Нубийско село (Nubian village)

Дълбоко в южната част на Египет, на западния бряг на Нил, близо до Асуан, се намират най-колоритните села в цялата страна. Нубийските села са изрисувани във всички цветове на дъгата. За да започнат да се занимават със земеделие около река Нил, дружелюбните нубийци се преселват от Судан преди повече от 8000 години и затова имат доста по-тъмен цвят на кожата. Те имат собствен уникален език, който никога не преподават на външни лица.

В Египет има много колоритни нубийски села. Нубийските села се смятат за атракцията на град Асуан и са идеални за полудневна екскурзия от Асуан. Селото, което е популярно сред местните жители и чуждестранните туристи, се намира на 45 минути с лодка от Асуан.

Населено е с нубийци, чието население не надвишава 100 хиляди души в Египет. Те говорят своите нубийски езици и имат специфични традиции, които се различават от тези в останалите части на Египет. Произходът им води началото си от Африка и Судан

Нубийските къщи са направени от кал и често са оцветени в синьо или оранжево. Навсякъде има палми и градини; във фермите си те отглеждат предимно кокошки и кози. Ако не се занимават със земеделие, някои местни жители живеят от продажба на занаятчийски изделия, а жените рисуват хена за туристите.

Нубийските жени имат гордо наследство и може би именно те са причината нубийската култура да е жива и до днес. Те обичат да показват своите занаяти и да продават традиционни храни. Те все още пазят традиционните обичаи и изработват нубийски бижута, които продават на туристите. Нубийските жени продължават да разказват на децата си древните нубийски приказки и истории, учат ги на традиционни нубийски танци и песни и се женят в рамките на своята група. Сред обичаите е младоженецът да бъде бит с камшик. Ако изохка или издаде звук, сватбата се разтуря, защото младоженецът е слаб мъж и не е подходящ за булката.

Нубийците все още се влияят от древните египетски вярвания. Те са смятали, че тялото на крокодил, окачено над вратата на къщата, може да предпази хората от злото око, и затова по вратите на селото се намират мумифицирани тела на крокодили. Рибарите ловуват крокодилите и ги натъпкват със слама, като държат устата им отворена, и ги окачват на къщите си. Те дори рисуват крокодили навсякъде и някои държат един или два затворени в клетка, за да се снимат с тях туристите. По времето на фараоните нилският крокодил е бил почитан като бог на злото, завистта и войната на име Собек и затова нубийците мумифицират крокодила, за да предотвратят зли неща – това е тяхната традиция. Други по-обикновени животни, които нубийците отглеждат, са пилетата и козите.

Цветните къщи са построени според нубийската архитектура от нещо като кирпич – смес от глина, вода, сено и пясък. Всички тези материали са естествени, което прави къщата по-малко податлива на болести, евтина, а глинената текстура на тухлите се влияе по-слабо от топлината. Над всяка къща има куполообразен таван, предназначен да разпределя слънчевата топлина равномерно във вътрешността на къщата. Освен това нубийците обичат да украсяват къщите си с прости, но ярки цветове и рисуват по стените на къщите си форми от нубийската култура като лодки, камили и палми. Те са известни с веселите си песни и танци.

При влизането в нубийска къща гостите се посрещат с традиционен чай, меласа от захарна тръстика (която наричат „черен мед“), халва и тестен продукт, който е почти идентичен с баницата. Нубийците са дружелюбни и гостоприемни хора. Подовете на къщите са от пясък – когато вечер го изравнят, на сутринта много лесно се разбира дали през нощта е влизал чужд човек.

Древните нубийци са били известни с уменията си да стрелят с лък и загова древните египтяни са наричали земята им "Та-Сети", което означава "земя на лъка". Тези умения за стрелба с лък са били ключов компонент от военната сила на нубийските владетели. Обикновено воините са били погребвани заедно с оборудването си за стрелба с лък. В миналото нубийците са били известни и с друго име – Куш, и са имали царство Нубия, разположено по поречието на Нил в Южен Египет и Северен Судан – царство, известно с богатите си залежи на злато. Друг обичай е младоженецът да даде зестра на булката – 3 кг злато. Както се твърди, нубийците са много бедни хора, които са пълни със злато.

Деца и възрастни с малки лодки се ловят с въжета за корабите, за да ги влачат, а междувременно те да предлагат някаква стока на пътниците.

Средновековна наблюдателница

Грабници, които в Асуан са 3-4 пъти повече, отколкото в Долината на царете

Мавзолеят на Ага Хан е величествена постройка, построена в чест на Мохамед Шах Ахга Хан. Той е духовен водач на сектата на исмаилитите в Индия. Получил е образование в Европа и през 1885 г. наследява баща си, за да стане 48-ият имам. Бил е един от най-богатите хора в света.

Построяването на този мавзолей е обвито в истории. Ага Хан бил с парализиран крак и негов лекар го посъветвал да замине за Асуан, където да се възстановява. След като отново прохожда, той решава да бъде погребан в Асуан. 

Гробницата е изработена от гранит и се смята за много елегантна структура от розов гранит с произход от края на 50-те години на ХХ век, която прилича и на гробниците на Фатимидите в Кайро. Намира се близо до манастира "Свети Симеон" на западния бряг в Асуан.

Ага Хан е 48-ият имам на шиитските мюсюлмани исмаилити – един от основателите на Общоиндийската мюсюлманска лига и дори за кратко е председател на Лигата на нациите през 1937 г. Ага Хан е духовен водач на исмаилитите – шиитска секта, която се развива предимно в Индия. Въпреки че този духовен водач умира през 1957 г., мавзолеят му все още стои и може да се види над бялата вила, в която някога е живял. 

Ага Хан III е бил изключително богат. Всъщност хората разказват, че на рождения му ден през 1945 г. диамантите му тежали колкото него, а той след това ги раздал на последователите си в дух на щедрост.

Мавзолеят е построен според желанието на съпругата му Ивет Бланш Лабруш. Тя е била известна и като Бегум Ом Хабибе Ага Хан, а след това накрая получава титлата Мата Салама. Когато Ага Хан разбира, че е дошъл моментът да си отиде, решава да построи място за погребението си; то щяло да бъде някъде по Западния бряг на река Нил. Когато съпругът ѝ умира, Ивет контролира изграждането на мавзолея на Ага Хан и завършва проекта за 16 месеца с помощта на известни архитекти и изпълнители. След смъртта на Ага Хан вдовицата му продължава да оставя червена роза на гробницата му от бял мрамор от Карара. Живеейки във вилата, тя успява да го прави вярно до собствената си смърт през 2000 г. Дори и до днес по молба на Мата Салама една червена роза продължава да си намира път към саркофага. 

Постройката е разпознаваема по своята елегантност и по специалното използване на розов гранит и варовиков пясъчник. Интериорът на сградата се отличава със светли цветове и великолепно червен килим, който все още се поддържа редовно. Входът към мавзолея на Ага Хан изисква трудно изкачване по стъпаловидна пътека, последвана от еспланада, от която се излиза по стълби. Етикетът изисква всички посетители да запазят мълчание от уважение.