Баба Цоцолана (baba_zozolana): Вила д'Есте, Тиволи (Villa d'Este, Tivoli)

Великолепната Вила д’Есте в Тиволи е една от забележителностите на Италия, включена в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. На 30-тина километра от Рим, вилата първоначално е поръчана от кардинал Иполито II д’Есте (управител на Тиволи през 1550 г.). Кардиналът, разочарован, че не е избран за папа, иска да внесе във Вила д’Есте лукса на аристократичните имения от Ферара, Рим и Франция и най-вече да повтори лукса на Вилата на Адриан недалеч в Тиволи. Това е една от най-забележителните и пълни илюстрации на Ренесансовата култура в най-изискания ѝ вид. Новаторският дизайн заедно с архитектурните компоненти в градината (фонтани, орнаменти, басейни и т.н.) я превръщат в уникален пример на италианската градина от XVI век. Вила д'Есте е една от първите giardini delle meraviglie (градини на чудесата) и е ранен модел за развитието на европейските градини.

Църквата Санта Мария Маджоре, известна повече като църквата на св. Франциск, заедно с катедралата на Тиволи е най-важното и може би най-красивото място за поклонение в града. Издигната е на Пиаца Тренто от папа Симплиций и е свързана с древен манастир, дом на Бенедиктинските монаси от Фарфа, и съседства с входа на Вила д'Есте. Църквата с мраморния готически портал е дело на Ангело да Тиволи, а изумителната ѝ камбанария е от лявата страна, построена с червени тухли. Иполито II д’Есте е погребан тук.

Тиволи е район, богат на пещери и водопади, демонстриращи безкрайната битка между водата и камъка. Внушителните сгради и поредицата от тераси под тераси под тераси напомнят на Вавилонските градини – едно от чудесата на древния свят. Добавянето на вода, включително акведуктът, който преминава в тунел под града, говори за инженерните умения на древните римляни.

Папа Юлий III дел Монте номинира Иполито д’Есте за доживотен управител на Тиволи. Кардиналът пристига тук, но разбира, че трябва да живее в стар и неудобен манастир, свързан с църквата „Санта Мария Маджоре“. Манастирът е построен преди векове от бенедектински монаси, а след това преминава в ръцете на Францисканския орден. Кардиналът обаче е свикнал на съвсем друг живот както в родната си Ферара, така и в Рим. В Тиволи обаче му допадат руините и затова решава да превърне манастира във вила-близнак на друга сграда, която строи по същото време в Рим. Римската сграда му е необходима за официални приеми, а вилата в Тиволи трябва да служи за удоволствие и приятни срещи. Купува още терени до стария манастир и с помощта на канали водите на р. Аниене са доведени до вилата.

Така се ражда идеята за строеж на градина по склоновете на Valle gaudente, но едва след 1560 г. архитектурната и иконографската програма на кардинал Иполито д’Есте става ясна. Тя е реализирана от художника-архитект-археолог Пиро Лигорио и дворцовия архитект Алберто Галвани.

Стаите на вилата са украсени под егидата на звездите на късния римски маниеризъм Ливио Агрести, Федерико Цукари, Дюранте Алберти, Джироламо Музиано, Чезаре Небия и Антонио Темпеста. Работата е почти завършена по времето на смъртта на кардинал д’Есте през 1572 г.

Трима представители на фамилията Д’Есте, които са кардинали – Иполито, племенникът му Луиджи и Алесандро, са първите собственици на вилата.

От 1605 г. кардинал Алесандро д’Есте дава началото на нова програма не само за възстановяване и ремонтиране на растенията и фонтаните, но и за създаване на нова поредица от нововъведения в градината и украсата на фонтаните.

Допълнителна работа по имението е осъществена през 1660–1770 г.; в нея участва и Джанлоренцо Бернини.

През XVIII век липсата на поддръжка води до упадък на комплекса, който е утежнен от преминаването на собствеността в ръцете на династията на Хабсбургите. Градината постепенно е изоставена, фонтаните престават да работят и почти се разрушават, а колекцията от древни статуи, която е обогатена от кардинал Иполито, е изоставена и пръсната на различни места.

Този упадък продължава без прекъсване до средата на XIX век, когато Густав Адолф фон Хоенлое, който получава вилата от херцозите на Модена през 1851 г., започва поредица от ремонти, за да възстанови комплекса. Между 1867 и 1882 г. вилата още веднъж става културен център, в който кардиналът често приема музиканта Франц Лист (1811–1886), който композира Giochi d'acqua a Villa d'Este („Водни игри във Вила д’Есте“) за пиано, докато гостува във вилата. През 1879 г. Лист прави един от последните си концерти тук.

Последният частен собственик на вилата е Франц Фердинанд фон Хабсбург, ерцхерцог Д’Есте, племенник на австро-унгарския император Франц Йосиф. С избухването на Първата световна война вилата става собственост на италианската държава и през 20-те години на ХХ век е възстановена и отворена за посещения.

Друга, радикална реставрация е осъществена незабавно след Втората световна война, за да се възстановят щетите от бомбардировките през 1944 г. Заради особено неблагоприятни условия на средата реставрацията продължава практически без прекъсване през последните 20 години (основната работа, която си струва да се отбележи, е скорошното почистване на Фонтана на органа).

Градините на вилата заемат 35 000 кв. м. и включват 250 водни струи, 255 водопада, 100 басейна и вани, 50 фонтана, 20 тераси, 30 000 растения, 150 вековни дървета и 9000 кв. м. алеи.

Всички фонтани се задвижват без механични устройства, а само по гравитачен път и на принципа на скачените съдове.

През 2007 г. Вила д’Есте печели първа награда в международния конкурс “Най-красив парк в Европа”.