Ковачевица (Kovachevitsa)

Историческият и архитектурен резерват с. Ковачевица е едно от най-значимите и впечатляващи постижения на българския строителен гений през Възраждането.

Село Ковачевица се намира на около 24 километра от гр. Гоце Делчев по поречието на река Канина (Кървава река).

За името на с. Ковачевица съществува легенда, свързана с ковача и дюлгерин Марко и неговото семейство. След като известният тогава ковач се споминал, като отивали при съпругата на Марко Гина, всички близки и роднини от околните селища казвали: „Отиваме до Ковачевица“, т.е. до жената на ковача.

Така в течение на времето се утвърдило името на махалата, около която по-късно се групирали всички околни махали, за да се бранят от зачестилите разбойнически нападения, и поставили началото на сегашното с. Ковачевица.

Селото възниква през първата половина на XVII век по време на насилственото помохамеданчване на българите. Основано е от българи преселници. Те пристигат от различни краища на страната – от Рибново, Банско, Търново (създали са т.нар. „Търновска махала“) и в малко по-късен период – от Западна Македония, които образуват т.нар. „Арнаутска махала“.

Населението се занимава с различни дейности: земеделие, скотовъдство, занаятчийство. Дошлите от Западна Македония се занимават най-вече със строителство (дюлгерство).

През цялото време на турското робство в с.Ковачевица не е имало турска администрация, което благоприятства за превръщането на селото в един от центровете на македонското национално-освободително движение. Ковачевица е посрещала и изпращала много комити.

В годините на Възраждането Ковачевица е център на просветното и църковно дело в Неврокопско.

Уникален архитектурен паметник е църквата “Свети Никола”, построена през 1847 г. от прочутите ковачевски дюлгери с доброволния труд на населението. По изискванията на турската власт тя е вкопана в земята и се намира в ниската част на селото. През 1900–1912 г. преди освобождението на селото, населението издига до самата църква четириетажна камбанария.

В средата на ХХ век много жители на селото се изнасят към Велинград, Батак, Пазарджик и други краища на страната, като изоставят къщите, които бавно започват да се рушат.

За развитието на селището изключително много допринася българската кино индустрия. В Ковачевица се заснемат над 20 филма, между които и “Мера според мера”, “Мъжки времена” и други.

През 1977 г. Ковачевица е обявена за исторически и архитектурен резерват. Това, както и популярността на селото, идваща от заснетите в него филми, връща хората в него и го прави посещаван туристически център.

Архитектурата в селото е интересна: няма къщи, покрити с керемиди; всички са с тикли.

В местността около селото има и няколко туристически обекта: от местността Кози камък се открива гледка към Каялийските скали и стръмните върхове на Пирин планина. На един час път пеша западно от с. Ковачевица в долината на река Канина (Кървава река) се намира Сини вир. Водопадът е цяла каскада в коритото на реката, която в тази част е създала величествен пролом.

На два километра източно в най-високата част над селото е местността „Свети Георги“. Там през 1995 г. от майстора зидар Шериф Ходжов от с. Горно Дряново и с доброволен труд на населението на с. Ковачевица е изграден параклисът „Свети Георги“.