Олтарът на отечеството (Altare della Patria)

Олтарът на отечеството (Altare della Patria) е най-големият национален паметник в Италия и е открит от крал Виторио Емануеле III на 50-ата годишнина от обединението на Италия по време на Световното изложение – на 4 юни 1911 г. Паметникът първоначално е проектиран в чест на крал Виторио Емануеле II Савойски. Той е първият крал на Италия и е известен като „краля джентълмен“ и „баща на нацията“. Паметникът е посветен на него, а заедно с него и на цялото Risorgimento (движението, което води до обединяването на Италия). По тази причина е известен и като „Виториано“.

Централната част на паметника е известна като „Олтара на отечеството“, но бързо целият комплекс става известен под това име. Тази част е проектирана от скулптора Ангело Занели от Бреша и е вдъхновена от произведенията на Вергилий. Гробът на незнайния войн е добавен на 4 ноември 1921 г.

През 1880 г. е обявен международен конкурс за проект за паметника, който е спечелен от французина Нено, но проектът така и не е осъществен. Две години по-късно, през 1882 г., е обявен нов конкурс, но този път само за италиански архитекти, при това с точни инструкции как трябва да се развие проектът: (1) паметникът трябва да се издига в северната страна на Кампидолио (единия от седемте хълма на Рим); (2) трябва да е подравнен по Via del Corso; (3) трябва да има бронзова статуя на краля на кон; (4) трябва да е достатъчно голям, за да скрие сградите зад него и страната на църквата на св. Мария от Арачели. Цялостната форма е свободна и трябва да се определи от архитекта. Предадени са 98 проекта и кралска комисия гласува единодушно в полза на младия архитект Джузепе Сакони от Марке.

Материалът, с който е трябвало да се построи паметникът, е травертин (варовикова скала, използвана широко в Рим от първи век пр. н. е.), но в крайна сметка изборът е ботицинов мрамор – известния камък от Бреша, който е много по-пластичен. Според проекта, предаден от Сакони, паметникът е трябвало да изглежда като голям форум с идеята да е отворен за обществеността на някакъв издигнат площад в центъра на столицата като символ на обединена Италия. Дори и днес Олтарът на отечеството е най-големият паметник, който е строен от ботицинов мрамор.

Преди да може да бъде построен, са разрушени много сгради в големия средновековен район около Капитолия, включително Торе ди Паоло II, моста, свързващ Палацо Венеция, трите колонади на манастира Ara Coeli и много сгради по склона на хълма. Разкопките разкриват и инсулата на манастира, която е от II век и все още е видима от лявата страна на паметника. Терминът „инсула“ се използва за пръв път в архитектурен смисъл от Цицерон, за да опише висока сграда, чиято цел е да приюти увеличаващото се население – явление в много градове и особено Рим, между края на Републиката и първите два века на Империята.

По-късно е решено да се разглоби църквата на св. Рита от XVII век, която е в основата на стълбите на манастира Ara Coeli. Тя е преместена и построена наново близо до Театъра на Марсел, където е и днес.

Както често става и с други паметници, в работата участват няколко художници и архитекти. След смъртта на Джузепе Сакони през 1905 г., първоначално работата продължава Гаетано Кок, след това Манфредо Манфреди и накрая Пио Пиачентини. Паметникът е завършен през 1935 г. – много след официалното му откриване през 1911 г.

„Виториано“ е построен в неокласически стил с техники, които са много напреднали за онова време – те ознаменуват величието на Рим – избраната столица на Италия, единството на страната и свободата на нейния народ.

Ключовите елементи на паметника са неокласическите портици с техните коринтски колони и акантови листа. Двата портика са идентични и са разположени от двете страни на колонадата. Над всеки портик има колесница (древните колесници са били теглени от четири коня един до друг), на която е възкачена крилата Виктория. Двете колесници са направени от бронз като статуята на крал Виторио Емануеле II, която е разположена почти в центъра на монументалния комплекс. Детайлите на този огромен паметник карат някои журналисти и художествени критици да го разглеждат като неуспешен опит за възраждане на Римската империя.

Внушителното стълбище на монументалния комплекс е открито наново през 2000 г. след продължителни периоди на реставрация, която засяга цялата конструкция.

Вътре е разположен Централният музей на Risorgimento (движението за обединение на Италия), в който се провеждат и временни изложби, както и изложби, посветени на историята на „Виториано“.

Паметникът има няколко флорални символа, всеки от които е със специфично значение: палмата символизира победата, дъбът – силата, лавровото дърво (дафиновият лист) – мира, миртата – жертвата, и маслината – хармонията.

Ако 196-те стъпала от колонадата изглеждат много, от юни 2007 г. срещу 10 евро е възможно човек да се качи на терасата на колесниците с асансьор. От терасата се разкриват прекрасни гледки над „Вечния град“.

Олтарът на отечеството, който е най-известната част от паметника, е точно след входното стълбище. Пред него е статуята на богинята Рома на златен фон.

Паметникът е разположен в центъра на града, непосредствено до имперските форуми и Колизеума, и може да се разглежда като най-известният и представителен паметник в историята на Рим.