Баба Цоцолана (baba_zozolana): Храмът на Хатшепсут (Hatshepsut Temple)

Хатшепсут се отличава в историята с това, че е на един от най-успешните фараони на Древен Египет.

Хатшепсут е единственото дете на египетския цар Тутмос I и съпругата му царица Ахмосе; тя е една от най-великите царици и втората, управлявала Древен Египет. Хатшепсут е петият фараон от 18-ата династия на Древен Египет. Тя е втората потвърдена жена фараон, управлявала Египет (първата е била Собекнеферу). Хатшепсут поема управлението на Египет през 1478 г. пр.н.е. Хатшепсут и сестра ѝ Нефрубити са дъщери на Тутмос II и съпругата му Ахмосе. Тутмоза I е цар воин, който започва успешни войни в Нубия и Сирия, разширявайки египетската територия.

Хатшепсут означава "първа от благородните жени" или "първа сред благородните жени" (царското име Ма'ат-ка-ре, преведено като "дух на хармония"). Хатшепсут се отличава в историята с това, че е един от най-успешните фараони на Древен Египет. Тя е била и жена и обикновено се смята за една от първите исторически личности от женски пол, чиито подвизи са известни на съвременните ѝ историци. Хатшепсут е петият фараон от 18-ата династия по време на Новото царство. Датите на нейното управление се обсъждат от историците, но се смята, че е управлявала Египет в продължение на 22 години от 1470 до 1458 г. пр. Хр. Става царица на Египет, когато на 12 години се омъжва за своя полубрат Тутмос II. Като фараон, Хатшепсут разширява египетската търговия и създава обещаващи строителни проекти, най-известният от които е храмът в Дейр ел-Бахри. Нейното управление е най-дългото управление на жена фараон, управлявала Египет повече от 20 години през XV в. пр. Хр. От 1478 г. пр. Хр. тя служи като царица заедно със съпруга си. По време на управлението си Хатшепсут успява да възстанови търговските отношения, които са били прекъснати от чуждата окупация на Египет от народа на хиксосите. Именно този успех в икономическите въпроси е причина тя да бъде смятана за толкова успешна владетелка. Тя предприема и морско пътешествие до земята на пунтите - място, разположено на североизточния бряг на Африка, където някога търгували с жителите, донасяйки "чудеса". Най-известните от тези търговски взаимоотношения били със земята Пунт (поставена от историците в централна Африка) - постижение, увековечено в релефите на нейния храм на Западния бряг на Нил в Луксор (древния Тебес). В резултат на усилията на Хатшепсут Египет се радва на период на икономически просперитет по време на и непосредствено след нейното управление.

Епохата ѝ е мирна и тя нарежда да се построи големият храм Дейр ел-Бахари в Луксор. Хатшепсут е и плодовит строител. Броят на предприетите строителни проекти и издигането на архитектурния стил по време на нейното управление е доказателство за икономическия просперитет, на който се е радвал Египет по нейно време, както и за желанието ѝ да увековечи влиянието си като владетелка на Египет. Тя построява стотици сгради в цялата долина на Нил и нарежда изработването на огромно количество статуи с нейния образ. Безспорно най-известната сграда, приписвана на Хатшепсут, е нейният храм-костница, известен като Дейр Ал-Бахири, или храм на Хатшепсут. Историците на изкуството продължават да се възхищават на уникалния колонаден дизайн на този храм като ненадминат до възхода на класическа Гърция. През 2007 г. археолозите съобщават, че мумията на Хатшепсут е идентифицирана в гробница 60 KV в Долината на царете, като компютърната томография на един зъб в кутия с името на Хатшепсут съвпада с гнездо на зъб в челюстта на мумията. Царица Хатшепсут е била на около 50 години, когато е починала; страдала е от диабет и е носила черен и червен лак за нокти. Малките писания заедно с някои посмъртно унищожени нейни изображения описват здравословните ѝ проблеми, но историята продължава да се обръща към нея като към успешен древен египетски фараон.

Без съмнение храмът на царица Хатшепсут в Дайр ал Бахари в Луксор е най-известният египетски храм, особено след откриването на храма на XI династия до него.

Цялата заслуга за проектирането на този храм трябва да се отдаде на архитекта от ХI династия, а не на Сенмут. Духовната идея, която Сенмут е възприел от сградата на ХI династия, е тази за терасата.

Името Диер ел Бахари, което се прилага към обекта, означава "северният манастир", което не се отнася до нещо древно, а до християнския манастир, който всъщност е издигнат на мястото на храма и датира от около VII в. от н.е.

Древното име на мястото обаче е "Зосрет" или "Светинята", а когато царица Хатшепсут издига своя храм до постройката от XI династия, той е наречен "Зосрет Зосру", или "Светинята", а двата храма заедно са наречени "Зосрети" или "Двете светини ".

Когато Хатшепсут решила да построи този храм, имала предвид повече от една причина.

- Искала той да е "раят на Амон", който бил посветен на него, но подобно на други храмове в Египет в него имало и колекция от други богове, така че имало параклис за "Анубис" и за "Хатор".

- Предназначението му е било да служи като погребален храм за основателката и нейното семейство. Всъщност тя първоначално възнамерявала да има своя гробница, която се намира в Долината на царете, под мястото на този голям храм, но след като започнали да пробиват гробницата ѝ през скалите, установили, че скалата се оказала лоша, затова се отказали от цялата идея.

- Третата най-важна причина за построяването на този храм е, че Хатшепсут искала да подчертае законното си право да претендира за трона, като създаде теорията за божественото си раждане и избира за свой баща бога-покровител на Тебес и разрастващата се империя "Амон Ра".

Същата идея е повторена по-късно от Аменхотеп III в неговите релефи в храма в Луксор.

Седалището на полската експедиция

Този храм е бил разрушен повече от един път.

Първо, семейните проблеми, които са съществували между Хатшепсут и Тутмос III.

Храмът със сигурност принадлежи на Хатшепсут, но там се среща името на нейния баща Тутмос I, както и името на брат ѝ и неин съпруг Тутмос II. Въпреки това тук съществува и името на племенника ѝ Тутмос III, син на Тутмос II от наложница с нецарска кръв, наречена Изида, и в същото време тя е била негова леля, "сестра на баща му", и доведена майка, както и от момента, в който той се е оженил за дъщеря ѝ Нефру-ре или Хатшепсут II. Така тя става и негова свекърва. След смъртта ѝ той си отмъстил, като изтрил всички нейни имена и фигури от храма ѝ тук, както и от други места, заради страданията, на които бил подложен по време на живота ѝ.

Второ, по времето на Ахенатон последователите на царя се опитвали да унищожат всички сцени и имена на бог Амон от Тебес. Рамзес II обаче се опитал да възстанови всички причинени разрушения, но очевидно това не е било на същото съвършено ниво на изкуството на Хатшепсут.

Първоначално към храма е водила алея на сфинксовете, която е започвала от долината до входа, който сега е разрушен. Пред входа първоначално е имало две дървета Персея, които са били свещени дървета в египетската митология, както в историята за Анубис и Бата.

Минавайки през входа, се влиза в открит двор, в който в старите времена е имало финикови палми, папируси и вероятно някои от продуктите, донесени от Пунт.

В края на този открит двор (на запад) се виждат два колонадни двора, поддържани от два реда колони, като предните редове са под формата на квадратни колони. Тези два колонадни двора са по-високи от нивото на земята, издигнати с помощта на каменен блок с форма на мастаба.

Северният двор е в изключително лошо състояние на запазеност с изключение на крайния му северен ъгъл, където има останки от ловни сцени.

Южният колонаден двор е в малко по-добро състояние на запазеност. В него има останки от сцената на пренасянето на двата обелиска на Хатшепсут от Асуан до Карнак.

Обелиските са поставени основа до основа върху палубата на голяма баржа, която е теглена от лодки. В средата на редицата Тутмос III танцува пред Амон Мин. Тези сцени, ако бяха останали, щяха да бъдат прекрасно произведение на древното изкуство, но са били унищожени.

Към централния двор с колонада води рампа между двата долни двора с колонада, след което виждаме друга рампа, разделяща този двор с колонада на две части, и тази рампа води към горния двор.

Параклисът на Анубис е защитен от дванадесет квадратни колони. Стените на параклиса на Анубис са характерни с красиво изрисуваните сцени.

На западната стена (с лице вляво) има сцена, изобразяваща бог Ра, седнал на трона си, с голяма маса от дарове, поднесени му от царицата, изтрита както обикновено от Тутмос III. След това е входът на светилището на Анубис. На северната стена, отгоре има сцена, на която Тутмос III поднася вино на бог "Сокар", един от боговете на мъртвите.

На южната стена на този параклис е представена друга сцена на Хатшепсут между Хамахис и Нехбет с друга сцена на Ястреба над царицата.

Колонадата на раждането на царица Хатшепсут: сцените тук представят измислената история на Хатшепсут като божествено дете на бог Амон от царица Амос, съпруга на Тутмос I.

Сцените в този колонаден двор започват от южния край, точно под рампата, водеща към горния двор. Започва се със сцена на съвета на боговете в присъствието на Амон. Вижда се как Тот води Амон към покоите на царица Ахмос (двете фигури на боговете са почти заличени), която е седнала лице в лице с Амон, като е оплодена с ключа на живота (Анх), поднесен към носа ѝ, вдишвайки божествения дъх на живота.

Вътрешната стена на вътрешното светилище на Анубис представлява фигурата на Хатшепсут, изтрита отново, между Анубис и Хатор, защитена отгоре от пълната фигура на Анубис и увенчана от крилатия слънчев диск.

Седалките, които използват богът и царицата, са издигнати в небето точно както в сцената на Амонхотеп III в храма в Луксор, представяща две богини, седнали върху кушетка с лъвска глава. След това е показано как бог Хнум получава инструкции от Амон (частично изтрити) да оформи Хатшепсут и нейната ка на грънчарското си колело, докато богинята с глава на жаба Хакт вкарва диханието на живота в ноздрите на новородено бебе. След това е показан Тот, който съобщава, че тя скоро ще роди. След това Тот и Хакт водят царицата към родилната зала.

Сцената завършва с това, че царицата е настанена на стол, а жена я придружава. След това се показва как Хатор представя Хатшепсут на Амон. След това следва Тот и Амон, за които се предполага, че държат детето и неговата ка (изтрита), след което последните сцени на колонадата представят царицата с различни богове.

Южният край на колонадата е бил наречен колонада на Пунт. "Няма съмнение, че това е най-интересната серия от релефи в Египет", представяща пътуването до страната на Пунт и начина, по който са изобразили самата странна чужда земя в детайли, което не съществува в нито един друг египетски документ. Тези документи са единственият източник на информация за тази чужда земя Пунт. Изглежда, че земята Пунт е тази, която се намира в южния край на Червено море, което е сомалийският бряг; тя е била наричана "земята на боговете, или Свещената земя".

Сцената в началото на релефа (вляво) показва корабите на египетската експедиция, които се отправят към Пунт и тъкмо пристигат там. Срещу всички тях е вождът на Пунт, наречен "Бариху", който вдига ръце или да ги приветства, а зад него стои съпругата му, наречена "Ати". Тя е много забележима заради огромното си бебе, както и сцена на магаре, което е трябвало да носи тази огромна съпруга на вожда на Пунт. Тези две сцени са били ограбени по-рано, а след това са възстановени в Египетския музей и са заменени с реплики по стените на храма.

Двете редови сцени представляват благовонни дървета, пренасяни в малки кошници, пълни с кал, от египетските моряци, представляващи морето.

Останалите сцени на западната стена представляват Хатшепсут, която показва на Амон всички дарове, донесени с нейната експедиция.