Базиликата „Св. Петър“ (St Peter's Basilica)

Втори път я гледам тази базилика с надеждата да е станала малко по-човешка, но не би: все така си е огромна, студена, смазваща, потискаща, далечна и без нищо човешко в нея, с което да можеш да се свържеш, с нейните 186 м дължина (218 метра, ако се вземе и портикът), 46 метра височина на централния кораб, 136-метровия централен купол с 42-метров диаметър. Фасадата ѝ е 114 м широка и 47 м дълга, но изглежда почти невинно, когато човек влезе вътре и види за какво чудовище става дума с неговата площ от 22 000 кв. м., на които могат да се молят 20 хиляди души.

Първоначалната базилика на св. Петър, която днес е забравена, е построена по волята на император Константин около 320 г. в района, където св. Петър е измъчван заедно с други християни, близо до цирка на Нерон, който се издига наблизо. В продължение на около хиляда години базиликата расте и се обогатява, но е и театър на плячкосване от варварските орди.

Първият ремонт и разширение са наредени в средата на XV век от папа Николай V, който поверява задачата на Леон Батиста Алберти и неговия помощник Бернардо Роселино. По-късно папа Юлий II натоварва Браманте през 1506 г. да разруши старата базилика на св. Петър и да проектира нова с план на гръцки кръст. По времето на смъртта на папата и на архитекта обаче са издигнати само централните колони.

Рафаел (с приноса на експерти като Фра Джокондо и Джулиано Да Сангало) поема надзора на работата и предлага план с формата на латински кръст. Той е наследен първо от Балдасар Перуци и след това от Микеланджело, който настоява да се върнат към гръцкия кръст. След смъртта на всички претенденти папа Павел V налага латинския кръст и строежът е дело на Мадерно, който издига и фасадата във вида, в който я познаваме днес.

Базиликата на св. Петър е осветена през 1626 г.

Планът на купола е на Микеланджело, който успява да завърши само частта от основата на купола, известна като Тамбуро. Джакомо Дала Порта е този, който го завършва по чертежите на Микеланджело през 1588–1589 г. Разположението на повечето от вътрешните украси на базиликата е поверено на Бернини от неговия неуморен папа Урбан VIII Барберини.

Бернини работи в базиликата на св. Петър в продължение на 20 години. На него дължим и подредбата на площада на св. Петър пред базиликата (1656–1667). Вътре в 45-те олтара и 11-те параклиса се пазят многобройни и безценни художествени произведения. Има около 10 хиляди кв. м. мозайки, Пиетата на Микеланджело, папският балдахин и паметник на Урбан VIII (и двете дело на Бернини), паметникът на Кристина Шведска от Карло Фонтана, паметникът на графиня Матилда Тосканска от Каноса (по рисунки на Бернини) и много други, които трудно могат да се изброят.