Базиликата на св. Мария на ангелите и мъчениците (Santa Maria degli Angeli e dei Martiri)

Santa Maria degli Angeli e dei Martiri, известна повече с по-краткото си име Santa Maria degli Angeli, е уникална ренесансова църква в Рим. Храмът се намира на Piazza della Repubblica и е един от най-изненадващите в Рим благодарение на полуразрушената си фасада, която контрастира с големия и великолепен интериор.

Проектирана от Микеланджело, църквата е построена в периметъра на римските стени на Баните на Диоклециан. Посветена е на Дева Мария, на ангелите и на християнските роби, които умират, докато строят баните. Подобно на повечето църкви в Рим, Santa Maria degli Angeli е пълна с художествени произведения и монументални гробници, както и с някои свети реликви.

Мястото, на което е издигната църквата Santa Maria degli Angeli e dei Martiri, са Баните на Диоклециан – внушителна демонстрация на величието на Римската империя, докато в опит да завладеят Рим готите прекъсват водоснабдяването от всички акведукти към града и баните трябва да бъдат изоставени. След това те са заети от бандити и куртизанки до Ренесанса, когато земята е купена от френския кардинал Жан дю Беле, който поръчва строителството на красива вила и градини.

През 1541 г. един сицилиански свещеник – отец Антонио Ло Дука, има видение на ангели сред руините на Баните на Диоклециан. В резултат на това папа Пий IV (1559–1565) нарежда в баните да се построи църква. Църквата е проектирана от Микеланджело, който започва работа през 1563 г., но умира една година по-късно през 1564. Неговият план е завършен от Якопо Ло Дука – племенник на отец Антонио и ученик на Микеланджело. Църквата е дадена на картузианците, които строят манастир до нея, вероятно също по проект на Микеланджело.

Макар че интериорът е променен значително и подът е повдигнат с почти метър, Santa Maria degli Angeli е едно от местата, където човек може да придобие най-добра представа за размера и великолепието на римските имперски бани. Вестилбюлът на църквата първоначално е бил коридор между калидариума (гореща баня, днес изгубена) и тепидариума (хладката баня).

През 1749 г. са направени големи промени от Луиджи Ванвители в подготовка за Светата година (период на опрощаване на наказанието за греха, давано при определени условия в продължение на година, обикновено на интервали от 25 години) 1750. След обединението на Италия през 1870 г., картузианците са изгонени от сградите, които са известно време се използват като казарми. В крайна сметка са дадени на францисканския орден на минимите.

На пода на църквата е разположен слънчевият меридиан, построен от астронома и философ Франческо Бианчини през 1703 г. Меридианът на Бианчини показва фазите на луната през годината, настъпването на слънцестоенето и равноденствието, както и служи като календар.

През 1896 г. сватбата на принца на Неапол (който става крал Виктор Емануел III) повишава статуса на Santa Maria degli Angeli. Оттогава тя е сцена на религиозни церемонии, поощрявани от италианската държава. Църквата получава статута на базилика от папа Бенедикт XV през 1920 г. През XX век фасадата от XVI век е разрушена, за да се разкрият оригиналните стени на римските бани. Наскоро за църквата е купен внушителен орган с 5400 тръби.

Днес Santa Maria degli Angeli функционира като енорийска църква, но въпреки това е една от най-забележителните и впечатляващи църкви в Рим.