Фонтаните на Рим (Rome Fountains)

Фонтан в градините на Вила Боргезе

 

Fontana delle Naiadi, Piazza della Repubblica. Фонтанът е поръчан от папа Пий ІХ през 1870 г. Първоначалните статуи на четири лъва от Алесандро Гуериери са заменени през 1901 г. от скулптурите на Марио Рутели на наядите. В центъра гръцкият бог на морето, който се бори с голяма риба, е поставен през 1911 г., за да изобразява доминирането на човека над природата.



На заден план е църквата Santa Maria degli Angeli e dei Martiri. В тази базилика е линията на меридиана, поръчана от папа Климент ХІ през 1702 г. и създадена от Франческо Бианчини. Основната й употреба е била да се проверява точността на Грегорианския календар и като инструмент за предвиждане на точните дати на Великден през следващите няколко века. (Великден се пада в неделя след първото пълнолуние на пролетното равноденствие).
























Fontana del Tritone, Piazza Barberiniл. Папа Урбан VІІІ поръчва строителството на няколко фонтана в Рим, след като нарежда реконструирането на много от акведуктите, които са били занемарени. Един от неговите фонтани е този на тритона на Пиаца Барберини, където е палатът на семейството му. Този фонтан е последният, поръчан от папата, преди да умре през 1644 г. Създаден е от Жан Лоренцо Бернини според конкретните инструкции на папата. Урбан VІІІ е голям покровител на изкуствата и много образован човек. Вдъхновен е от пасаж от Книга І от "Метаморфози" на Овидий. Пасажът, който той иска от Бернини да увековечи скулптурно, описва Тритон, нареждащ на водите да се оттеглят след Потопа. Тритон коленичи върху опашките на четири делфина. В ръката си държи раковина, която повдига към устните си като тромпет. Четирите делфина, които образуват основата в центъра на басейна, са увити около папска тиара и пресечени кръстове, под които се вижда хералдическият символ на семейство Барберини – пчелите.





Фонтанът на тритона е уникален с това, че е първият самостоятелен тематичен фонтан, построен извън частни градини. По онова време обществените фонтани са твърде обикновени, но папа Урбан VІІІ иска нещо доста по-забележително пред семейния си дом.





Fontana delle Api (Фонтанът на пчелите), Piazza Barberini, Скулптурата е на Бернини и е завършена през април 1644 г. Замислен е като място за поене на коне. надписът върху мидената черупка е Урбан VIII Pont. Max., построил фонтан за обществено украсяване на Града, е построил и този малък фонтан, който да служи на гражданите, през лето 1644 , XXI от неговия понтификат". "Публичното украсяване", за което се говори в надписа, се отнася до Fontana del Tritone, който Бернини завършна предната година.






Fontana della Barcaccia, Piazza di Spagna. Фонтанът на старата лодка е поръчан през 1627 г. от папа Урбан VІІІ на Жан Лоренцо Бернини. През ХV и ХVІ в. река Тибър редовно наводнява този район и според популярното предание през 1598 г. едно такова наводнение е толкова голямо, че площадът е под вода няколко седмици. Когато водата се оттегля, на площада намират лодка и това вдъхновява Бернини в избора му на тема за фонтана. На кърмата е слънцето, а на носа се вижда мотивът с пчелите на семейство Барберини, от което произхожда папа Урбан VІІІ.












Fontana di Trevi. За да разбере значението на римските фонтани, човек трябва да си даде сметка за значението на акведуктите, които носят прясна вода в града. Река Тибър е мръсна и с негодна за пиене вода, тъй като се използва като отходен канал. Римски обичай е да се строи внушителен фонтан в края на всеки акведукт. Много от акведуктите са разрушени през 536 г. от готите. Aqua Virgo е възстановен през 1453 г. и малко след това е построен фонтан. През 1629 г. папа Урбан VІІІ поръчва на Бернини да построи по-голям, по-красив фонтан, но преди да започне работата, папата умира и плановете на Бернини са оставени настрана.









През 1730 г. Никола Салви печели състезанието, организирано от папа Климент ХІІ за построяването на нов фонтан, който е завършен през 1762 г. ог Джузепе Панини, продължил строителството след смъртта на Салви.



От едната страна е статуята на Изобилието с урна, а от другата - Здравето с чаша, от която пие змия. Над статуите е релефът, изобразяващ легендата за младата девица, която повела римските строители към извора, захранващ акведукта Aqua Virgo.






Palazzo Poli е фонът на този наистина впечатляващ фонтан, Триумфалната арка надвисва над фасадата му, а скали и скулптирана растителност заобикалят основите на фонтана. Основната скулптура е на Нептун, яздещ колесница с морски коне, водена от два тритона.





Всеки ден във фонтана се хвърля малко богатство - не е необичайно да се извадят и 2000 евро от басейна, тъй като поверието е, че ако човек се обърне с гръб и хвърли монета, ще се върне в Рим. Днес парите се дават на Червения кръст.




La fontana della Terrina. Фонтанът на терината (името обаче е дадено няколко години след построяването му) днес се намира на Piazza della Chiesa Nuova в квартала Parione. До 1899 г. фонтанът е бил в центъра на Piazza Campo de Fiori, където днес има паметник на Джордано Бруно от Еторе Ферари. Останал в общински склад четвърт век, през 1924 г. той е преместен на днешното си място.





Пиаца Навона



Повечето от важните фонтани на Рим са посветени на митологични богове на водата и нимфи като благодарност за прясната вода, която идва в града чрез акведукти. Фонтанът на Нептун в северния край на пиаца Навона е изящен пример за тази традиция. Древният акведукт Aqua Virgo е ремонтиран през 1453 г. и към 1570 г. голям брой тръби снабдяват с вода различни части на града. Броят на обществените фонтани във всеки район е следствие от населението му, а пиаца Навона е гъсто населен район, както свидетелстват трите фонтана. Фонтанът на Нептун е поръчан от папа Григорий ХІІІ през 1574 г. и е построен от Джакомо делла Порта. Долният басейн е от бял мрамор, а горният - от мрамор от Пиетрасанта. Когато е построен, фонтанът няма статуя, тъй като по онова време единствено фонтаните в частните градини са богато украсени, а обществените са строго утилитарни. През ХІХ век обществените фонтани губят значението си като източник на прясна вода заради вътрешните ВиК системи. Те обаче остават "статусен символ" и през 1878 г. Антонио дела Бита и Грегорио Дзапала печелят конкурс за добавяне на статуи към фонтана. Дела Бита скулптира централната фигура на Нептун, който се бори с октопод, а Дзапала - нереидите, купидоните и моржовете.











Fontana dei Quattro Fiumi (Фонтанът на четирите реки). Шедьовър на Бернини е емблематичен за динамичните и драматичните ефекти, търсени от бароковите художници. Издигнат е през 1651 г. през църквата Santta Agnese in Agone. Четирите бога в ъглите на фонтана представляват четирите основни реки на света, известни по онова време: Нил, Дунав, Ганг и Ла Плата. Проектирането на всяка фигура има символично значение. Ганг носи дълго гребло, представляващо плавателността на реката. Главата на Нил е обвита с кърпа, обозначаваща, че никой по онова време не знае точно къде е изворът на Нил.











Дунав докосва папския герб, тъй като е голямата река, която е най-близо до Рим. Рио де ла Плата седи върху купчина монети - символ на богатствата, които Америка може да предложи на Европа.








Fontana del Moro. В южния край на Пиаца Навона, първоначално фонтанът е констуриран от Джиамкомо дела Порта през 1575 г. с мрамор от Пиетрасанта, наречен свещен камък, защото е използван и за части от базиликата Св. Петър. Дела Порта разрешава на учениците си да поставят четири тритона, надуващи раковини, и четири маски около басейна, но няма централна фигура, тъй като по онова време не се е смятало, че обществените фонтани трябва да са красиви. През 1652 г. Олимпия Майдалкини живее в къща, гледаща към фонтана, и е недоволна от него, тъй като смята, че не е достатъчно внушителен, за да се изправя пред дома й. Затова тя иска от зет си, папа Инокентий Х, да направи нещо. Папата дава малка сума пари на Бернини и му поръчва да създаде нещо достойно за твърде деспотичната му балдъза.







Малката сума очевидно обижда великия художник и той прехвърля работата на един от учениците си, който създава три делфина, държащи раковина. Ако Бернини е бил обиден от жалкото заплащане, дона Олимпия е още по-разочарована от усилията на учениците. Тя отново се оплаква на папата, който бръква по-дълбоко в кесията си и Бернини създава красивата статуя на Мавъра, който държи делфин.




В ранните часове на 3.09.2011 г., събота, Fontana del Moro е повреден от вандал. Полицията по-късно открива мъжа, който е разпознат по маратонките и е заснет от камера да се катери по фонтана, да кърти голямо парче и да бута главите на някои от по-големите и по-малките фигури.




Фонтан на Via del Babuino

Фонтанът на Нептун на Пиаца дел Пополо

Фонтанът на богинята Рома на Пиаца дел Пополо

Един от фонтаните на обелиска Фламинио

Четирите фонтана са ансамбъл от четири късноренесансови фонтана, разположен на пресечната точка на Via delle Quattro Fontane и Via del Quirinale в Рим. Те са поръчани от папа Сикст V и са построени под ръководството на Музио Матей. Инсталирани са между 1588 и 1593 г. Смята се, че фигурата на единия фонтан представлява река Тибър пред дъб; вълчицата – символ на Рим, е по-късно допълнение. Вторият фонтан представлява река Аниене – приток на Тибър, наречена Анио в Древен Рим, която осигурява вода на повечето римски акведукти. Папа Сикст предлага да се построи канал, който да носи водите на Аниене в Рим. Другите два фонтана са с женски фигури, за които се смята, че представляват богинята Диана – символа на целомъдрието, и богинята Юнона – символа на силата, но е възможно те да представляват и реки. Фонтаните на Аниене, Тибър и Юнона са дело на Доменико Фонтана. Фонтанът на Диана е проектиран от художника и архитекта Пиетро да Кортона.

Къснобароковата църква San Carlo alle Quattro Fontane на Франческо Боромини е разположена до фонтаните и е наречена на тях.

Фонтанът пред Пантеона

Фонтанът на Пиаца Колона (наречена на мраморната колона на Марк Аврелий) (1577 г.) е поръчан от папа Григорий XIII на Джакомо Дела Порта, който е подпомаган от Роко Де Роси. През 1830 г. той е възстановен и има две групи от делфини един до друг с преплетени опашки, скулптирани от Акиле Стоки и поставени в двата края на дългия басейн. Централната скулптура тогава е заместена с по-малка и е включена дюза за вода.