Базиликата на св. Мария над Минерва (Basilica Santa Maria sopra Minerva)

Единствената готическа църква в Рим, базиликата Santa Maria sopra Minerva (Св. Мария над Минерва) е наречена така, защото е построена директно върху основите на храм на Минерва – богинята на мъдростта.

Всеки, който стои сред височините и светлините на Santa Maria sopra Minerva, неизбежно се пита: „Защо?“. Защо това е единственият пример на готическа архитектура в Рим? Майкъл Брауз, който изучава римските църкви от над 20 години, обяснява: „По време на апогея на готическата архитектура папската институция е в пълен упадък. Вътрешните борби и празната хазна принуждават папата да забегне в Авиньон през 1308 г., а в Рим антипапи, фалшиви папи и враждуващи римски фамилии яростно се борят помежду си. Римските художници и архитекти, чиито покровители са ги изоставили, прекратяват всякакво строителство. Градът се превръща в бедняшки бордей.“

Специалистът по средновековието от Ватиканската библиотека Паоло Виан посочва друга причина: „Рим – люлката на класическото изкуство и архитектура, гледа на северната готика с пренебрежение. Християнските базилики, построени по модела на имперските си предшественици, са изпълнили града на папата през ранното средновековие. С появата на Ренесанса римските художници и архитекти са нетърпеливи да се върнат към своите чисти класически корени.“

Благодарение на могъщия доминикански патронаж Рим все пак се сдобива с една готическа църква. Дори Santa Maria sopra Minerva, построена върху руините на имперски храм, в сянката на най-съвършената класическа сграда в Рим – Пантеона, не е чист пример на готически стил. Нейната колоната от мраморни коринтски колони гордо парадира с класическото си наследство под изящните ребра на готическите куполи.

Строителството на базиликата, която се вижда днес, е започнато през 1280 г. Архитектурните промени и повторни украси през XVI и XX век лишават базиликата от известна част от великолепието ѝ, но в нея продължават да се съхранява впечатляваща колекция от средновековни и ренесансови гробници.

Не се знае много за разрушения храм на Минерва на това място, построен от Помпей около 50 г. пр.н.е. и наречен Delubrum Minervae. Възможно е под днешната базилика и бившите манастирски сгради да са останките и на храм на Изида и на Серапуем (храм на Серапис).

Разрушеният храм вероятно е просъществувал до управлението на папа Захарий (741–752), който най-накрая християнизира мястото, предлагайки го на източни монаси. Християнската постройка, поръчана от него, е изчезнала. Настоящата сграда дължи съществуването си на доминиканските братя, които получават собствеността от папа Александър IV (1254–1261) и превръщат църквата и съседния манастир в своя централа. Днес църквата се стопанисва от Доминиканския орден.

Старата романска базилика не е достатъчно великолепна, за да служи за главна доминиканска църква в Рим и затова двама доминикански монаси – Систо Фиорентино и Ристоро да Кампи, започват строителството на днешната църква през 1280 г. Двамата доминикански архитекти са работили върху готическата църква Санта Мария Новела във Флоренция и тя им служи като модел за тази църква в Рим.

След като средствата, дарени от Бонифаций VIII, дават пример, църквата е завършена през 1370 г. По-късно е реновирана от Карло Мадерно наред с други, получава барокова фасада и е възстановена през XIX век, за да придобие днешния си неосредновековен вид.

В Доминиканския манастир в съседство астрономът Галилео Галилей (1564–1642) е съден от Инквизицията за разпространяването на тезата му, че Земята се върти около слънцето. Той е принуден да се откаже от учението си и да се оттегли.

Точно зад Пантеона и пред църквата е Пиаца дела Минерва, чийто фокус е скулптурата на весело бебе слонче, което носи малък египетски обелиск на гърба си. Скулптурата е дело на Бернини през 1667 г. Тя представлява управлението на папа Александър VII и илюстрира поуката, че силата трябва да подкрепя мъдростта.

Египетският обелиск е много по-стар – открит е в руините на храм на Изида, който някога се е издигал наблизо. Нищо видимо не е останало от храма на Минерва (или Изида), над който е построена днешната църква, но в криптата има някои римски останки.

Santa Maria sopra Minerva има забележително проста фасада от XVII век с три малки портала и три кръгли прозореца. Тази фасада прикрива богатството на интериора: оребрените куполи, боядисани в синьо със златни звезди и акцентирани с блестящи червени ребра. Това е възстановка от XIX век на готическия стил.

В ляво от апсидата е мускулестият Христос, носещ кръста, който е дело на Микеланджело от 1521 г. Бронзовата драперия, покриваща голотата на Христос, е добавена по-късно.

Св. Катерина от Сиена (1347–1380), покровителката на Европа, е погребана под олтара (с изключение на главата, която е в Сиена). Зад ризницата е стаята, в която св. Катерина умира. Тя всъщност умира в къща на близка улица и тук стаята е възстановена от кардинал Антонио Барберини през 1637 г. Това е първият пренесен интериор и е първообразът на познатите от XIX и XX век музейни „стаи от периода“.

Големият манастирски художник Фра Ангелико умира в съседния Доминикански манастир и е погребан в параклиса вляво от хора на олтара. Други забележителни гробници включват тези на папите от семейство Медичи Лъв X и Климент VII, които се гледат един друг през апсидата.

Страничните параклиси и корабите са препълнени с паметници и художествени произведения. В южния трансепт е фреската на Филипино Липи „Успение Богородично“ и няколко други красиви стенописи, датиращи от 1488–1492 г.