Баба Цоцолана (baba_zozolana): Храмът на Карнак (Karnak Temple)

Храмът в Карнак датира от около 2055 г. пр.Хр. до около 100 г. сл.н.е.

Култов храм, посветен на Амон, Мут и Хонсу. Храмът в Карнак е известен като Ипет-исю, или "най-избраното място", от древните египтяни. Това е град от храмове, строени в продължение на 2000 години и посветени на тебанската триада Амон, Мут и Хонсу. Това изоставено място все още е способно да засенчи много от чудесата на съвременния свят и навремето сигурно е предизвиквало страхопочитание.

За необразованото до голяма степен древноегипетско население това е можело да бъде само мястото на боговете. Това е най-голямата религиозна сграда, строена някога, с площ около 200 акра (1,5 км на 0,8 км), и е била място за поклонение в продължение на близо 2000 години. Площта само на свещеното заграждение на Амон е 61 акра и би могла да побере десет средно големи европейски катедрали. Големият храм в сърцето на Карнак е толкова голям, че катедралата "Свети Петър", Миланската катедрала и Нотр Дам биха се вместили в стените му.

Хипостилната зала с площ от 16459 м и със 134 колони все още е най-голямото помещение в която и да е религиозна сграда в света. В допълнение към главното светилище има няколко по-малки храма и огромно свещено езеро – 129 на 77 м. Някога по езерото са плавали свещените баржи на теванската триада по време на ежегодния фестивал Опет. Езерото е било заобиколено от складове и жилищни помещения за жреците, заедно с волиера за водни птици.

Египтяните вярвали, че към края на годишния селскостопански цикъл боговете и земята се изтощават и се нуждаят от нов приток на енергия от хаотичната енергия на космоса. За да се осъществи това магическо възстановяване, всяка година в Карнак и Луксор се провеждал фестивалът Опет. Той продължавал двадесет и седем дни и бил и празник на връзката между фараона и бог Амон. Процесията започвала в Карнак и завършвала в храма в Луксор на 2,4 км на юг.

Статуята на бог Амон била къпана със светена вода, облечена във фино бельо и украсена със златни и сребърни бижута. След това жреците поставяли бога в светилище и на церемониалната баркентина, поддържана от пръти за пренасяне. Фараонът излизал от храма, жреците му носели баркентината на раменете си и заедно се отправили към претъпканите улици. Отряд нубийски войници, служещи за охрана, биели барабаните си, а музиканти съпровождали жреците с песни, докато тамянът изпълва въздуха.

В Луксор фараонът и неговите жреци влизали в храма и били извършвани церемонии за регенериране на Амон, пресъздаване на космоса и предаване на властта на Амон на фараона. Когато той най-накрая излизал от храмовото светилище, огромните тълпи го приветствали и празнували гарантираното плодородие на земята и очакването на обилни реколти.

По време на празника на хората били раздавали над 11 000 хляба и повече от 385 буркана бира, а някои били допуснати в храма, за да задават въпроси на бога. Жреците изричали отговорите през скрит прозорец високо в стената или от вътрешността на кухи статуи.

Първият пилон е последният, построен в Карнак, и днес е главният вход към храма. Той никога не е бил завършен и не е украсен; дори останките от рампите от кални тухли, използвани за изграждането му, все още могат да се видят в големия двор.

Северната кула е с височина около 21,70 м, а южната кула - 31,65 м. Ако конструкцията беше завършена, вероятно щеше да достигне височина между 38 и 40 м.

Построена е от Нектанебо I (380-362 г. пр. Хр.), който построява и огромната оградна стена около Карнак, а някои учени смятат, че на същото място може да е стоял по-ранен пилон.

Към пилона води алея от сфинксове. Тези сфинксове са с глави на овни, символизиращи бог Амон, а между предните им лапи стои малка фигура на Рамзес II във формата на Озирис.

Големият преден двор

Тахарка е четвъртият цар от Двадесет и петата династия, а също и цар на родния си Куш, разположен в Северен Судан. Останките от този огромен павилион, построен от фараона от ХХѴ династия Тахарка (690-664 г. пр. Хр.), първоначално са се състояли от десет папирусови колони с височина 21 м, свързани с ниска преградна стена. Днес все още стои само една голяма колона. Смята се, че тя е била киоск, въпреки че някои египтолози смятат, че може да е била използвана при ритуални дейности за съединяване със слънцето.

Останките от рампите от кални тухли, използвани за изграждането на пилона, все още могат да се видят в големия двор.

Пред по-късния двор на Шошенк се намира вторият пилон. Той е построен от Хоремхеб (1323-1295 г. пр. Хр.), който запълва вътрешността на пилона с хиляди каменни блокове от разрушените паметници, построени от царя еретик Ахенатен. При смъртта му той остава незавършен и само частично украсен. По-късно Рамес I довършва украсата и заменя всички картуши на Хоремхеб със свои и той отново е узурпиран от внука му Рамес II. Днес външната стена на втория пилон е силно повредена и първоначалната ѝ височина е неизвестна.

Втори пилон, вход към Хипостилната зала.

Две шестметрови статуи, издялани от червен пясъчник, фланкират входа на параклиса на Рамзес III.

Параклисът на Рамзес III

Рамзес III (1184-1153 г. пр.Хр.) построява светилище южно от втория пилон, което по-късно е оградено от двора, построен от Шошенк I (943-922 г. пр.н.е.). Пред входа на светилището има малък пилон, украсен със сцени на цар, който поразява враговете си, а две шестметрови статуи, издялани от червен пясъчник, фланкират входа.

Във вътрешността първият двор е украсен с осридски статуи на царя; от западната страна те носят червената корона на юга, а от източната - бялата корона на севера.

Отвъд двора се намира преддверие, също с фронт от осиридски колони, водещо към малка хипостилна зала, която на свой ред води към три параклиса за лодките на Карнак.

Статуята на Рамзес II е узурпирана от Рамзес VI (1143-1136 г. пр. Хр.), а по-късно от Пинеджем - върховен жрец (1070-1032 г.).

Царят носи покривалото на Немес с двойната корона на Горен и Долен Египет, а ръцете му са кръстосани, държейки кривак и рало - символи на царската власт. В краката му принцеса Бент'анта държи цвете и носи короната на Ураус с растящи кобри. Името ѝ Бент'анта (Бинтанат, Бинт-Анат, Бинтанат) е сирийско и означава Дъщеря на Анат, като се позовава на ханаанската богиня Анат. Майка ѝ е Исетнофрет - една от най-важните съпруги на Рамзес.

Недовършеният втори пилон

Статуята на Рамзес II

Масивните колони в хипостилната зала смайват хората, а по долната страна на капителите все още има запазена боя.

Залата заема площ от 5 000 кв.м. и е изпълнена със 134 гигантски каменни колони, като 12 по-големи колони, високи 24 м, облицоват централния коридор.

Залата е построена от Сети I, който изписва северното крило. На външните стени са изобразени битките на Сети.

Южното крило е завършено от Рамзес II, но той узурпира украсата на баща си по главните процесионни пътеки. На южната стена е изписан мирният договор на Рамзес II с хетите, който той подписва през 21-вата година от управлението си.

По-късните фараони, сред които Рамзес III, Рамзес IV и Рамзес VI, добавят надписи по стените и колоните.

Хипостилната зала

Тутмос III обявява фестивалната зала за "най-прекрасния от паметниците". Първоначално входът ѝ е бил фланкиран от две статуи на царя, облечен във фестивален костюм. Отвън покривът се поддържал от тридесет и две квадратни колони, а отвътре - от колони в стил палатка, символизиращи военната палатка, която Тутмос използвал по време на поход.

В североизточния край се намира стълбище, водещо към помещение, наречено "Камера на Клепсидра". Клепсидрата е воден часовник, изработен от каменен съд с малка дупка на дъното, която позволява на водата да капе с постоянна скорост. Изминаването на часовете можело да се измери по знаците, разположени на различни нива. Жреците в храма в Карнак ги използвали през нощта, за да определят точния час за извършване на религиозни ритуали.

На седмия пилон е изобразен Тутмос III, който носи червената корона и удря враговете си с тояга. Има и списък на 119 палестински града, които са завладени по време на първите му походи, и още 240 имена на градове между Ливан и Ефрат, които той превзема през 33-та година от управлението си по време на осмия си поход. Два силно повредени колоса се намират пред пилона. Тези статуи са изваяни от твърд червен асуански гранит и останалите части все още са добре очертани.

Първият двор зад седмия пилон се нарича двор на скривалището, защото в началото на ХХ в. там са открити заровени 20 000 статуи и стели; най-голямата находка на статуи, правена някога в Египет

Египтолозите смятат, че тези предмети са дарове, давани от благочестиви поклонници на храма. С течение на времето колекцията е станала толкова многобройна и претрупана, че жреците, които не могли да изнесат тези свещени предмети от участъка, са ги заровили, за да освободят място.

Преди седмия най-вътрешен пилон се намират осмият, деветият и десетият, който е последният пилон в Карнак. Хоремхеб построява десетия пилон, като използва повторно каменни блокове от храма, построен от Ахенатен.

Хонсу е син на Амон и Мут, с които образува теванската триада. Той бил лунен бог, изобразяван като мъж със соколова глава, носещ украшение за глава с полумесец, увенчан с пълния лунен диск. Подобно на Тот, който също е лунно божество, понякога е изобразяван като павиан.

Вярвало се е, че Хонсу има способността да прогонва злите духове. Рамзес II изпратил статуя на Хонсу на приятелски настроен сирийски цар, за да излекува дъщеря му от болест.

Храмът на Хонсу, намиращ се в пределите на Карнак, е построен от Рамзес III и се състои от перистилен двор, който е ограден от портик с двадесет и осем колони. Има и хипостилна зала, която е свързана със светилището с параклиси, отворени отляво и отдясно, и стълбище, водещо към покрива.

Целият пилон е дълъг 34,5 м и висок 18 м. На фасадата му са изрязани четири жлеба, в които са разположени мачти със знамена.

Пред пилона се намират останките от колонада, оградена от редица сфинксове.

Свещеното езеро в храма Карнак е най-голямото по рода си и е изкопано от Тутмос III (1473-1458 г. пр. Хр.). То е с размери 120 м на 77 м, облицовано е с каменна стена и има стълби, спускащи се във водата.

Езерото е било използвано от жреците за ритуално измиване и ритуално плаване. То е било и дом на свещените гъски на Амон (гъската е друг символ на Амон) и е било символ на първичните води, от които е възникнал животът в представата на древните египтяни за сътворението.

Заобиколено е от складове и жилищни помещения за жреците. Имало е и волиера за водни птици.