благосъстояние. Това включва основаването на нова цивилна болница.
През 1815 г., отчитайки, че "в този гарнизон няма място за обществен отдих", той е мотивиран да създаде "променада" около Гранд Парейд и да постави началото на наричаното в Гибралтар Аламеда, където жителите могат да се порадват на въздуха, защитени от горещината на слънцето.
За да се избегне харченето на обществени средства, градините са създадени с доброволни дарения, включително от Театъра на аматьорите, и пари, събрани в поредица от обществени лотарии.
Гранд Парейд е било земя, разположена на юг от град Гибралтар, в зона, която е била "пустиня от червен пясък", използван като суровина в строителството на града.
Части от зоната са били използвани като зеленчукова градина за войниците по време на обсадите, а други части са били гробища.
Бреговата линия на това място е била най-лесна за достигане и акостиране, докато не е била построена укрепена стена по брега, използвана много успешно от маврите при разгромяването на Енрике де Гусман, втори граф на Ниебла, през 1435 г.
Гранд Парейд е бил ядрото на военните действия в продължение на над сто години. Смяната на гвардейците се е провеждала на това място всяка седмица и то се е използвало за церемонии.
И до днес две 10-инчови оръдия от двете страни гледат към Гранд Парейд от изток.
Променадата около Гранд Парейд постепенно е била разширена, за да включи около 8 хектара земя в това, което става известно като Градините "Аламеда".
"Аламеда" произхожда от испанската дума Alamo, или бяла топола Populus albus, и в старите писмени източници се споменава, че тези дървета са растели по Гранд Парейд.
Променадата е отворена за обществеността на 14 април 1816 г. Вестник Gibraltar Chronicle (който съществува и до днес) отразява събитието така: "След като променадата в Новата Аламеда е завършена, ще бъде открита за обществеността утре следобед, в 16 часа, когато ще присъстват и три музикални оркестъра".
Градините са оформени с множество пресичащи се алеи и терасирани легла върху местната юрска варовикова скала, като голяма част от тях са нюансирани с местната червена почва.
Направени са и каменни декоративни и поддържащи стени с местни камъни.
Подобренията в първите години включват инсталирането на осветление на газ по западната страна на Гранд Парейд и издигането – вероятно през 1842 г. – на арка, направена от челюстите на кит.
През 1973 г. градините "Аламеда" западат и едва през 1991 г. Wildlife (Gibraltar) Limited след поръчка от губернатора на Гибралтар се заема да ги управлява и да ги превърне в Гибралтарска ботаническа градина.
Целта е градината да се развива по начин, който подпомага насладата, запазването на природата и образоването на обществеността.
Паметникът на генерал Джордж Огъстъс Елиът, по-късно лорд Хийтфийлд, който е отбранявал Гибралтар по време на Голямата обсада от 1779 до 1782 г. Оригиналният паметник е бил дървена статуя, издялана от испанския военнопленник Сан Хуан, пленен в Трафалгар. Заради загниването в течение на времето тя е откарана в резиденцията на губернатора през 1858 г., където стои и до днес, и е заменена с бронзовия бюст, който се издига днес.
Паметникът на херцога на Уелингтън. Три години след откриването на градините "Аламеда", на 10 април 1819 г. и само 4 години след битката при Ватерло, сър Джордж Дон, придружаван от военноморски офицери и служебни лица, открива бюста на херцога на Уелингтън. Присъстват почетна гвардия и четири оркестъра. Средствата за паметника са събрани чрез спирането на еднодневно заплащане на всички в гарнизона. Бюстът е бронзов и е излят от претопените оръдия, пленени от херцога на Уелингтън. Мраморната колона под него е от римския амфитеатър Leptis Magna (Лепида), днес в Либия.
Кримските оръдия, които са пленени като трофеи от англичаните в Кримската война през 1854–1856 г. Много от тези оръдия могат да се видят и до днес из градовете по цяла Великобритания. Четири са дарени на хората в Гибралтар и първоначално са поставени в Гранд Парейд. Когато зоната е превърната в паркинг, армията ги мести в казармите, но като част от подобрение на градините полкът връща оръдията през 2002 г. на оригиналното им място. Печатите върху тях свидетелстват, че те са произведени през 1826 и 1827 г. по време на царуването на Николай І в Александровската фабрика.
Паметникът на Моли Блум. Джеймс Джойс (1882–1941) вероятно е най-известният дъблински писател. Неговият "Одисей" (1922 г.) е равен на Омировата "Одисея", а Моли Блум в "Одисей" е приравнявана на Пенелопа в "Одисеята". Последната глава на "Одисей" – един от най-известните откъси от литературата, е посветена изцяло на нейните лъкатушения и разсъждения. Моли е отгледана във военната атмосфера на Гибралтар от баща ѝ и никога не е познавала майка си. По тази причина е свързана с "горещата кръв" на средиземноморските земи. Въпреки това Моли смята собственото си детство за нормално освен драматичните появявания и изчезвания на млади, добре изглеждащи войници, които отиват на война. Тя като че ли организира живота си около мъжете и има много малко приятелки. Чест посетител е на тези градини и паметникът е дарен от Център "Джеймс Джойс".
"Долчинката" – тази интимна, субтропическа градина е проектирана от Джузепе Кодали – главният градинар на "Аламеда" в края на ХІХ век – генуезец, който е доведен в Гибралтар специално, за да работи в градините. Неговото италианско влияние може да се види в терасите и общия план на тази зона. "Долчинката" – малка и естествена падина, е в центъра на "Аламеда" и има мост през центъра, покрит с комбинация от лилави бугенвилии, Lantana и лози.
Макар че "Аламеда" е открита през 1816 г., "Долчинката" е завършена осем години по-късно. Открита е на 24 септември 1842 г. и отново 150 години по-късно на същия ден. Благодарение на дарение на Лайънъл Дж. Кодали – внук на Джузепе Кодали, са обновени двата фонтана. Допълнително дарение от Нешънъл Уестминстър Банк, също през 1992 г., способства за създаването на нов герб (гербът на Гибралтар е замък и ключ). Това е мястото на много сватби в Гибралтар.
В градината по принцип не се използват хербициди и пестициди и това е причината в нея да има и богата фауна. Често се срещат пеперуди, над 80 вида птици са регистрирани да прелитат над нея по време на активна миграция. Прилепите Pipistrellus pygmaeus живеят в цепнатини в дърветата и сградите. На някои от дърветата са поставени сиви кутии за плъховете, които ги използват. Това са малки прилепи, които летят над и между дърветата, за да се хранят и се спускат, за да пият вода от езерцата. Често се виждат вечерно време преди смрачаване, а понякога и през деня през цялата година. Част от фауната на градината са и иберийската жаба Rana perezi, сладководните костенурки Mauremys leprosa и гущерите.
Posts
