Пантеонът в Рим (The Pantheon in Rome - Basilica of Saint Maria and Martyrs)

Римският Пантеон е най-запазената и влиятелна сграда на древен Рим. Това е римски храм, посветен на всички богове на езическия Рим. Както разкриват тухлените надписи отстрани на сградата, тя е построена и посветена на боговете между 118 и 125 г.

Император Адриан (117–138) строи Пантеона, за да замени Пантеона на приятеля и командир на Август Марк Агрипа от 27 г. пр. Хр., който изгаря до основи през 80 г. Над входа все още се чете надписът на латински, който е оригиналното посвещение на Марк Агрипа: „M. AGRIPPA.L.F.COSTERTIUM.FECIT“ („Марк Агрипа, син на Луций, бил три пъти консул, го направи“).

Въпреки всички великолепни строителни проекти, които осъществява по време на царуването си, император Адриан никога не надписва името си върху тях с изключение на един – храма на баща му Траян. Затова римският Пантеон носи надписа на Марк Агрипа, а не на император Адриан.

Фронтонът (триъгълникът над надписа) днес е празен, но някога там трябва да е имало скулптура, която представя битката на Титаните. Големи бронзови врати са пазели входа към вътрешността на древния храм и са били покрити със злато, но те отдавна са изчезнали.

Първоначалната употреба на Пантеона е донякъде неизвестна с изключение на това, че той е бил класифициран като храм. Не е известно обаче как хората са почитали боговете в сградата, защото структурата на храма е толкова различна от традиционните римски храмове, например тези в римския форум.

Пантеонът съществува днес в тази изумително добре запазена форма благодарение на факта, че византийският император Фока го дава на папа Бонифаций IV през 608 г. и оттогава той се използва като църква – базилика на св. Мария и мъчениците. Пантеонът всъщност се използва без прекъсване от времето, когато е построен.

Вероятно една от най-пленителните му характеристики е неговата архитектура. Структурата на Пантеона е съставена от поредица от пресичащи се арки. Те лежат на 8 контрафорси, които поддържат 8 заоблени арки. Те съответстват на осемте ниши във вътрешността, в които са разположени статуи. Куполът също се поддържа от поредица от арки. Римляните са усъвършенствали използването на арките, които поддържат тежестта на техните величествени сгради.

Римляните са осъзнавали тежестта на своите строителни материали и затова са използвали по-леки материали към върха на купола. На най-долното ниво е използван травертин – най-тежкият материал, след това смес от травертин и туф, после туф и тухли, след това само тухли в основата на купола и накрая пемза – най-лекият и най-порест материал към най-горната част на купола.

Тази употреба на по-леки материали на върха облекчава огромното тегло на купола. Римският Пантеон вероятно е построен чрез използването на сложна система от дървени скелета, които сами по себе си са били скъпи. Елегантната украса на купола най-вероятно е издялана с инструменти преди монтирането.

Строителните детайли на сградата са необикновени. Ако куполът на ротондата се обърне отдолу нагоре, би паснал идеално вътре в ротондата. Когато човек се приближава към Пантеона отвън, той изглежда правоъгълен по форма, но само първата малка стая (cella) има ъгли. Ротондата е съвършено кръгла. Малката входна стая вероятно е била достъпна по стълбище, което обаче днес е напълно покрито под нивото на съвременните улици. Освен това в древността със сигурност е имало голяма колонада пред сградата, която почти е скривала напълно купола отзад. Статуите на Август и Агрипа са стояли в апсидата в края на двете странични колонади на входа. Вътрешното проектиране на римския Пантеон е впечатляващ синтез от традиция и новаторство. Вътрешната височина и диаметърът на купола са едни и същи (145 римски стъпки, което е точно 43,2 метра).

Архитектът, който е неизвестен, го е направил целенасочено, за да покаже хармонията на сградата. Мраморният фурнир, който се вижда днес вътре, в по-голямата си част е добавен по-късно. Римският Пантеон в днешния си вид обаче дава възможност да се хвърли поглед към изумителния свят на римската архитектура. Куполът по всяка вероятност е бил позлатен, за да изглежда като небесната сфера на всички богове, както говори името „пантеон“. Окулата (кръглият отвор) е инженерно бижу на римския свят. Никоя окула не е дръзвала да се доближи по размери до тази на Пантеона. Тя все още е облицована с оригиналния римски бронз и е основният източник на светлина за цялата сграда. С въртенето на земята светлината навлиза през кръга във вътрешността, за да накара зрителя да осъзнае величието на Космоса. Окулата никога не е била покрита и дъждът се е стичал вътре върху леко изпъкналия под към функциониращите и днес римски канализационни тръби отдолу. След античността Пантеонът е вдъхновявал художници и архитекти през Ренесанса, както и става гробница на важни фигури в италианската история.

Италианските крале Виторио Емануеле II и Умберто I с неговата кралица Маргарита, както и прочутият ренесансов художник Рафаел и неговата годеница са погребани в Пантеона, който е внушителен пример на римската архитектура от II век. Той демонстрира математическия гений и простата геометрия на римляните, които и днес продължават да впечатляват архитектите и да изумяват обикновените зрители.