Базиликата на св. св. Козма и Дамян в Рим (Basilica dei Santi Cosma e Damiano in Rome)

Построена в началото на VI в., базиликата на св. св. Козма и Дамян е най-старата църква в Имперските форуми в Рим. Тя съседства с древноримски храм (който може да се види през стъклената стена в задната част на църквата) и в нея е запазена една от най-красивите апсидни мозайки в Рим, изобразяваща сцената на Второто пришествие на Иисус Христос. Централният образ на Спасителя е заобиколен от по-малките изображения на апостолите Петър и Павел, както и на братята лечители Козма и Дамян. В базиликата се съхраняват мощите на св.св. Козма и Дамян.

В църквата се влиза през съседния манастир на Via dei Fori Imperiali – булеварда, който минава през имперските форуми и завършва пред Колизеума. Страничните стени на базиликата са оригиналните стени от IV век на римска зала, но не могат да се видят заради сградите на манастира, които заобикалят църквата.

През 527 г. Амалазунта, дъщеря на остготския крал Теодорих Велики, подарява на папа Феликс IV библиотеката на Форума на Веспасиан и езическия храм на Ромул. Папата разпорежда да обединят двете сгради в нов християнски храм, посветен на гръцките братя Козма и Дамян. През 780 г. папа Адриан І дава на базиликата статут на дякония. През 1503 г. базиликата е предоставена на грижите на Третия орден на св. Франциск – едно от разклоненията на ордена на францисканците, а през 1512 г. с официален папски декрет е потвърдено дарението на базиликата на ордена. Базиликата е тежко увредена при земетресение през 1600 г. и е възстановена по време на понтификата на папа Климент VIII (1592–1605). През 1626 г. папа Урбан VIII прави пълна реконструкция на базиликата. През 1946 г. е извършен нов ремонт и разширение.

Мозайката в апсидата от VI век във византийски стил е оригинална и с основание е прочута. Осветлението се пуска с монети в лявата страна на олтара. Тази мозайка е вдъхновила много по-късни мозайки. Христос е изобразен върху червени облаци (представляващи зората), облечен в златна роба с монограм. В дясно на Христол (ляво на зрителя) е св. Павел, който представя другия брат близнак, държащ корона ва мъченик. От ляво е папа Феликс IV (526–530), който предлага на Христос модел на църквата, която е основал. Папа Григорий XIII (1572–1585) по-късно нарежда върху Феликс да се нарисува образът на Григорий Велики (590–604), но оригиналният Феликс е реконструиран през XVII век. В ляво на Христос (дясно на зрителя) е св. Петър, който представя Козма или Дамян (двамата са изобразени по идентичен начин заради легендата, че са близнаци). Козма/Дамян държи мъченическа корона и червена кутия. В далечната дясна страна е св. Теодор, също носещ мъченическа корона. Фигурите стоят върху златни водни цветя, символизиращи река Йордан (която е отбелязана с надписа IORDANES). От всяка страна има палма, а от лявата има и феникс – символа на възкресението.

Отдолу е Божият агнец със сребърен ореол, заобиколен от 12 овце, символизиращи апостолите. Агнецът стои на хълм, а Витлеем е отдясно и Йерусалим – отляво; от него изтичат четирите реки в Рая (наречени GION, PISON, TIGRIS, EVFRATA).

Олтарът е дело на Доменико Кастели от около 1637 г. и е добър пример на бароково изкуство. Тук е византийската икона от XII век на Мадоната. Мощите на св. св. Козма и Дамян са запазени в криптата на църквата. В ризницата се пази мощехранителница на св. Матей и ценен потир.