Колосите на Мемнон (The Colossi of Memnon)

Тези два безлики колоса (статуи, по-големи от живота) са първото нещо, което посетителите виждат, когато стигнат до Западния бряг (брега на мъртвите) на Нил срещу Луксор. Това не е изненадващо, когато се узнаят размерите им: те се извисяват на 18 м над равнината и се смята, че тежат по 720 тона. Издялани от пясъчник от кариерите край Кайро, египтолозите смятат, че те трябва да са били транспортирани на 675 км на юг до Тебес, или съвременния Луксор, по суша, тъй като са били твърде тежки, за да бъдат пренесени по Нил. Статуите на фараона Аменхотеп III, изобразяващи го седнал, са издигнати, за да охраняват погребалния му храм. Комплексът, който е най-големият на Западния бряг, все още се разкопава от археолозите. Така гласи легендата: колосите на Мемнон са завършени през 1350 г. пр. Хр., а по времето на гръко-римската епоха - повече от хиляда години по-късно - те вече са популярна туристическа атракция. Според легендата северната статуя свирела при изгрев слънце - вероятно това се дължало на пукнатина в тялото ѝ, резултат от земетресението от 27 г. пр. Хр. Приписвайки статуите на африканския цар Мемнон, древногръцките и римските посетители смятали за късмет да чуят песента на статуята, вярвайки, че това е викът на царя, който поздравява майка си Еос - богинята на зората.